Във Фейсбук публикуваните снимки за начина на живот на „народния трибун“ и „закрилника на бедните“ Сидеров предизвикаха буря, същинско цунами от коментари. Но се намериха невероятни наивници и баламурници, които почнаха да съжаляват Сидеров, щото, представете си, „единствено чистият наш политик“ бил, видите ли, „оцапан“ от токова лошите медии! Тия, дето защищават Сидерова, разбира се, се представят, че не били фенове на АТАКА, просто, представете си, по „морални причини“ се захванали да роптаят срещу „очернянето“ му. Те били, видите ли, „защитници на морала“, а Сидеров бил също така невероятно чист, пък снимките, най-вероятно, били „злостни колажи“ и прочие дебилщини човек може да прочете. Е, ний знаем кой и как, именно, срещу щедро заплащате, води тази „контракампания“ по „измиването“ на другоря Сидеров, който е най-вярното на руснаците мекере, ако не броим самите комунисти, но то разликата между национал-комуниста Сидеров и „простите комунисти“ всъщност е никаква, особено що се касае до беззаветната им преданост на Матушката. Та в тази връзка ми се наложи да реагирам някак, ето какво написах на едно място, щото ми писна същинският контекст на цялата работа да бъде подменян с въпросните идиотщини и дебилщини за малоумници:
Ivan Dimitrov каза: Много съжалявам, но колкото и да не симпатизирам на АТАКА, смятам, че се прекалява с глупостите.
Ангел Грънчаров каза: Аз пък мисля, че е крайно извратено човек да почне да изпитва симпатия към Сидеров само защото той, видите ли, бил подложен на „атака“ с разкриването на начина му на живот, на склонността му към разкоша, лукса, към сексуалните излишества (разврата) и прочие. Като е станал „народен трибун“ и депутат (а в момента той е най-важният „държавен мъж“ в България, от който зависи цялата власт, с извинение за толкова неподходящата в случая формулировка! И той осребри доста добре и то в пари тази своя държавна значимост!), та като има претенции да е нещо като „народен трибун“, „закрилник на бедните и страдующите“ и прочие, нека да има също така и добрината да поеме цялата отговорност за поведението си, щото в противен случай ще излезе, че ние самите се солидаризираме с лъжата и с аморализма, разяждащ душите на подобни наши, с с извинение, „държавни мъже“ (пък и жени, визирам неговата държанка, също депутатка!).
Избирателите у нас трябва да знаят цялата истина за тоя, който има наглостта да иска доверието им, излъга ги без да му мигне окото, че бил „закрилник на бедните и страдующите“, и в същото време, оказва се, завъртя толкова недостойни далавери от рода на търговия с гласувания и какво ли не още („златният пръст“ на Сидеровский и пр.), та в крайна сметка е стигнал, както виждаме, до положението да пуши пури от по 300 лева едната, да пие бутилки вино от не знам си колко стотици евра бутилката, да спи с любовницата си и с приятели в един от най-скъпите хотели в света, намиращ се в Париж, където били отсядали само петролни магнати, шейхове, милиардери и пр.! И при това без капка срам смее да твърди, че си бил плащал, видите ли, с „лични средства“! И в същото време най-безсрамно продължава да рони крокодилски сълзи за бедността и страданията на народа! Това вече е наглост и безсрамие на квадрат, нима не го усещате, мили ми родни дебили?!
Поняли меня о чем идет речь, таваришчи, дето се възмущавате, че Сидеров бил „оцапан“ от медиите чрез изнасянето на някои факти от личния му живот, за склонностите му към разкоша, касаещи пиянството и разврата му и прочие? Разбира се, че е задължително в случая да се разбере откъде Сидеров успя да спести толкова много „лични средства“, та да може да си позволи такъв начин на живот, свидетелстващ, явяващ се несъмнено доказателство за корумпираността му! Крайно време е упълномощените органи да потърсят истината за баснословното забогатяване на тоя човек, който преди години беше беден като църковна мишка, ала откакто успя да стане упълномощен представител на Руската империя по българските дела и влезе в политиката чрез кагебистко финансиране, изведнъж забогатя като Крез – и заживя като султан на приказни петролни царства.
Та мисълта ми е, че щом даже и в тия условия се намериха „съчувстващи“ на Сидеров, които го защищават, то това означава, че аморализмът (извратеността) в нашето общество е доста напреднал, стигнал е до крайно хипертрофирани размери. На мен ми се вижда гнусно Сидеров да бъде представян като „чист едва ли не като Васил Левски“, а пък всичко да се приписва на „злонамереността“, на „оплюването“ на толкова злите му опоненти чрез разни „медийни интриги“. Истината, истината, дами и господа наивници, малоумници и търпеливци е важна, без почитане на истината ще загинем като нация от мръсотия, от блудства, от разврат, от гнусотии!
Поняли меня в конечном счете о чем всущности идет речь, а, таварищи „честные“ рублофилы?!
Виж също така и: Само в ПИК! Още пикантни снимки на Волен в най-скъпия хотел в света! Вижте го и на Канале гранде!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 