Истината и доброто винаги в крайна сметка тържествуват и постигат реванш над лъжата и злото!

Да кажа нещичко на тия, дето сега се така умиляват от нежни чувства щото, видите ли, бил умрял създателя на „най-великия автомат Калашников“:

„Добрите“ руснаци създадоха… автомат „Калашников“, който е най-популярното руско изобретение, донесло толкова много смърт и изпитания на съвременното човечество, а пък „лошите“ американци изобретиха компютъра, дал толкова много и също така най-прекрасни възможности на същото това съвременно човечество!

„Добрите“ руснаци също така изобретиха и наложиха на човечеството варварския комунизъм, пролял толкова много човешка кръв, „лошите“ американци пък, използвайки цялата си икономическа мощ, успяха да съкрушат комунистическата бесовщина и да спасят човечеството от комунизма!

За което огромна част от малоумното човечество благоговее пред „добрите“ руснаци и респективно мрази „лошите“ американци! Дето се казва: прави добро, за да те мразят, прави зло, за да те обичат. На това аз му викам историческа неблагодарност, също така и неблагодарност на самия живот.

Но въпреки това, убеден съм, в крайна сметка всичко ще си отиде на своето място и всеки ще си получи заслуженото: истината може дълго време да бъде преследвана, изкривявана, обезобразявана и крита, но тя винаги в крайна сметка тържествува и постига реванш!

В това аз вярвам така, както вярвам, че има абсолютно добро, а също че доброто и истината са за предпочитане пред злото и лъжата!

И накрая да поздравя всички с една песен на „лошите американци“:

.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Аулата на Университета се обръща към всички

Публикувано в 24.12.2013 г.

Здравейте. Как сте?

Благодаря, че Ви има. За нас това е много важно.

Спомняте ли си как преди време окупирахме най-голямата аудитория в Университета?

Тогава започна освобождаването на узурпирана България.

Тогава изградихме независима територия в университета, а оттам независима територия вътре в самите нас.

В действията си търсихме възможност, надежда не само за държавата ни, но и за човечеството.

А Вашите очаквания ни дадоха отговорност. Тя изискваше от нас да кажем нещо повече от „оставка“. И затова дойде нашият ред, на нашето поколение.. да проговори… да иска… да демонстрира.

Това са децата на прехода. Видяхме много.

Учеха ни с примери от улицата и медиите. Налагаха ни за авторитети мутри и мутреси, тарикати и престъпници. За нас се говореше, че сме провалени. Че нямаме общи идеали, нямаме кауза. Че сме хипериндивидуалисти, че сме се атомизирали, самозатворили и че не умеем да усещаме другите. За нас, се говореше, в повечето случаи, отрицателно.

Но ние не се лъжем, защото знаем, че всички бяха прави за отделни неща.

Но и животът ни се променя. Окупацията създава общност.

Настояваме за човещина, солидарност, отговорност и морал. Не искаме лъжи, безпринципност, корупция, безотговорност, липса на прозрачност, нисшо говорене, празнословене, липса на мерки, на реакция.

Така не може. За всички ни. Това трябва да спре.

Аулата на Университета се обръща към всички. Битката се води от векове и ще продължи да се води. Добро и зло – това е. Можещите, мислещите… срещу подстрекателите, авантюристите, продажниците, абсурдните. Хората срещу мафията.

На Коледа ви казваме, че шансът да победим не е малък.

Побеждаваме вътре в нас. Всеки ден, в който мислим за това. Всеки ден, в който сме заедно, в който се обичаме, в който се подкрепяме и в който мислим малко по-позитивно.

Но не само на Коледа. А всеки… един… ден… от нашия живот.

Ние поехме щафетата. Защото… това е нашето време. Може би избързахме. Но сме наясно, че промяната изисква време и участие. Нямаме напразни илюзии. Вярваме в нас, вярваме във вас. Имаме много кураж и много доза търпение. И няма да се предадем, и няма да спрем, и ще стискаме, и ще се борим, и… така.

Причината ни е, че настояваме за настоящето. Защото всички искаме бъдеще в България. Заедно.

Весела Коледа и Честита нова година! Нека е Велика.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.