Политическият нихилизъм се шири, и то на ниво най-примитивна байганювщина („Всички са маскари!“)

Снимка: Валентина Иванова

Политическият нихилизъм се шири, и то на ниво най-примитивна байганювщина („Всички са маскари!“) – за жалост и за съжаление; но на него трябва да се реагира, защото ако не го правим, много ще съжаляваме; той също е израз и симптом на страшната деморализация, от която толкова си страдаме; истината е противоотровата на всички недъзи и пороци; само с налагането на истината ще оздравим и ще вдъхнем живот на намиращата се в ужасна агония българска демокрация; не трябва да мълчим когато някой най-нагло лъже; ето как се прави това:

Luboslava Rousseva: По повод на публикувана снимка от Nedko Solakov (протестиращи палят портрет на Пламен Орешарски), бих искала да спра с иронията и да попитам: след като сте срещу участието на мафията в управлението, къде са портретите на Бойко Борисов, на Цветан Цветанов, на Миро Мършата, на Емо Фаса? Не призовавам да ги палите, напротив, това е отвратително. Просто питам: къде са? И къде бяхте досега? Не знаехте ли кой е Доган, кой е Борисов, кой е Сидеров? И наистина ли не ви е срам?

Владо Йончев: Люба, най-отпред беше портрета на Бойко. В редичката на всички премиери, които студентите обвиняват, че са установили сътрудничество с мафията.

Тома Белев: И къде са на вчерашното шествие портретите на Станишев, Сакскобургготски, Костов, Виденов, Луканов, Беров?

Ангел Грънчаров: Костов не го слагайте в редичката, той е нещо съвсем друго и различно: той единствен сред премиерите на тази страна е имал куража да воюва с мафията и й е нанесъл тежки, незаздравяващи рани. Заради което мафията и ченгетата му отмъстиха както на никой друг. Така че е слугинско безсрамие и грозно подлизурство пред комуно-мафията да се слага тъкмо Костов в тази редичка!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.