Дали не живеем в държавата-мечта на ДС?

Днес в “Очи в очи” по bTV беше привикан Бригадир (дразни се когато го наричат така, твърди, че името му е Бриго) Аспарухов за да се изкаже по темата “Кой предложи Борисов за главен секретар на МВР?”

Този не особено умен мъж (известен с това, че е петимен да бъде важна фигура в държавата-мечта на ДС, което вечно му убягва), но достатъчно дисциплиниран да направи възложените му манипулации успя да каже само следните две неща (за 30 минути):

1. Запознал се с Борисов, когато неговата фирма охранявала Зюганов по време на срещата му с Първанов. Защо Първанов е избрал фирма ИПОН, а не например ф-ма ТЪПОН, не става ясно.

2. Препоръчал Борисов “където трябва”, защото по време на разговора си с него разбрал че има… голямо желание (три пъти споменато в разговора).

Явно за “разузнавачите” голямото желание е най-ценното качество на кандидата.

А Цветанка и Пъпеша слушаха със затаен дъх “споделените тайни” на този pro, явно опитвайки се да предадат на аудиторията усещането за нещо изключително…

Написа: Игнатия

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Властта, която разплаква, властта, заради която плачат, е обречена…

„Дръж се! Всичко ще е наред!“

Един по-различен кадър обиколи българското интернет пространство днес, редом с клиповете, пълни с полицейско насилие. Той е уловен от фотографа Стефан Стефанов. А от онлайн изданието „Дневник“ препечатваме историята на момичето от снимката, разказана от репортера Лора Филева.

„Действието се развива във вторник следобед на бул. „Цар Освободител“, откъдето беше направен път за да минат автомобилите на народните представители.

Момичето е Деси Николова и разказа пред „Дневник“ как са й се сторили действията на органите на реда и какво я е провокирало да сложи ръцете върху раменете на полицая.

Полицията през деня и снощи беше много агресивна. Разплаках се, когато видях как се бият българи срещу българи. Поведението на повечето от тях беше непоносимо арогантно на фона на младите и добронамерени хора. Не разбирам кое поражда агресията в тях, след като са наясно, че жените и децата на протеста не могат и нямат намерение да им сторят нищо лошо.

Бяха препасани с палки, носеха маски, дори имаха някакви апарати на устата, които им променяха говора. И всичко това само, за да изкарат няколко страхливи държавни представители от работното им място.

Не разбирам също и как държавен представител, полицай, жандармерист или друг служител на държавата и народа може да го е срам да застане очи в очи с хората, гласували им доверие. Сред полицаите имаше и добронамерени.

Този, който държа за раменете, имаше малко кръв по носа, явно се беше ожулил. Видях как пазеше хората и опитваше да спре полицаите да ни бият. Разплаках се и му казах да се пази. Той ми отвърна „Дръж се. Всичко ще е наред!“ Очите му бяха насълзени…“

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.