Каквото и да се случи, братя украински свободолюбци, знайте, че въстанала България е с вас!

NOрешарски: Двама пратеници на Протестна мрежа – Иво Божков и Васил Гарнизов, заминават днес за Украйна, където ще се включат като подкрепа в протестите срещу властта в украинската столица Киев. Вижте какво послание ще носят те:

Звернення від Протестної Мережі до протестуючих в Україні

Чверть століття тому українці і болгари вирвалися з рук радянської окупації. З тих пір ми йдемо по одній важкій дорозі, тому знайте, що для нас ви наші брати, які ми і є найсправді. Перед нами кровожерливе чудовисько, яке в черговий раз піднімає руки, щоб захопити найцінніше що у нас є – нашу Свободу. Боріться сміливо, боріться до кінця, не здавайтеся! Щоб не сталося, знайте, що повстала Болгарія з вами. Ми впевнені в європейському майбутньому України і в успіху вашої справедливої революції і продовжуємо боротися і у нас за європейське майбутнє Болгарії.

NOрешарски: (превод)

„Преди четвърт век украинци и българи се изтръгнаха от ръцете на съветската окупация. Оттогава вървим по общ, трънлив път, затова знайте, че ви приемаме като братя, каквито всъщност сме.

Срещу себе си имаме едно и също кръвожадно чудовище, което за пореден път надига ръце, за да заграби най-ценното, което имаме – Свободата! Борете се смело, борете се докрай, не се предавайте!

Каквото и да се случи, знайте, че въстанала България е с вас. Сигурни сме в европейското бъдеще на Украйна и в успеха на вашата справедлива революция, и продължаваме да се борим и тук за европейското бъдеще на България.“

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Народното събрание, което още при самото си създаване изпадна в тежка агония, се спомина и беше погребано!

Актьорът Валери Йорданов (вляво), получил „Аскеер” за ролята на Бръчков в „Хъшове”, носи бутафорния ковчег с поминалия се морал на парламента и управляващите се | Фотограф: Ладислав Цветков, bTV.

Режисьори, актьори и музиканти „погребаха” 42-то Народно събрание и морала на кабинета

Това стана днес на „траурна церемония” – шествие, завършила пред сградата на парламента в пореден знак за неодобрението на управляващата коалиция между БСП, ДПС и партия „Атака”.

Сред множеството представители на изкуството, водено от режисьорите Александър Морфов и Теди Москов, бяха голяма част от актьорите от „Хъшове”, както и Георги Мамалев, Стоян Алексиев, Славчо Пеев, фронтменът на „Подуене блус бенд” Васко Кръпката и много други.

Актьорите положиха ковчег и кръст с надпис „Народно събрание на република България 2013-2013” срещу централния вход на парламента под опелото на актьора Валентин Танев, превъплътил се в свещеник.

„Искам да съобщя с голямо прискърбие, че Народното събрание, което още при самото си създаване, изпадна в тежка агония, днес се спомина“, заяви Морфов.

„Ние вече нямаме Народно събрание. Имаме съюз от престъпници и хора, които се занимават с всичко друго, но не и с народа си. Затова моля ви, свалете шапки, и да се простим със съвестта на народните избраници. Бог да ви прости! Амин!“, заключи режисьорът.

Участниците в акцията носеха некролози на парламента, както и листи с 66-и сонет на Шекспир. Част от него гласи:

„… и с чест удостоени подлеци, и с девственост търгуваща нечестност, и силата в ръцете на скопци, и съвършенство в мрак и неизвестност, и с вид на вещ, на сведущ глупостта, и в глупост обвинена прямотата, и творчеството с вързана уста, и истината в служба на лъжата.”

Виж репортаж от събитието на bTV тук.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Свободата и достойнството не се дават никому даром, те трябва да бъдат заслужени – и извоювани!

Навремето, към края на 1996 г. (ноември-декември), общо взето хилавите протести у нас срещу правителството на Жан Виденов, довело страна до всеобщ, до тотален колапс, получиха мощен тласък от протестите на братята-сърби срещу диктаторското правителство на гоцевия приятел Свободан Милошевич. Тогава демократите-сърби протестираха всеки ден, в дъжд и в сняг и нашенският търпелив масов Ганю, знам ли, сякаш се впечатли от това – и в един момент също започна да излиза на протести; и то не само в София, но и в цялата страна. Когато в късната вечер на 10 януари 1997 г. комунистите се нахвърлиха да бият протестиращите, с това те подписаха смъртната присъда на своята власт – от другия ден протестите станаха вече съвсем масови, всекидневни, а след 20-тина дена комунистите сдадоха властта и се обявиха предсрочни избори.

Защо казвам това ли? Ами защото ми се ще сегашните масови протести в Украйна да станат детонатор и на наши, тукашни, родни български, но по-масови протести, които да пометат и нашето антиевропейско, ченгесарско, мафиотско, проруско правителство на Орешарски-Дмитрич-Доган-Сидеров! Смятам, че ако това не се случи, ако под влияние на така бляскавия украински пример масовият търпелив нашенец не се пробуди и не излезе на улиците и на площадите из цялата страна, то с това ние ще си пропилеем шансовете за по-добро бъдеще. И сами ще сме си виновни за унизителната съдба и като народ, и като индивиди – щото ще ни се наложи да живеем вечно в една бедна, подчинена на Путин губерния на тираничната империя, що се намира на североизток от нас. Срамота ще е украинците да се освободят от руската доминация, а ние да си останем под ярема на „братушките“. Ще се изложим като никога досега. Искате ли го това?!

Изборът е изцяло ваш. Ако не можете да се засрамите поне малко, продължавайте да се протягате на диваните си – и да се чешете между краката. Ако обаче почувствате срам, станете от диваните и се размърдайте! Свободата и достойнството не се дават никому като дар, те трябва да бъдат заслужени. И извоювани. Не бъдете повече баби! И то тъкмо в момент, в който се решава съдбата на България – и вашето собствено бъдеще!

Задавам тия въпроси, пиша това, понеже ми се ще да разбера до какво ниво е дорасло българското малодушие – и българското недостойнство! Нима ще се окаже, че сме нация, съставена предимно от безволеви мрънкала, от презрени гьонтапигьозовци – и от жалки, нещастни псувачи?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Има ли комунизмът бъдеще?

Под публикацията със заглавие Пълна лудница: от милиционеро-комунист човек явно не става…, която всъщност се състои само една снимка, в нея се вижда как милиционери пазят паметник на Ленин в Киев, се получи дискусия по въпроса, фиксиран в заглавието; ето какво си казахме с един човек, който системно предупреждава, че комунистите не бива да бъдат подценявани, че те само се преструват на минали в отстъпление, а всъщност потайно продължават да се борят за реванш и за световно господство; темата си заслужава да бъде обсъждана, ето защо придавам самостоятелно значение на този проблем, извеждайки дискусията в отделен постинг:

Анонимен каза: – Но нали комунизмът в СССР рухна през 1991, КПСС беше разпусната и забранена, СССР се разпадна, така че за какъв комунизъм може да става дума? А да не би цялото «рухване» на комунизма да е било инсценировка?

– Боже опази, абсурд, това е теория на конспирацията!

– Но конспирации има и понякога успяват.

– Е да, ама чак толкова грандиозна конспирация е невъзможна, защото светът и животът са прекалено многолики.

– А защо тогава във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?

– Не знам, не ми се иска да е така, но е така и аз не знам защо е така.

Ангел Грънчаров каза: Една кагебистка конспирационна теза, която е твърде угодна с оглед насърчаването на „неувяхващото дело на комунизма“:

„… във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?“

Комунистите не са толкова велики, проницателни, непобедими, каквито са във вашето субективно съзнание, драги господин другарю. Само това ще кажа. Не ги прославяйте толкова, щото такава една позиция Ви идентифицира като техен помагач – или като тяхна неосъзната пионка…

Анонимен каза: Не мисля, че разкриването на комунистическите планове помага на комунистите, а точно обратното, тяхното игнориране и омаловажаване помага на комунистите. Иначе комунистическата тактика е да се представят за по-силни, отколкото са, когато са слаби и за по-слаби, отколкото са, когато са силни.

Далеч съм от мисълта да ги обявявам за свръхчовеци и герои. Те са по-скоро оперетъчни герои. Ако нямат армията, полицията и тайните служби, които да ги пазят, те са жалки страхливци.

Сами по себе си те, разбира се, не са нито толкова силни, нито толкова гениални, но имат план и стратегия, а Западът няма план и стратегия и ако комунистите успеят, то няма да е, защото са много силни, а защото Западът не е разбрал техните планове.

Искам обаче да се спра на още нещо, което ми се струва важно. През 1989-1991 комунистите се самосвалиха, но така или иначе това беше обявено като края на комунизма. Въпреки че всичко беше планирано, комунистите трепереха, защото нещата можеха да излязат извън контрол. Демократите обаче се показаха великодушни, снизходителни и неотмъстителни и косъм не падна от главата на комунистите, които имаха изключително гузна съвест, защото много добре знаеха какви са ги вършили след 1917 и какво би станало, ако демократите сега им отвърнеха със същото. Само че комунистите бързо се окопитиха и започнаха или по-точно продължиха да крадат, грабят, мафиотстват и безчинстват в новите условия с удвоена енергия, като в един момент започнаха да се подиграват на демократите, които очевидно взеха за балами. Сега вече са се окопали дълбоко, явно се чувстват недосегаеми и се смеят на наивните демократи, които са изтласкани в периферията на обществото.

Ако е вярна обаче защитаваната от мен теория, крайната цел на комунистите въпреки всички пируети си остава да наложат комунизма в целия свят. Само че за да постигнат това, колкото и да се правят на демократи сега, в един момент все пак ще им са наложи окончателно да свалят маските и тогава ще се види отново истинското им уродливо лице. Това ще е финалният сблъсък между силите на несвободата и мрака и силите на свободата и светлината. Комунистите са си направили добре сметката и засега нещата въпреки някои засечки общо взето се развиват според техните планове. Само че и най-добрите планове може да се провалят, и най-съвършените сценарии може да пропаднат, защото не всичко на този свят може да се изчисли докрай – тук съм напълно съгласен с Ангел Грънчаров – и дори дребни наглед фактори може да объркат най-детайлни разчети, и малки камъчета може да обърнат колата. Ето защо няма пълни гаранции, че комунистите ще успеят. Възможно е накрая все пак да се наложат силите на свободата и светлината. Комунистите би трябвало добре да се замислят над това, защото този път вече няма да има Желю Митев Желев и Ивайло Трифонов, които да пожелаят на разгневения народ „Лека нощ” и да пратят хората по домовете, няма да има Вацлав Хавел, който да гарантира на комунистите неприкосновеност, няма да има Лех Валенса и Тадеуш Мазовецки, които да прави кръгли маси с тях и да „делят” властта в правителството и т.н. Тогава ще се изправят лице в лице срещу народа и няма да има кой да ги спаси от неговия гняв.

Ангел Грънчаров каза: Не мога да кажа какво точно ще стане, но в едно съм сигурен: в „пълната победа на комунизма“ в целия свят не вярват вече и самите комунисти. Историята не се повтаря; комунистите във времето на най-голямото си влияние в света (да речем, това е било в 50-те години на ХХ век) не успяха да стигнат световно господство (главно заради военната мощ на САЩ и политиката на възпиране, която САЩ водеха), та сега ли ще постигнат световно господство, когато комунизмът вече е морално дискредитиран дотам, че самите комунисти не смеят открито да го проповядват? Сигурен съм и в това, че самите комунисти вече не желаят световно господство, особено пък съм сигурен в това, че дългоочакваната „смърт“ на капитализма няма да се състои, тъй че приказките за нея са доста преувеличени. Капитализмът е едно традиционно и жизнеспособно общество, опряно на универсални общочовешки ценности, което има ресурса да се трансформира в движение и да решава противоречията си. Това е фаталното обстоятелство за комунистите, а пък комунизмът е утопия, аномалия, протуберанс, гърч и задънена улица в историческия процес на човешкото развитие, нямащ субстанциален смисъл, затова и да се чака нов ренесанс и ново настъпление на комунизма по целия свят ми се вижда силно пресилено очакване.

Вярата в конспиративната мощ и проницателност на комунистите (кагебистите), която демонстрирате, ми се вижда прекомерна; силите на злото и на мрака, разбира се, не бива да бъдат подценявани, те са способни много да пречат, да развалят, да дърпат назад, да пропиляват огромна позитивна и съзидателна енергия, но пък за сметка на това са обречени именно от своята субстанциална непълнота, от своята субстанциална непълноценност. Е, нека да не подценяваме жилавостта на комунистическия агресор, адаптивността и метаморфозите на съвременната комунистическа експанзия, тук сте прав, но пък в основни линии зъбките на комунистите вече са строшени, а останалото ще довърши самия ход на историята, определян от нейните субстанциални основания…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…