Няколко неудобни, ала справедливи въпроса към „Буда-листите“

Някой си „Пиночет“ пише следното за Б.Борисов като коментар ето тук казва доста справедливи неща, което обаче съвсем не значи, че за мен комунистите са за предпочитане, или че подкрепям Орешарковците или барековчетата; не, няма такова нещо, ала според мен истината трябва да се уважава, колкото и да е неприятно това за някои; нужна ни е чистота и яснота от нравствен порядък, докато не почнем да се чистим в тази посока, работите ни към добро няма да тръгнат; затуй не трябва да се мълчи, да се трае, щото, някои политически копелета и негодници били, видите ли, „наши копелета и негодници“; не, аз не стоя на този принцип, затова уважавам истината, колкото и да е горчива тя за някои; та ето какво пише въпросният „Пиночет“ за „десния Боко“:

От хлапето в Банкя хранещо кокошки и свине, ритащо мачлета със скъсани гуменки и засищащо своя глад с филии с мас, подрънкващо на китара и разтягащо акордеон… до курсанта в милиционерската школа в Симеоново, пожарникар и преподавател в същата школа, член на БКП не желаещ да се деполитизира след ноември 1989 г., каратист, охранител, търговец, приятел и съдружник на Алексей Петров, Румен Пашата, конферансие на публични изяви на СИК, доброволна охрана на Тодор Живков, охрана на Симеон Сакскобургоготски, главен секретар на МВР, генерал, одобрен от Доган и Гоце, кмет на София, неформален лидер на ГЕРБ, до министър-председател на България, лидер на ГЕРБ и депутат в 42-то Народно събрание… всичко това Борисов дължи на своята амбиция и на явната и задкулисна подкрепа на кукловодите от БКП и ДС… Ето как Борисов стана върха на айсберга БКП.

Все припомня, че дядо му е бил убит от комунистите… И никой от онези, които приемат убийството на Борисовия дядо като убедително доказателство за десничарството на внука му, не се сети да го пита примерно следното:

– Абе, байно, като дядо ти е убит от комунистите ти защо стана член на партията им? И защо остана член чак до 1995-та година?

– Абе байно, като дядо ти е бил убит от комунистите, ти защо искаше да те приемат в най-гадното комунистическо учреждение – Държавна Сигурност?

– Абе байно (може и бате), като дядо ти е бил убит от комунистите ти защо се нае да обслужващ най-тъпия и най-простия комунистически вожд – Тодор Живков?

Такива въпроси, обаче немА. Никой не се осмели да ги зададе.

От страх.

Защото същият човек, който уж бил свалил комунистите от власт започна полека-лека да пробутва на обществото най-отблъскващите комунистически табиети.

Страхът. Цензурата. Презрението към демократичните институции. Връзкарството, ходатайствата, погазването на закона, натрупването и преразпределението на пари от държавата, тоест от ограничени приятелски кръгчета, потискане на предприемчивостта, поощрение на монополите за сметка на дребния и средния бизнес и разбира се неизбежната, неизтребимата, неизкоренимата, повсеместната и вездесъща корупция (подкупничество)! ЛИЦЕМЕР до мозъка на костите си!

Съжалявам, БУДАлисти, че трябва да ви го кажа, но… вие сте безмозъчни човекоподобни, примати…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Факелно шествие и сблъсъци с полицията на Ранобудните студенти

Снимка: Асен Генов и Stefan Djambazov

Из Сблъсъци между полиция и протестиращи пред НС при опити за сваляне на оградите (на живо)

До сблъсъци между протестиращи и полиция се стигна на днешния протест пред Парламента. Страстите се нажежиха около 19:30 ч, след като демонстрантите започнаха да ритат загражденията около НС. Няколко огради бяха бутнати от страната на будката на охраната, получи се меле и полицията се намеси изтласквайки назад хората.

Викове “Убийци” прозвучаха от демонстрантите заради намесата на униформените. Напрежението стихна за около 10 минути, но има трима задържани, единият от които е Теодор Колев от Ранобудните студенти.

Протестиращи разказаха, че мъж, паднал на земята в мелето, е бил ритан от полицай. Момиче пък е било ударено в лицето с полицейска палка. Към 19:50 започна нова офанзива на протестиращите, които успяха да съборят ограждение, разположено в близост до входа на БАН. Полицаите се опитват да го вдигнат. Засега демонстрантите не успяват да влязат в зоната за сигурност.

На площада има много полиция, които след втората атака на загражденията се опитват да обградят с плътни редици демонстрантите.

Следим на живо протеста чрез стрийма на блогъра Иво Божков:

Live streaming video by Ustream

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Покана за разговор за феминизма

Извинявай, гледа ли клипчето, отново да питам? Или искаш да приравниш изтребването на хора в газови камери с някой досадник в бара, който не знае кога да спре да се натиска на някое момиче? Пак да попитам, ГЛЕДА ли клипа? ЧУ ли какво каза жената? Въпросите, които зададе? Ако патриархатът е съществувал наистина, защо няма нито един момент в историята, в който жените са имали по-кратка продължителност на живота? Винаги са били по-материално подкрепяната част от обществото. Жертвите на насилие винаги са били в по-голямата си част мъже. И да цитирам Карън – „and that gap has increased over the last 100 years“.

„When you examine multitudes of social indicators, men are clustered at the bottom, much like blacks are, and women are clustered right along with whites.“ Това ли ти звучи на теб като „патриархален“ строй?

Не се извинявам, но след като успя да сравниш догматичната теория за това как нахалниците в бара са част от „патриархалния строй“ с изтребването на милиони невинни хора – евреи, чернокожи, антикомунисти, то мога да те определя само като кухоглав почитател на тиранична идеология.

С една дума – тъпа.

Ето ги отговорите ми, защото са напълно изчерпателни по темата:

„В момента съм лично афектиран, но силната ми опозиция срещу подобни догматични идеологии не е плод на проблемите, пред които съм изправен – тя започна много по-отдавна, когато видях проблемите, пред които са изправени други хора, и фанатизмът, който вилнее сред привържениците на идеологията.

Ще те помоля да не слагаш думи в устата ми. Не отричам женските проблеми – но отричам те да са продукт на „патриархален“ строй. Не желая да „шляпам дупета“. Не маргинализирам жените – всъщност феминизмът го прави. Ако някой иска да създаде организация, която да се бори специално с нарушаването на човешките права на жените по света – аз съм за. Различните хора изпитват различни проблеми и имат нужда от различни решения.

Обаче ако някой реши да се асоциира с догматична идеология, която е базирана около разделяне на обществото на „мъже“ и „жени“, обвинявайки едната страна за проблемите на другата, тогава имам сериозен проблем. Говорим за идеология, която се корени в трудовете на крайни марксисти, като Роза Люксембург, и Курт Левин, който не харесвал крайната цел на нацизма (може би защото е бил евреин), но харесвал пропагандните им методи. Говорим за идеология, която ни е дала „невероятни“ мислители като Маврийн Дод, която сравнява ролята на мъжете в живота на жените с ролята на сладоледа, Робин Морган, която казва, че „да мразиш мъже е достоен акт“, Валери Соланс, която нищо не е казала, а направо е действала с пистолет прострелвайки Анди Ўърхоўл. Все икони на феминизма! И щях да подходя с разбиране, ако феминистите се разграничаваха от подобни действия, но мейнстрийм феминизмът не го прави, а само използва аргументът „не можеш да поставяш всички под общ знаменател“, без да споменава конкретни имена (и, съответно, без да осъжда подобни действия).

Ето една новост – МОГА да поставям всички под един знаменател, след като те сами са избрали да го направят между себе си първоначално. Тук не говорим за разни радикални елементи, които са се присламчили към идеологията и я използват за щит. Тук говорим за цяла житейска философия с дълга история на насилие не само срещу мъже, но срещу всеки, който не е съгласен с псевдорелигиозните им догми.

Пак казвам – ако някой има желание да се бори за равни житейски права и тяхното нарушаване що се отнася до жените, аз нямам никакви проблеми и подкрепям. Ако някой реши да се асоциира с агресивна идеология, основана на омраза, ме губи. Ако някой реши да използва борбата за равенство между половете за маска на въпросната идеология, аз няма да мълча, никога.

ПП: Гледай видеото. Сериозен съм. Мога да прекарам още 15 минути да обобщя аргументите, които са приложени в него, но не виждам смисъл, предвид че то самото е дълго половин час.“

„Има масово погазване на правата на жените. Има масово погазване на правата на мъжете. Не виждам как това доказва, че живеем в патриархално общество.

Въпросната „група жени“ е част от академичния пантеон на почти всеки западен университет. Ако някой желае да изучава „women studies“ или подобен предмет, то той трябва задължително да се запознае с творчеството на тази „група“. Уви, за нещастие, в повечето случаи няма подобно изискване за критиката на въпросното творчество.

Колкото до това дали е или не е феминизмът това, за което говоря:

Терминът феминизъм се е появил в края на 19-ти век, от френски в английски, и първоначално се е отнасял за борбата за човешки права при жените. Но различните движения за подобни права почти никога не са наричали себе си „феминисти“ – дори суфражистите. Самият термин става по-широко известен (и използван) чак в началото на втората вълна феминизъм, която се корени в суфражистките течения, лобирали републиканската партия на САЩ за сухия режим. Самите тези течения де факто не се борят за равни права, а за разменяне на семейните роли – жените да имат пълен контрол над своите съпрузи. От там тръгва и идеята за „disposable male“ – мъжете съществуват за да обслужват жените – твърдение, не по-различно от „чернокожите съществуват за да обслужват белокожите“.

Втората вълна феминизъм поставя това твърдение в основата си. Естествено, промяната не е станала отведнъж, и първоначално идеологията е била насочена за поправянето на проблема с правата на жените там, където все още е съществувал. Отново, по-голямата част от хората, които са се борили за подобни права, не са се наричали феминисти.

За жалост в самата основа на Втората вълна стои марксистката теория. Втората вълна феминисти виждат всеки един аспект от модерното общество като „оръжие за институционализиране на патриархията“ – пари, автомобили, бижута, дрехи, телевизия, вестници, т.н. Горе-долу по това време се появява и идеята за „патриархален строй“. […]

[…] По същото време се появява и най-основополагащата идея в модерния феминизъм – мъжете не само съществуват за да обслужват жените, но и обществото вече няма нужда от тях, защото е достигнало етап, в който може да се самообслужва. С тази идея се появат и крайно радикализираните течения в идеологията – като тази на лезбофеминизмът. „Феминизмът е теория, лезбийството е практика“. Думите са на Ти-Грайс Аткинсън, която и до ден днешен не само не е отхвърлена от мейнстрийм феминистическата идеология, но и задава курса на мейнстрийм теченията.

По това време „бившите“ феминисти, които са се занимавали с равенство между половете, спират да се асоциират с идеологията, и самият феминизъм спира да се интересува от нарушаване на човешките права при жените. Вместо да адресира проблемите по света, феминизмът се самозатваря в обществото, от което е произлязъл, и създава терминът „култура на изнасилване“, което е делителната линия за третата вълна феминизъм, но се корени в догмата, че „всеки хетеросексуален акт е изнасилване“ на втората вълна феминизъм. Феминистите спират да се интересуват от правата на жените, въпреки че точно в този момент в близкия изток се случва най-жестокото погазване на тези права в последните 400 години. Феминистите започват да лобират за промяна на законодателната система, и успяват – и до днес, ако жена обвини мъж в насилие, изнасилване или подобно престъпление, той е виновен до доказване на противното. И до днес мъжете са длъжни да изплащат издръжка при развод, но няма подобно правило за жените. И до днес всеки насилствен сексуален акт над жена се води за „изнасилване“, но над мъж се води изнасилване само ако има анално проникване – тоест, само ако е извършено от мъж!

Междувременно проблемите в Близкия изток, и отчасти в Южна Америка, си остават актуални, но, благодарение на феминизма – не на дневен ред.

Та, в тази връзка, аргументите ми нямат „проблеми“. Да, „някаква група жени“ са си присвоили терминът феминизъм. Този термин първоначално е означавал нещо съвсем различно. Тази „група“ жени все още продължава да бъде идеологическия елит на цялото течение, да му дава насока, и да използва оригиналното значение на думата като прикритие и оправдание – и това е от 1960-та насам. Феминистите, които ПРЯКО адресират този проблем, са крайно малцинство, и често тяхната лична идеология се корени във First-wave и ранния Second-wave феминизъм.

Феминизмът е политическа идеология, която използва същите методи, като национал-социализма. Присламчи се към политическо движение, което на пръв поглед поне се бори за равни права между хората, адресирайки тяхното нарушаване в конкретна група хора. Превземи идеологията от вътре, и я използвай за обществен натиск, докато твърдиш, че все още се бориш за равни права. Rinse, repeat.

ПП: Гледай видеото.“

И отговорът, който получих:

„Ами ще почакаш, защото беше много груб, а сега това е много информация и явно ще ми трябва рисърч, а имам много задачи за наваксване. Като имам време ще се задълбая в това“

„О, не, чакай – всъщност не смятам да се занимавам с това, защото съм тъпа нагла и нахална, освен че съм лъжкиня. Чудесен спор, прекрасни аргументи, чудесна стратегия. Всички знаем, че когато прибягваш до безпочвени обиди, явно си прав. Защо ли за теб е нахално една жена да спори и да се закача с тромавото ти изразяване? Разбира се, ти прибягна към директна агресия и обиди още в началото, като истински мъж! Социално неадекватен си колкото си искаш. Смешен и тъжен е начина по който се държиш. Избухлив, емоционален, и gender biased си като феминистка в цикъл. Казвам ти го така, да ме разбереш. Иначе не вярвам в тези различия между половете, защото отдавна са доказано безпочвени, а и общувам с човешки същества.“

Момичето не само е тъпо, нагло, нахално и лъжещо, но явно е и сексист, пълен, при това. Не мисля да се извинявам на никого, който слага думи в устата ми, а лична агресия към нея не съм проявил, преди тя да премине към безпочвени аргументи на лична основа.

„Като истински мъж“ – какво, по дяволите, значи това?! Нали не била сексист и си общувала с „хора“?!

Не ги разбирам тези хора, честно.

Надявам се поне някой да прочете горните три коментара и да се замисли дали феминизмът е за равенство на половете. Това момиче явно е загубена кауза – все пак трябва да имаш мозък за целта.

Въпреки това, все още не съм срещнал поклонник на феминизма, който адекватно да отговори на аргументите ми.

Въпросът не е само да се дистанцираш, въпросът е и да го адресираш! Това мнение е централно за феминизма. Няма нито един известен текущ идеолог на течението, който да не го защитава – дори тези, които на пръв поглед се противопоставят на „мъжете са прасета“ движението, са крайни привърженици на „disposable male“ теорията (Клинтън, която изръси, че най-големите жертви на войната били жените, моля ви се).

Все едно да кажа, че се отричам от разделението на обществото на пролетариат и буржоазия, но си оставам комунист. Няма как да стане, това е централна догма в комунизма. Ти може да не си съгласен с нея, но тогава не си и комунист.

Написа: Петър Генов

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.