Интересно, наистина: защо всички, които плюха през годините по Костов, завършиха толкова позорно?

Всичките, които плюха през годините по Костов, завършваха или ще завършат позорно. Последният нагледен пример – Бисеров. И горния (Е.Сугарев) да не си мисли, че по-далече ще стигне. Оно животът си има закономерност и от нея не може се избяга. (Капка Вачева)

Изтъркаха се обвиненията за Костов, Костов, Костов, я погледнете правителствата след неговият кабинет: те сринаха България! Костов дойде след Виденов да оправи икономиката, която Виденов съсипа. Но, за жалост, всяко стадо си има мърша. Я не гледайте избирателно някой, вие, които сте с петолъчки в главата, не с мозъци! Времето изтече на тия в парламента, които управляват с договорки, българският избирател не им даде достатъчно мнозинство да управляват сами, а защо ли? Изборите ще са скоро! (Nikolai Stoqnov)

Днес слушах Местан, който разправяше, че трябвало да се направи проверка откога започват траншовете към офшорки и бизнес отношенията на Бисеров с разни мафиоти. За да се изчистело лицето на ДПС. Сякаш ще е бистро като сълза, ако е започнал по времето на Костов! Нищо, че точно заради това ги изгониха с Данчо Ментата от СДС, Костов е виновен по презумпция. И най-гнусното – опитват се да изкарат този случай като някакъв прецедент. Сякаш ние сме толкова глупави и не разбираме, че болшинството от управляващите са едни христо-бисеровци – с офшорни сметки и кръгове от фирми, а въпросът КОЙ? е изтъркано клише от зациклящите протести.

Е, да, ама профилът на протестиращите няма нищо общо със създадения от В. Дърева – на задоволен български еснаф от средната класа. Г-жа „журналистката“ явно съди по себе си, пропускайки да регистрира съществуването на интелигенцията, която точно комунистите се опитаха да затрият. (Iglika Mincheva)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.