Починал е моят съименник Ангел Грънчаров (Елтимир), Бог да го прости!

Научих това току-що, и то по един доста необичаен начин: една разтревожена дама ме попита аз лично ли публикувам, щото се носела мълвата за… моята смърт! За малко да ми щръкне косата от кошмар, казах й, че все още съм жив, доколкото това моето може изобщо да се нарече живот де! Жената ми даде линк, от който именно разбрах, че е починал моят съименник от Ботевград Ангел Грънчаров (той се нарече по-късно Елтимир – понеже стана почитател на Тангра), с когото много хора често са ни бъркали, заради съвпадението на имената и фамилиите.

Аз с починалия Елтимир се знаех задочно, никога не сме се виждали, по едно време даже се сближихме за кратко, понеже и той, горкият, се ядосваше, че толкова често ни бъркат – ние иначе имаме доста различни разбирания, той беше националист и си падаше по окултните неща, а пък аз, дето се казва, съм космополит и либерал, с десни ценности и разбирания, при това съм философ. Та до това е общо взето се свеждаха нашите отношения, да се опитваме да се разграничим един от друг, а ето сега, оказва се, чета, че той, горкият, е починал: Бог да го прости! Той е бил политзатворник в ерата на комунизма, страдалец, заслужава добра дума!

Това е. Всички ще умрем рано или късно, на всеки когато му е отредено. Никой не знае кога ще дойде момента да се изправи пред Смъртта и да съзре нейното лице. Това е животът. Ние сме смъртни и твърде слаби същества. Нищо че някои се мислят за вечни, едва ли не за богове. Тая маниакалност трябва да ни е чужда, това самозабравяне е пагубно. За всеки изминал ден трябва да благодарим на великодушния и благ Бог, че е благоволил да ни го даде. Ние всички сме пътници, незнайно накъде…

Моят съименник от Ботевград, който, като капак на всичко, ми е и набор – родени сме в една и съща година, 1959-та, връстник ми е! – вече знае накъде пътуваме. Ако е истина тази информация че е починал де. Щото нали знаете колко несигурни са подобни интернетни новини. По-добре да не е истина, ама знае ли човек. Ето, съименникът ми не е „звезда“, та медиите да ни информират истина ли е вестта за смъртта му или не е. То и неговият, на Елтимир, кум, Илия Минев, най-дългогодишният български политически затворник и истински борец срещу комунизма, си почина по същия начин, ей-така, съвсем тихо, в мизерия, никой и тогава не разбра, че вече го няма.

Така става у нас. Други са в блясъка на медийните прожектори и се къпят в лъчите на славата. Примерно, мъчителите, палачите и душителите на страдалци и герои като Илия Минев и Ангел Грънчаров. Бог да ги прости! – тия двамата последните де, не ония, другите…

ПО ПОВОД НА ГОРНОТО МИ СЕ НАЛОЖИ ДА НАПИША ВЪВ ФЕЙСБУК СЛЕДНОТО СЪОБЩЕНИЙЦЕ:

Съобщавам, че слуховете за моята смърт – или „кончина“, както се изразяват официално в некролозите – са преждевременни и също така са силно преувеличени: все още съм жив. Ако това моето изобщо може да се нарече живот де!

Починал е моят съименник от Ботевград, Ангел Грънчаров се казваше също, наричащ се и Елтимир. Бог да го прости!

А кога и аз ще последвам съименника си в бездната на Отвъдното – аз това не мога да кажа… сега-засега съм още тук, незнайно докога…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.