Тема за дискусия: може ли една страна да е богата и напреднала, а пък гражданите ѝ да са зле в умствено, образователно и културно отношение?

Една моя реплика към един яростен критик на американците:

Ако това, което пишете, е истина:

„Америка е най-великата демокрация, но е добре известно, че средното интелектуално, образователно и културно ниво на американците е много под това дори на по-„изостаналите” европейци, вкл. българите.“

то как тогава да си обясним факта, че Америка не само е най-велика демокрация, но и най-богата, напреднала и просперираща страна? Вам не е ли известно, че постиженията на една страна зависят от качеството на „човешкия матр`ьял“, който именно твори всичко в нея?

Интересно ми е, че изказвате една вътрешно противоречива, сиреч, невъзможна, крайно объркана мисъл и не съзнавате изобщо какво казвате, не съзнавате противоречието. Това говори, че имате сериозен проблем във Вашата съдна способност, нещо като аномалия…

Помислете също и върху това: как в такъв случай да си обясним факта, че ний, българите, уж хем сме много напреднали в умствено, образователно, културно отношение, сиреч, като човешки „матр`ьял“ сме уж в бляскаво положение, хем в същото отношение сме не само изостанали в развитието си, не само сме най-бедни, но също така сме и най-нещастни? Как в такъв случай да си обясним един такъв фокус?

Взе ли да се размърдва поне малко Вашето „сиво мозъчно вещество“, дето изпълва кратуната Ви?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Починал е моят съименник Ангел Грънчаров (Елтимир), Бог да го прости!

Научих това току-що, и то по един доста необичаен начин: една разтревожена дама ме попита аз лично ли публикувам, щото се носела мълвата за… моята смърт! За малко да ми щръкне косата от кошмар, казах й, че все още съм жив, доколкото това моето може изобщо да се нарече живот де! Жената ми даде линк, от който именно разбрах, че е починал моят съименник от Ботевград Ангел Грънчаров (той се нарече по-късно Елтимир – понеже стана почитател на Тангра), с когото много хора често са ни бъркали, заради съвпадението на имената и фамилиите.

Аз с починалия Елтимир се знаех задочно, никога не сме се виждали, по едно време даже се сближихме за кратко, понеже и той, горкият, се ядосваше, че толкова често ни бъркат – ние иначе имаме доста различни разбирания, той беше националист и си падаше по окултните неща, а пък аз, дето се казва, съм космополит и либерал, с десни ценности и разбирания, при това съм философ. Та до това е общо взето се свеждаха нашите отношения, да се опитваме да се разграничим един от друг, а ето сега, оказва се, чета, че той, горкият, е починал: Бог да го прости! Той е бил политзатворник в ерата на комунизма, страдалец, заслужава добра дума!

Това е. Всички ще умрем рано или късно, на всеки когато му е отредено. Никой не знае кога ще дойде момента да се изправи пред Смъртта и да съзре нейното лице. Това е животът. Ние сме смъртни и твърде слаби същества. Нищо че някои се мислят за вечни, едва ли не за богове. Тая маниакалност трябва да ни е чужда, това самозабравяне е пагубно. За всеки изминал ден трябва да благодарим на великодушния и благ Бог, че е благоволил да ни го даде. Ние всички сме пътници, незнайно накъде…

Моят съименник от Ботевград, който, като капак на всичко, ми е и набор – родени сме в една и съща година, 1959-та, връстник ми е! – вече знае накъде пътуваме. Ако е истина тази информация че е починал де. Щото нали знаете колко несигурни са подобни интернетни новини. По-добре да не е истина, ама знае ли човек. Ето, съименникът ми не е „звезда“, та медиите да ни информират истина ли е вестта за смъртта му или не е. То и неговият, на Елтимир, кум, Илия Минев, най-дългогодишният български политически затворник и истински борец срещу комунизма, си почина по същия начин, ей-така, съвсем тихо, в мизерия, никой и тогава не разбра, че вече го няма.

Така става у нас. Други са в блясъка на медийните прожектори и се къпят в лъчите на славата. Примерно, мъчителите, палачите и душителите на страдалци и герои като Илия Минев и Ангел Грънчаров. Бог да ги прости! – тия двамата последните де, не ония, другите…

ПО ПОВОД НА ГОРНОТО МИ СЕ НАЛОЖИ ДА НАПИША ВЪВ ФЕЙСБУК СЛЕДНОТО СЪОБЩЕНИЙЦЕ:

Съобщавам, че слуховете за моята смърт – или „кончина“, както се изразяват официално в некролозите – са преждевременни и също така са силно преувеличени: все още съм жив. Ако това моето изобщо може да се нарече живот де!

Починал е моят съименник от Ботевград, Ангел Грънчаров се казваше също, наричащ се и Елтимир. Бог да го прости!

А кога и аз ще последвам съименника си в бездната на Отвъдното – аз това не мога да кажа… сега-засега съм още тук, незнайно докога…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Ти победи, Орешарски: кардиограмата на България вече е права линия!

Писмо до Орешарски, NOрешарски

Деян Енев за „Култура“

Браво, Орешарски! Ти победи. Не трепна. Не се разколеба. Срещу 50 лева коледна добавка на пенсионерите купи бъдещето на внуците им. Пенсионерите още не знаят това, но ти го знаеш. Дори като бонус им направи една разходка в София.

Показа на всички колко много полиция имаме – ей така, за всеки случай. Лесно е да протестираш, когато е лято и когато шествието на протестиращите прилича на разходка, на карнавал в центъра на града. Твоите съветници сигурно са ти казали – издръж до зимата, до снега. Протестът сам ще заглъхне.

Така и стана. Твоите съветници са умни хора. Студентите, последната надежда на протеста, сигурно те смутиха малко в началото. Но твоите съветници те увериха, че те са неопитни и бързо ще им намерят цаката.

Така и стана. Твоите съветници и в това се оказаха прави. Те бързо им намериха цаката. Твоите съветници са умни хора. Сигурно ще получат много пъти по 50 лева за Коледа. Но това е справедливо. Те си свършиха работата.

Ти, Орешарски, постигна немислимото. Ти обезсмисли и нашите текстове тук. Поне за мен тези текстове, които пиша тук всяка сряда вече 70 седмици, са последното ми убежище. Тези текстове тук, моите и на моите колеги, къде по-слаби, къде по-силни, бяха една кардиограма на ставащото в България.

Една кардиограма, хвърлена в коша. Една кардиограма, която никой не взе под внимание.

Калин Янакиев дори се сдоби с медал – на първа страница на вестник „Политика“ бе изобразен като едно от лицата на омразата.

Ало, скъпи мои бивши колеги от вестник „Политика“, не кривнахте ли малко в хендека? Освен заплатата има и други неща. Нали утре ще се срещнем някъде на улицата. Как ще се гледаме в очите?

С една дума, ти победи, Орешарски! Браво! България сега е бледа и замръзнала. Кардиограмата й е хвърлена в коша. Ти победи, Орешарски!

Само веднъж съм те виждал на живо. Тъкмо беше напуснал поста си на финансов министър в кабинета на Тройната коалиция. Разхождахте се със жена ти по „Граф Игнатиев“. Спомням си, че тогава си помислих следното – гледай ти как спокойно се разхожда между хората. Значи добре си е вършил работата.

Кардиограмата на България вече е права линия. Попитай жена ти какво означава правата линия при кардиограмата. Тя нали е кардиолог.

Мисля си, че сигурно й липсват разходките с теб по „Графа“. Но всяка победа си има цена.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Някои разсъждения в залата за заседания на Дискусионния клуб в очакване на участниците

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ на ПГЕЕ-Пловдив: заповядайте и вие, включете се в дискусията, не мълчете ако имате какво да кажете – и ако темата ви вълнува!

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.