Пак питаме: хей, управляващите, хей, мафиоти – нима съвсем не ви е срам?!

Отворено писмо от Ранобудните студенти до управляващата клика

Шест месеца протести и два месеца окупация. Може ли някой да каже, че не сме пробвали по демократичния път?

Ние ритахме и дърпахме загражденията. Не носим маски и не бягаме от отговорност. На НАС ни писна от вашето безобразие. От снощния сблъсък с полицията направихме един извод – нейните действия стават все по-неадекватни и по-неадекватни. Имаше удряни, имаше задържани. Няма да се изкарваме жертви, а ще бъдем обективни. Освен тези, които си позволиха да посегнат с палки имаше и полицаи, които проявяваха разум. При сблъсъците се позадържаха и казваха „извадете момичетата назад”. Но до там. Полицията била толерантна с протестиращите? Бихме искали да напомним, гледайки събития преди тези протести, че ние сме толерантите в случая. Неадекватно беше да ни избутват в тясна уличка, пълна с паркирани по тротоара коли. Улицата крещеше „коли по тротоара може, хора по пътя не може”. Показателно. Неадекватно беше да ни правят на кайма, за да може Цветлин да си допие виното. И там имаше бити, бяхме смазани, но не бяхме пребити.

Там, в тясната уличка, се случи нещо далеч по-страшно. Бяха нарушени всичките ни граждански права (по българското и европейското право) от хората, които трябва да ги защитават и осигуряват. Толкова за снощи. Обръщаме се към т.нар. политици.

Пак питаме: Не ви ли е срам?!

Не ви ли е срам, че превърнахте държавата в една болезнено тъжна пародия? Излязохте ли веднъж да видите на какво е заприличала фасадата на Парламента? Домати, яйца, зеле, маруля, боя – салата. Давате ли си сметка, че за шест месеца, пред българския Парламент: се пи кафе, стоя летяща чиния на извънземни, чакаща да си ви отведе; имаше картонени танкове, бели автобуси и линейки; имаше болен „Волен“; Мая беше пусната да се поразходи от кашон; човек си донесе тоалетната чиния; имаше плаж, на който хората бяха по бански, чехли и хавлии, а децата се къпеха и какво ли още не. Пред БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ. Погребахме „Свободата“, погребахме „Парламента“, върнахме ви „Прехода“, Некрошарски подаде оставка и изгоря пред новоизградената „Берлинска стена“.

Шест месеца на задни входове и задни изходи, на бели автобуси и черни коли, на полицейски кордони и железни ограждения, на лъжи по медиите и нелепи обяснения. За шест месеца станахте за смях пред целия свят. България стана за смях пред целия свят – заради вас.

НЕ ВИ ЛИ Е СРАМ?!

И за какво? За какво работите вие? Имате ли обединяваща национална кауза, която да защитавате и която да легитимира упоритото стискане на властта? Чувствате ли „подкрепата на народа”, изнизвайки се всеки път отзад и то благодарение на дебели полицейски кордони? Дойде ли някой по свое желание да ви покаже подкрепа? Въобще – има ли някой, който би излязъл във ваша подкрепа, ако не е заплашен/извикан/платен? За кого продължавате да стоите там, когато никой не ви иска?

Докога ще използвате българската полиция за лична охрана? Не ви ли е срам, че тези хора от шест месеца не могат да се приберат, не са карали нормална смяна? Не ви ли е срам, че както нас и тези хора няма да карат празници, единствено и само защото вие сте решили да стискате властта на всяка цена? Или извинението ви е „това им е работата”? Не, не е! Работата им е да пазят обществения ред. Питаме – кой е обществото? Ние или вие? Давате ли си сметка, че пратихте България в дъното на дъната и единственото, което правите е да дълбаете още по-надълбоко?

Цветлине, Чобанов – всеки път ще е така! Няма да имате мира. За всички се отнася това. Пацо, ОСТАВКА!

Писна ни. Писна ни да ни игнорирате, защото сме мирни. Писна ни да говорите глупости по медиите. Писна ни да ви слушаме идиотиите в пленарната зала. Писна ни да гледаме как едната клика се кара с другата кой да вземе залъка на народа. Вие не сте политици. Вие нямате език на политици. Нямате държание и съзнание на политици. Вие сте просто елементарни селски бейове. Нищо друго. Мястото ви не е там и ние НЕ ВИ ИСКАМЕ.

Махайте се! Оставете ни да дишаме! Махайте се! Пречите на светлината в края на тунела!

Долната лъжа, че българската държава ще се разпадне ако си дадете оставката замазва единствено и само вашите и без това окаляни очи. Тази държава я е имало и ще я има далеч преди и след вас! И тя няма нужда от вас.

Ходете си!

Ранобудните студенти

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s