Кратък и сбит словесен репортаж за митинга на гербоваците в Пловдив

Снимка: Plovdiv Utrе

Преди да тръгна за митинга написах във Фейсбук следната реплика, за всеки случай де: „Отивам на митинга на ГЕРБ в Пловдив. Предупреждавам, отивам там само като наблюдател, като блогър, който ще отрази събитието, а не като техен фен. Да не каже някой нещо после ако ме види там. Предупредих. Да си ми е чиста съвестта…“. Като се върнах преди малко от митинга установих, че един интернетен приятел, Valeri Georgiev, ми е казал следното: „Г-н Грънчаров, очакваме информация от извора и ще я сравним с „медийната“ такава… Приятен ден!“. Е, няма как, решавам да задоволя интереса на този човек, ето вкратце моя „репортаж“, който, така да се каже, е от самото място на събитието; публикувах го във Фейсбук, ето, публикувам го сега и в блога си, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Върнах се от митинга. Да ви кажа право, хич не ми се пише за впечатленията ми. От една страна да не обидя участниците в митинга, от друга – да не се възприеме това, че се занимавам със сеене на раздори в средите на противниците на това правителство, на кабинета на Орешарски-Оглушарски-Олигарски. Не знам, утре може и да напиша нещичко в сутрешния си коментар. А сега да кажа съвсем вкратце нещичко, за да не е без хич.

Много хора имаше на митинга, от цяла България, от села и паланки, голяма организация са ударили господа гербоваците, апаратчиците на ГЕРБ. Ораторите на митинга съвсем не ме впечатлиха. Аз бях зает с това да разглеждам и да изучавам антропологическият вид, към който принадлежат симпатизантите и поддръжниците на ГЕРБ. Доста неща научих, но сега-засега ще си ги оставя за мене. Ако не превъртя и не опиша добитото утре де, ще видим. Установих, че има нещо като култ към Бойко, тия хора си го харесват. Защо го харесват не е загадка. Щото е като тях. Съвсем като тях. Видях доста бойкоборисовци сред тълпата. Досущ почти като него даже и физиономично. Вярвам, че ме разбрахте. Тръпки ме побиваха по гърба като се разхождах сред митингуващите и на всяка крачка срещах персонажи, които почти изцяло си приличаха с вожда на ГЕРБ. Страшна работа! Толкова бойкоборисовци на едно място не бих виждал никога. Кафка и Бекет ряпа да ядат пред реалностите на българския живот.

Докато течеше митинга долових, че една досадна мисъл се върти в главата ми и тя беше: „Господ да пази България! И ония не са цвете за мирисане, ами и тия си ги бива де, няма що!“. Както и да е. И друго нещо ми се въртеше в главата: долавях в думите на ораторите поразителна неискреност, признавам си, не можах да повярвам на нито една тяхна дума, а ми се искаше, признавам си го чистосърдечно. Говориха Цецка Цачева, Цв.Цветанов, оня, бившия министър за еврофондовете, още неколцина, Боко също говори. Ами, да си призная, ми се искаше да мога да им повярвам на някоя дума, иначе добре звучаха думите им, ала, за жалост, ме поразяваше една неискреност, една лъжливост, една спекулация, един поразителен фалш, една нескопосана игра. Мен трудно могат да ме метнат, ала иначе, вярно, сума ти народ успяват да преметнат.

Интересен момент: когато Боко взе думата, народът се унесе в „дълги, нестихващи аплодисменти и овации“, както си му е редът от едно време, от байтодоровото време де. Екстазът се усили, по едно време народът взе да крещи „Червени боклуци!“, целият митинг прорева тия думи; помислих си, явно има доста бивши седесари сред боковите поддръжници, щом реват така памятното „Червени боклуци!“. Боко обаче сбръчи вежди, пролича си, че не му харесва тая фраза, не знам дали не я прие за миг по свой адрес; е не мога да кажа какво точно е ставало в душата му. После каза нещо в смисъл, че не трябвало да бъде крайни и да обиждаме „противника“, ала после сам се увлече, явно се сети, че трябва да си играе игричката, та сам почна да хули Дмитрич и комунистите… такива ми ти работи.

Срещнах сред митингуващите доста хора с физиономии, поразително приличащи на Гочоолу, Дочоолу и на Данко Хаирсъзина, разбира се, с кръвясали очи, както си му е редът; имаше доведени, сякаш за да бъде всичко едно към едно към оригинала (по Алеко), та имаше, значи, доста доведени специално за случая тайфи от цигани, само дето тенекета нямаше, но за сметка на това имаше барабани. Имаше и много метли. Друго какво имаше? Не се сещам. Ентусиазъм обаче май нямаше. Това долових. Хората бяха с настроение на екскурзианти, да се повозят безплатно на автобус, да видят Пловдив. Истински митинги не се правят така, ама да не връзваме кусур. А какво имаше ли? Имаше доста лакомия за власт, това установих в доста очи на местни гербоваци. Да ме прощават, ама съм правдолюбител, та няма начин да не кажа и това. Тая пуста психология някой ден ще ми изяде главата, ама да видим кога ще е…

Друго какво да ви кажа? Почти всичко май вече казах. А, да не забравя: абе кой измисли знамената на ГЕРБ да са сиви? Ужасна символика има в този сив цвят, ама как не са се сетили, та са избрали точно този цвят? Или светлосините знамена са им избелели и са станали сиви, не знам, но това, сивото, крие в себе си ужасна символика, чудя се как тия хора изобщо не го разбират. Аз не бих застанал никога под сиви знамена. Толкова ли свършиха цветовете, та избраха таман сивото? Както и да е. Та значи си тръгнах от митинга, а в ушите ми пищеше това „Боже, пази България!“, само то, не знам защо така се получи. Хайде да спирам, че да не кажа нещо излишно. Бъдете здрави! Не знам какво ни чака, но знам, че трябва да правим всичко, което е по силите ни за да развалим игричките на кукловодите. Трябва да успеем, иначе работите ще станат зловещи. Туйто…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s