Ето този текст тази сутрин ме развълнува така, че се разплаках…

Ранобудните студенти (Испания):

24 години… 24 години преход, несбъднати мечти. Вяра, угасваща всеки ден и надежда, която на инат крещи: „някой ден…“. Години на търсене на истината, години на сравнения, години на гонене на чужди стандарти. Искахме да сме като другите, бързахме, надявахме се и след 24 години сме на същото място… или не? Може би сме по-зле? След толкова години не е една стената, която ни пречи, а много. Днес се борим срещу стената на беззаконието, стената на алчността, стената на егоизма, борим се срещу онази стена, която остави моралът извън ежедневието ни.

И ако преди години Валди Тотев е пеел „Вдигни очи“, то днес трябва да запее „Отвори очите си“. Може би е време да направим точно това! Да спрем да се състезаваме с другите, да отворим очите си, да запретнем ръкави и да почнем да градим. Не бързо, а бавно, стъпка по стъпка, започвайки от принципите и с една цел – след 24 години да не сме Швейцария на Балканите, а просто да не сме на същото място като днес… и като преди 24 години.

Ние студентите в чужбина не сме забравили за България, точно обратното! И утре ще се съберем в центъра на Мадрид, Амстердам, Хага, Виена, Мюнхен, Милано и ще кажем „Ние сме вас!“ С вас, които дръзнахте да се изправите срещу онези стени, които ни дърпат назад. С вас, чиято надежда ви накара да излезете на улицата и чиято вяра ви е накарала да останете в България.

Тази морална подкрепа е най-малкото, което можем да направим за студентите в България. Но им го дължим! Това, че след 24 години сме на същото място, не означава че онази надежда не продължава да крещи „Възможно е!“. Това, че след 24 години се борим срещу по-високи стени не означава, че я няма онази силна вяра, която ни кара, нас младите, да започнем отначало и да се борим, да градим. Защото не се съмнявайте, че ние – младите, сме тези които ще довършим започнатото. Ние вярваме, мечтаем, искаме, борим се. Будни сме!

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Политическият нихилизъм и политическата деморализация са брат и сестра, а пък медийната проституция е тяхна родна майка

Това по-долу, уточнявам коректно, не е писано тия дни, а преди доста време; намерих го вчера в своите архиви, като си почиствах компютъра; добре е обаче че съм го запазил; този Иван Бакалов, дето ми отговаря, че няма да „пусне“ моя статия в сайта си, вярвам, се сетихте кой е, нали? Не може да не се сетите кой е, него напоследък го канят по всички телевизии, щото заедно с Дърева е против протестиращите, в това число и срещу протестиращите студенти. Писъмцето показва откъде тръгва и докъде води политическият нихилизъм и липсата на някакви особени ценности у медийните дейци, у, с извинение, журналистите. Води до безчестие. Моите тези за политическата деморализация и потребността да реагираме срещу нея днес се възприеха, така да се каже, от улицата, от площадите, а пък този човек стигна дотам фактически да подкрепя… Орешарски. Политическият нихилизъм и политическата деморализация са брат и сестра, а пък медийната проституция е тяхна родна майка; баща им пък се зове корист, лакомия. Та вижте какво ми е писал тоя байно преди време, вижте как този „свободолюбец“ Бакалов ме цензурира още навремето:

Уважаеми г-н Грънчаров,

Благодаря за доверието, че сте ни пратили материал. Но, ако забелязвате, в нашия сайт не се пише за левица и десница. Тези две думи дори са забранени (ако се е промъкнала някъде такава дума, пропуск е). Анализи за лявото, дясното – такива неща не пускаме, защото се опитваме да пускаме интересни неща за четене. Колкото и важна да е съдбата на десницата. Ние се занимаваме с факти, случки, не с партии.

Пускаме нещо за политика само като кратки антрефилета по конкретен повод. Знам ли.

Може и нещо по-голямо да пуснем, ама ако има много нужда и читателска жажда. Така си мисля. Според мен по-важно е за кръстовищата в София и за мобилните телефони, и др.

Политическите анализи са дотегнали, както самата политика на хората – нищо добро не са видели от нея. Пак благодаря за доверието.

Иван Бакалов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.