Великолепни сте, самоотвержени и смели украински братя, поклон вам, бъдете все такива, ще победите, ще постигнете съкровено желаното!

В блога ми, отдясно и най-отгоре, съм поставил плеърче, откъдето може да се присъства на демонстрациите в Киев: радио СВОБОДА ни дава възможността в образ и звук да сме причастни към борбата на свободолюбивите украинци за достойно и европейско бъдеще на Украйна. Плеърчето се включва автоматично, щом отворите страницата, ако има директно излъчване, можете да го следите, докато си вършите другата работа, а пък понякога, струва ми се, по същия канал излъчват и записи на случилите се събития. Тази сутрин, ставайки в 5 часа и включвайки компютъра, гледам, че митингът продължава, пълно е с ентусиазирани, предимно млади хора – независимо че вали дъжд, хората са там, на площада! Произнасят се речи, звучи „упадъчна“ музика, предимно украинска, но и западна, европейска и американска, явно „злите соросоиди“ са успели да овладеят и душите на тия самоотвержени хора, на тия смели и достойни граждани на европейска Украйна.

Какво да каже човек, вълнуващо е, великолепно е: браво, братя-украинци, братя свободолюбиви и европейски мислещи граждани на независима и горда Украйна! Това мога да кажа най-вече, понеже изцяло, с цялата си душа и сърце подкрепям борците за свобода, за човешко достойнство, за достойно бъдеще – независимо в коя страна те са повели величавата си борба и битка! Дават ни пример братята-украинци за това как твърдо трябва да се борим и ний, българите, за да опазим това, което успяхме все пак да постигнем в нашия толкова тежък преход. А пък преходът ни от комунизъм към нормално, към свободно и демократично човешко общество беше толкова тежък, понеже той беше опорочен от ченгетата, намиращи се през цялото време на най-възлови позиции – от които те провеждаха злотворната си дейност, насъсквани от Москва, от Кремъл, където е техния ръководен щаб. И до ден днешен ние добро не видяхме от тия зли сили, които без да им трепне окото продължават да работят срещу България – в угода на имперските попълзновения на Москва. това е истината, която всеки у нас следва да осъзнае. Тази е и загадката за тежкия и още незавършил преход на България от комунизъм към човещина – както аз предпочитам да определям тия процеси.

И ето, оказва се, че сега със свободолюбивите украинци водим все една и съща битка: за свобода, за демокрация, против руския империализъм, за европейско и достойно бъдеще на децата ни! Съвсем нормално е да сме солидарни в тази величава битка, в тази въодушевяваща борба. И трябва да се подкрепяме с всички сили – за доброто и на двата народа, така жестоко пострадали от тиранията на комунизма.

Ето, и още си страдаме от тая тирания, от опитите тя да бъде възстановена, да ни бъде наложена отново – пак с решаващата подкрепа на съвременна кагебистка и путинистка имперска Русия. Борбата ни е обща, победите било на свободолюбивите украинци, било на свободолюбивите българи следва да възприемаме като наши общи успехи. Същото означава и за загубите, и за пораженията. Ето защо чувствам така близко украинските борци за свобода – и от все сърце им желая победа! Великолепни сте, самоотвержени и смели украински братя, поклон вам, бъдете все такива, ще победите, ще постигнете съкровено желаното! Независимо от всичко, победата ще бъде ваша. Знайте, че ние, българските борци за свобода, сме изцяло солидарни с вас, изцяло ви подкрепяме в този тежък и съдбовен момент!

Защото делото ви е право, хуманно, защото истината и правдата са с вас, защото и Бог е с вас, защото Бог подкрепя всички ония, които се борят за тържеството на доброто, на правдата, на човещината!

(Виж и това: Украйна е пред извънредно положение, над 100 хиляди души на протест в Киев)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Долу правителството на путиновите слуги: няма да отстъпим България на Евразия!

Ако изобщо сме народ, събитията в Киев следва да катализират нов подем на протестите в София срещу проруското, ченгесарско и мафиотско правителство на Олигарски! Време е всички да излезем на площада – както направиха братята-украинци! Иначе ще се покрием с неизмиваем позор!

Срам, срам, срам: на фона на това, което украинците направиха за няколко дни, ние, излиза, сме народ, съставен предимно само от псуващи мижитурки! Всички на площада да креснем като един:

Долу кремълската мафия, дето тероризира и дърпа назад нашата европейска България! Долу правителството на путиновите слуги! Няма да отстъпим България на Евразия! Не щем да ходим в Сибир!

Идете си там вие, таваришчи Орешарски, Дмитрич, агент Павле (Местан), агент Сава (Доган), Сидерович – прав ви път! Нас там не дърпайте! Майната ви!

За да има мир – БКП в Сибир!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Екзарх Антим Първи към княз Дондуков: „Вие хубаво ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?!”

Из: Антим Първи попита кой ще ни освободи от руснаците – украинците му отговарят с въстанието си; автор: Иво Инджев

В Украйна се случва реално онова, което протестите не успяват да постигнат в България при цялото си постоянство, поставило световен рекорд по продължителност. Причината за украинската радикализация не е само в потенциала на украинския патриотизъм, засегнат на чест от „големия брат”, но и в подхода на самия дразнител.

Натискът на Путин върху Украйна е открит, пряк, мащабен и брутален като шантаж. Това предизвиква съответния откат сред украинците, които са много, по-близо до руснаците от нас- не сам географски, но и във всяко отношение (ако не броим разлома между католицизма и православието).

Върху България руският натиск е много по-лицемерен. Поради това той е трудно разпознаваем от мнозина българи. Това създава простор на русофилите да се развихрят по всички фронтове.

Най-отблъскващата „подробност” от руското проникване в България за целите на имперското влияние е фактът, че то се осъществява не от компактна маса руско малцинство, за което е разбираемо да бъде настроено проруски, а от българи.

Схемата за налагане на руското влияние у нас в наше време е подобна на онази, разработена от нацистите в лагерите на смъртта, които назначават в бараките надзиратели от еврейски, полски, чешки и т.н. произход – т.н. капо, грижещи се за подчинението на техните сънародници. И както е известно, нашите капо никак не са капо в тази игра по правилата на все по-пълното задоволяване лакомията на трудещите се олигарси…

… Вярно е, че проституцията също е професия, при това най-древната. Но рекламирането на точно тази професия със задна дата би трябвало да ядоса поне малко българите.

Щеше, ако бяхме повече украинци и по-малко българи, управлявани от власт, за която любовта към Русия е лакмус за туземния им патриотизъм.

Латентно тази форма на извратен патриотизъм се прояви и вчера. Медии и управляващи празнуваха обилно 125 години от раждането на българския екзарх Антим Първи. Може и да е имало изключение, което не чух, но като правило беше премълчано как, само година след освобождението, когато е била наложена руската окупация на българските земи (установени като такива благодарение на борбата на възрожденците за независима екзархия) екзархът се е одързостил да попита в Учредителното събрание във Велико Търново руския императорски наместник княз Дондуков (напиращ да става български княз): „Вие хубаво ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?!”.

Русофилските ни историци подлагат на съмнение думите на Левски „който ни освободи, той и ще ни зароби”, защото са цитирани от мразения от тях Захарий Стоянов, известен като поборник и хроникьор на освободителната борба както срещу Турция, така и срещу Русия (като нова поробителка). Казаното от Антим Първи обаче не смеят да цензурират, а „само” го премълчаха отново.

Тъжната ирония на актуалната ситуация е такава, че Антим Първи днес би си отговорил на въпроса „кой” би могъл да ни освободи, с една дума: „украинците”. Ако те успеят, нашите шансове за освобождение от руския воденичен камък биха се увеличили. И обратно- ако успеят да удавят (в кръв) украинското въстание, старата съветска перла България съвсем ще затъне в кафявата субстанция на Перловската река.

А управляващите у нас патриоти стискат палци Путин да победи в Украйна и изстудяват шампанското в очакване да празнуват, както пируваха на „Позитано” 20 в чест на преврата срещу Горбачов през август 1991-ва.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.