Пак питаме: хей, управляващите, хей, мафиоти – нима съвсем не ви е срам?!

Отворено писмо от Ранобудните студенти до управляващата клика

Шест месеца протести и два месеца окупация. Може ли някой да каже, че не сме пробвали по демократичния път?

Ние ритахме и дърпахме загражденията. Не носим маски и не бягаме от отговорност. На НАС ни писна от вашето безобразие. От снощния сблъсък с полицията направихме един извод – нейните действия стават все по-неадекватни и по-неадекватни. Имаше удряни, имаше задържани. Няма да се изкарваме жертви, а ще бъдем обективни. Освен тези, които си позволиха да посегнат с палки имаше и полицаи, които проявяваха разум. При сблъсъците се позадържаха и казваха „извадете момичетата назад”. Но до там. Полицията била толерантна с протестиращите? Бихме искали да напомним, гледайки събития преди тези протести, че ние сме толерантите в случая. Неадекватно беше да ни избутват в тясна уличка, пълна с паркирани по тротоара коли. Улицата крещеше „коли по тротоара може, хора по пътя не може”. Показателно. Неадекватно беше да ни правят на кайма, за да може Цветлин да си допие виното. И там имаше бити, бяхме смазани, но не бяхме пребити.

Там, в тясната уличка, се случи нещо далеч по-страшно. Бяха нарушени всичките ни граждански права (по българското и европейското право) от хората, които трябва да ги защитават и осигуряват. Толкова за снощи. Обръщаме се към т.нар. политици.

Пак питаме: Не ви ли е срам?!

Не ви ли е срам, че превърнахте държавата в една болезнено тъжна пародия? Излязохте ли веднъж да видите на какво е заприличала фасадата на Парламента? Домати, яйца, зеле, маруля, боя – салата. Давате ли си сметка, че за шест месеца, пред българския Парламент: се пи кафе, стоя летяща чиния на извънземни, чакаща да си ви отведе; имаше картонени танкове, бели автобуси и линейки; имаше болен „Волен“; Мая беше пусната да се поразходи от кашон; човек си донесе тоалетната чиния; имаше плаж, на който хората бяха по бански, чехли и хавлии, а децата се къпеха и какво ли още не. Пред БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ. Погребахме „Свободата“, погребахме „Парламента“, върнахме ви „Прехода“, Некрошарски подаде оставка и изгоря пред новоизградената „Берлинска стена“.

Шест месеца на задни входове и задни изходи, на бели автобуси и черни коли, на полицейски кордони и железни ограждения, на лъжи по медиите и нелепи обяснения. За шест месеца станахте за смях пред целия свят. България стана за смях пред целия свят – заради вас.

НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?!

И за какво? За какво работите вие? Имате ли обединяваща национална кауза, която да защитавате и която да легитимира упоритото стискане на властта? Чувствате ли „подкрепата на народа”, изнизвайки се всеки път отзад и то благодарение на дебели полицейски кордони? Дойде ли някой по свое желание да ви покаже подкрепа? Въобще – има ли някой, който би излязъл във ваша подкрепа, ако не е заплашен/извикан/платен? За кого продължавате да стоите там, когато никой не ви иска?

Докога ще използвате българската полиция за лична охрана? Не ви ли е срам, че тези хора от шест месеца не могат да се приберат, не са карали нормална смяна? Не ви ли е срам, че както нас и тези хора няма да карат празници, единствено и само защото вие сте решили да стискате властта на всяка цена? Или извинението ви е „това им е работата”? Не, не е! Работата им е да пазят обществения ред. Питаме – кой е обществото? Ние или вие? Давате ли си сметка, че пратихте България в дъното на дъната и единственото, което правите е да дълбаете още по-надълбоко?

Цветлине, Чобанов – всеки път ще е така! Няма да имате мира. За всички се отнася това. Пацо, ОСТАВКА!

Писна ни. Писна ни да ни игнорирате, защото сме мирни. Писна ни да говорите глупости по медиите. Писна ни да ви слушаме идиотиите в пленарната зала. Писна ни да гледаме как едната клика се кара с другата кой да вземе залъка на народа. Вие не сте политици. Вие нямате език на политици. Нямате държание и съзнание на политици. Вие сте просто елементарни селски бейове. Нищо друго. Мястото ви не е там и ние НЕ ВИ ИСКАМЕ.

Махайте се! Оставете ни да дишаме! Махайте се! Пречите на светлината в края на тунела!

Долната лъжа, че българската държава ще се разпадне ако си дадете оставката замазва единствено и само вашите и без това окаляни очи. Тази държава я е имало и ще я има далеч преди и след вас! И тя няма нужда от вас.

Ходете си!

Ранобудните студенти

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

По реакциите на ченгетата и на техните медийни мерзавци аз си сверявам „часовника“, това за мен е най-точният и безпогрешен ориентир

От доста време сред щатните оплювачи на Костов един пасквил обикаля и се препоръчва да се чете с особена настойчивост; той има заглавието „Голямата тайна на Костов! Командира баш шеф на агентите от ДС!“ и е публикуван в милиционерския сайт razkritia.com. Няма няма и хоп, ето ти, ти навират в очите тая публикация. Дори и сега, когато Костов се оттегли от активната политика и се захвана с научни изследвания върху ситуацията в България, той пак е трън в очите на ченгетата и на техните платени медийни и интернетни пачаври. Та по повод на това тия дни реших да хвърля едно камъче в блатото, та да изследвам какви ще бъдат реакциите на вечно бодрата, будно стояща на поста си и винаги дежурна, готова да прави какви ли не мерзости ченгесарско-оплюваческа антикостовистка гнус. Написах ето какво, написах нещо непоносимо по предизвикателността си, а пък после го допълних ето как, с оглед спектакълът да е на висота:

Ченгесариатът не се умори да плюе по Костов… явно има за какво! Да живей Костов, нашият нов Стамболов!

Vladimir Dulov каза: Нещо пак Костов ги уплаши и всички дружно започнаха да лаят. От името му се будят в студена пот. 12 години не е на власт, но всява ужас сред цялата червена сган!

Ангел Грънчаров каза: Явно има за какво да ги тресе таваришчите! Което е най-чудесния атестат за Костов, по-добър от този – сполай му кажи!

Апропо, за мен критерият е този: кого мразят и плюят ченгетата от ДС и техните медийни пачаври. Ако някой е много плют от тях, а Костов е най-плютият, той мигновено ми се издига в очите. Ако тия същите почнат да хвалят някого, да го лансират, мило да му гледат в очите когато го разпитват, примерно както агент Димитър (Кеворкян) гледа събеседниците си когато ги е докарал със задача да оплюят Костов, то същия този на мен мигом ми става отвратителен. Послушайте ме, този е най-точният и сигурен критерий, по реакциите на ченгетата и на техните медийни мерзавци аз си сверявам, както се казва, „часовника“, това за мен е най-точният и безпогрешен ориентир.

По тази именно скала Костов, който е най-плютият от медийните мерзавци и от техните ченгесарски господари, дето им дърпат каишката и верижката, Костов заема най-високо място в класацията ми на добрите български политици и държавници. Щото е издържал проверката на самия живот: него именно го разкостиха именно тия медийно-ченгесарски мерзавци, които, разбира се, изпълняваха платени от Москва поръчки, щото Костов, подобно на друг велик български държавник, именно Стамболов, беше и още е трън в очите на североизточната Империя, от която той ни освободи за сетен път.

И това, разбира се, е неговият най-голям „грях“, който кагебисто-ченгесарите никога няма да му го простят. Това е положението, този е критерият, тази е истината. Така виждам нещата аз…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Незабавна и безусловна ОСТАВКА! Честни избори! Честно управление на страната!

По публикацията Пак питаме: хей, управляващите, хей, мафиоти – нима съвсем не ви е срам?!, в която всъщност моя милост публикува дума по дума т.н. Отворено писмо от Ранобудните студенти до управляващата клика, се е получил през тази нощ коментар от редовния читател на моя блог г-н Петков-Трашов, с когото изцяло съм съгласен – подобно на това както съм съгласен изцяло с всички до едно твърдения във въпросното писмо на ранобудните студенти; ето какво пише г-н Петков-Трашов:

Браво, колеги! С цялата си душа, със сърцето и с разума си – съм при вас! Съм с вас. Подкрепям ви, гордея се, че ви има. Съгласен съм с всяка ваша оценка и дума!

Що за морал, съвест и що за ненормални разуми имат Цветлин Йовчев, Чобанов и останалите министри, щом игнорират и не се съобразяват с мнението, оценките, исканията на най-светлите, на най-съвестните и на най-силните умове на страната – и настояват тяхното лично, тясно-партийно И ЛИЧНО ЗАИНТЕРЕСУВАНО мнение да е меродавното и законното, подкрепяно от най-слабоумните и от най-ретроградните интелекти на същата ни страна, да не споменавам името, културата и умственото ниво на онези хорица, докарани като добичета в София да правят контра-протеста под строй.

Позор за такива наемници на битата и пребита социалистическа кауза! Наемници на небитата, непребита и недоубита ченгесарско-комунна, родово-общинна и свинско-чревна олигархия у нас.

Незабавна и безусловна ОСТАВКА! Честни избори! Честно управление на страната!

2013.12.17г. Владимир Петков-Трашов

ЗАБЕЛЕЖКА: Изображението е на Протестна мрежа

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Цялата работа е обаче доколкото имаме сила и енергия, да не ги разпиляваме, да не се делим, а да се обединяваме – с оглед доброто на страната, на нацията!

Току-що публикувах в блога си „матр`ьял“ под заглавие Браво на всички уморени, но не спиращи да излизат всеки ден на протест! Респект! и един ранобуден като мен гражданин – сега е 4.36 минути в ранната утрин, а защо съм станал токова рано след малко ще обясня писмено – написа нещо, което ми даде повод да изразя една своя позиция; държа тя да стигне до повече хора, ето, публикувам нашата обмяна на реплики по важен по моя преценка въпрос в съвсем отделен постинг:

Мартин Сечков каза: Г-н Грънчаров, отново сме на кръстопът. Кого да подкрепим? Движение 22 септември, където са личности като д-р Канов, Евгений Михайлов, Теодора Димова, Методи Андреев, Александър Кипров, Едвин Сугарев и прочие – все хора, които нито имат комунистически произход, нито някога са колаборирали с БКП/БСП или реформатоския блок, където е бившият заместник на Станишев в първата Тройна коалиция, Даниел Вълчев, снахата на Пръмов, синът на Величко Минеков, казионен скулптор и народен представител в последните два комунистически парламента?

Ангел Грънчаров каза: Г-н Сечков, моля обаче да не се спекулира: и повечето от тия, дето си ги представяте съвършени и непорочни като ангелчета или като девици, не са цветя за мирисане, изпълняваха доста мръсни поръчки навремето, но да не си дирим кусури – щото безгрешни хора на тази земя няма. Или Вие смятате, че има, че трябва да ни управляват светци – или непорочни девици?! Е, няма да стане, няма как да стане, такива свръхизисквания са неприложими. Цялата работа е обаче ние, гражданите, дясномислещите хора, да сме си на мястото и да си изпълняваме ролята: да не позволяваме на властващите, които и да са те, да правят зулуми и злоупотреби с власт, в ущърб на народния и човешкия интерес. А това, че на някого било „вината“, че бил носил фамилията „Пръмова“, че еди кой си бил „виновен“ за това, че баща му бил знаменит скулптор, поради което бил включен в театралния „парламент“ преди 1989 г., или трети, че бил човек на Царя, и затова бил преди време част от едно небезгрешно правителство, това да са „греховете“ на тия хора. Повтарям, няма как да ни управляват непорочни ангелчета, „девици“ и „безгрешници“ като Сугарев, мисля, че и Вие ще се съгласите с това, нали все пак не бива да разправяте приказки за деца, нека да се държим сериозно.

Цялата работа е обаче доколкото имаме сила и енергия, да не ги разпиляваме, да не се делим, а да се обединяваме. С оглед доброто на страната, на нацията! Всичко, що е проевропейско в този момент, следва да се обедини! Всичко, що е антипутинско, антиимперско, имам предвид що е против попълзновенията на кагебистката Империя, намираща се на североизток от нас, следва да се обедини!

Даже ще кажа още нещо, аз, безпощадният критик на недъзите на управлението и грешките на Бойко Борисов: даже и Б.Борисов следва да бъде подкрепен, стига да се окаже, че е проевропейски настроен, стига да сме сигурни, че е готов тепърва да работи за дългосрочните интереси на страната и на нацията! Всички, що сме проевропейски и антикагебистки настроени, следва да си подадем ръка, разбирате ли ме? Стига да се делим, щото доникъде няма да стигнем!

И тия, дето ни делят, дето се мъчат да ни противопоставят, без да искат правят услуга на ония сили, що са за ново поробване на страната, за превръщането й в протекторат на имперска Русия. В това аз виждам смисъла и потребния ни начин на мислене, отговарящ на духа на времето, в което живеем. Дано ме разбрахте!

Пардон, че се наложи да се изкажа по-дългичко!

Мартин Сечков каза: Чудесен отговор на моя провокативен въпрос. Показахте висока класа! Наистина. Да бъдем заедно – това е!

Ангел Грънчаров каза: Споделям, че трябва да сме заедно, без да се взираме в кусурите си, щото имат и добри черти ония хора и политици, които споделят с нас общи ценности, нищо че били не знам си какви си някога; това, което е истински същественото, са ценностите, които ни обединяват в една мислеща и търсеща благотворен изход за страната дясна общност, а всичко друго са подробности. Да не зацикляме на дреболиите и подробностите, а де се обединяваме на основа на главното – това иска от нас настоящия исторически момент. Да бъдем на висотата на ония исторически повели, които времето ни поставя – за да не се издъним в този решаващ бъдещето на страната и нацията момент – ето това се иска според мен. Радвам се, че и Вие го разбирате и споделяте! 🙂

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Заповядайте и вие на едно културно събитие, свързано с нашата история!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.