Мое интервю излезе на сайта на евромайдановците в Украйна, на сайта «Третя Українська Республіка»

Току-що откривам, че имам писмо от журналиста от Украйна Виктор Каспрук, на когото преди няколко дни дадох интервю около ситуацията в Украйна и в България – в светлината на украинската революция, а също така и в светлината на българските събития от последните месеци на непрекъснати протести срещу комуно-мафиото-ченгесаро-олигархичното правителство на Орешарски. Той ме уведомява, че въпросното интервю вече е излязло на сайта на евромайдановците, на сайта «Третя Українська Республіка». Ето какво ми пише г-н Каспрук и ето също какво аз в тази връзка му отговорих:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Интервью уже не сайте «Третя Українська Республіка»: Інтерв’ю, Виктор Каспрук, Евромайдан: украинцы показали болгарам вдохновляющий пример

Большое спасибо Вам за Вашу дружественную помощь нам. Благодаря Вам мы лучше стали понимать ситуацию не только в Болгарии, но и в Украине.

Очень надеюсь на продолжение сотрудничества с Вами.

С уважением,

Виктор Каспрук

Здравствуйте, уважаемый господин Каспрук, спасибо за сообщение, за информацию что интервью, которое я Вам дал, вышло на сайте. Я рад, что в моем интервью Вы и читатели сайта «Третя Українська Республіка» находите полезный смысл. Конечно, я готов чем могу сотрудничать с вами, с украинскиими борьцами за свободу и демократию, за европейский путь развития Украины. Еще раз спасибо всем вам за тот вдохновляющий пример, что вы нам даете!

Надеюсь, теперь после тога как интерью вышло на вашем сайте, я смогу его опубликовать в своем блоге? Я хотел бы перевести его на болгарском языке, потому что мне хочется использовать его в целях гражданского образования болгарской молодежи, я, как Вам известно, работая в этой области.

Всего Вам доброго и удачи!

С уважением: Ангел Грънчаров

Преди малко г-н Каспрук ми отговори на писмото, пишейки ми ето какво:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Конечно, Вы можете напечатать интервью у себя на сайте. Я также напечатаю его на «Политикантропе» и у себя на блоге.

Для нас, украинцев, очень важно знать в действительности, что происходит в братской Болгарии. И вместе с Вами искать пути для освобождения от неоколониализма России.

Еще раз большое спасибо Вам за такое содержательное и аналитическое интервью.

С уважением,

Виктор Каспрук

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Хора сме, човеци сме: трябва да бдим за човещината си, не бива да я губим!

Украинският сайт ПОЛИТИКАНТРОП (името му иде от гръцки, в превод „политически човек“; нашата дума „политикант“, макар да е с отрицателни нюанси, дали пък също не иде от този корен?!) е публикувал обръщението на проф. Константин Райда в моя защита, което е озаглавено Руководителям системы государственного образования г.Пловдив, Болгария; тази публикация е от 27 дек. 2013 г. Вчера получих известие, че г-н Райчо Радев е внесъл в хартиен вид своето обръщение по същия проблем, внесъл го бил дори в Президентството (освен до другите адресати). Разбира се, трогнат съм от тази прояви на човешка съпричастност, искам тук най-искрено да благодаря и на проф. Райда, и на колегата Радев, и на г-жа Василева, която също реагира в тази посока – благодаря ви, приятели!

Ето, колегата Радев се е вдигнал вчера да бие път до София и да разнася своя документ – виж ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ – това за какво ви говори? Има човечност у нас, има и хора, които са способни на такива алтруистични прояви, това е много радващо! А има също така и най-висша справедливост, ето, тъкмо на най-светлия празник Рождество Христово аз получих решението на Окръжния съд в Пловдив, той също се произнесе, че наказанието, което администраторката ми беше наложила, е несправедливо – и постанови отмяната му. Това за мен е един най-вълнуващ знак, че не е напразно човек да се бори за справедливостта и за истината – ако го прави, ще бъде подкрепен, тъй да се рече, и онтологически, от страна на най-висшия строй на битието, от самата Божия справедливост! Което е нещо знаменателно и велико, не знам на вас как това ви звучи, но на мен ми звучи точно така!

Че в Украйна дори, както виждаме, реагират – проблемът, шеговито казано, заплашва да стане международен! – но нашите висшестоящи администрации и началства упорито мълчат, сякаш са оракули, а ако все пак реагират някак, ний не знаем това, техните реакции се пазят в тайна. Ще видим де, аз държа да получа и то в надлежния писмен вид техните отговори, щото такъв е законът, такива са законовите разпоредби. Не може в една европейска страна така да се постъпва с един човек, а пък административните началства с бездействието си да толерират едно такова отношение. Това, че в случая става дума за мен е несъществена подробност: важен е принципът. Ако за съвсем друг човек ставаше дума, аз пак така щях да реагирам, и това не е само декларация, а съм го показал на дело. Много пъти. Така съм устроен, че силно се възмущавам когато някой някъде си търси правата, а пък дадени властнически органи се гаврят с него, аз в такива случаи не мога да стоя безучастно и да мълча, викайки си: „Мен пък какво ме засяга това?! Нали то не се случва на мен?!“. Така не бива. Не е човешко. Грозно е даже. Хора сме. Човеци сме! Трябва да бдим за човещината си. Не бива да допускаме да я губим.

Аз така мисля. На това аз държа. За това работя. В това и вярвам. Нека да съм „опак човек“. От тия свои „особености“ няма да се откажа. Пък и имам пълното право да бъде себе си. Независимо дали някому това се харесва или не се харесва. Това последното съвсем и изобщо не ме вълнува. То е незначителна подробност, нямаща никакво отношение към същината на работата. Съвсем друго е истински важното и значимото, на което аз обръщам внимание. Тия дни заповядайте на моя семинар за нравственото израждане на индивидите и на цели нации, ще продължим разговора там. Чао засега!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Украински журналист от медия на Евромайдана поиска интервюю от мен

Украинският журналист Виктор Каспрук ме помоли да дам интервю за ситуацията в България и в Украйна; ето неговото писмо:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Если помните, Вы давали мне свои комментарии о ситуации в Болгарии. Но тогда, по независящим от меня причинам, они не были опубликованы. Мне очень неловко, что тогда так получилось. И я бы очень хотел, чтобы мы могли исправить ситуацию.

Я посылаю Вам комментарии в виде интервью. К ним я дописал еще три дополнительных вопроса. Очень буду Вам благодарен, если Вы найдете время и поможете мне в этом.

Очень надеюсь на Вашу дружественную помощь. Мы напечатаем Ваше интервью в Интернет-издании «Третя Українська Республіка» – главном медиа-ресурсе нашего Эвромайдана.

С уважением, Виктор Каспрук

Това ми пише г-н Каспрук. Речено-сторено, ето, цялата тази сутрин отговарям писмено на въпросите му. Изпратих му своите отговори, ще чакам да излезе туй интервю, пък тогава ще го предложа и на вас, читателите на моя блог. Съжалявам, но преди това не е коректно, щото то е по поръчката на друга медия. Имайте търпение, скоро и вие ще разберете какво съм казал и написал във въпросното интервю. Пиша това нещо за да обясня странното си мълчание в блога тази сутрин: причината е че бях зает да отговарям на въпросите на г-н Каспрук.

Хубав ден засега!

П.П. Ето малък откъс от интервюто за да не останете все пак без нищо тази сутрин; ето моите пожелания към украинските своодолюбци, които протестират на Евромайдана в Киев:

– Господин Гранчаров, чтобы вы хотели пожелать в канун Нового 2014 года украинскому народу и нашей Эврореволюции?

Хочу пожелать братскому украинскому народу и украинской Эврореволюции ПОБЕДЫ в вашей и нашей – и именно в нашей общей! – так благородной и вдохновляющей борьбе за человеческой жизни и человеческого достойнства! Борьба за свободы – самая вдохновляющая борьба. Я уверен, что мы будем победить – потому что правда самой жизни подкрепляет нас. И потому и нельзя не победить.

Всущности, то, за что мы боримся, для него и единственно стоит жить. Так и подобает жить человеку, все остальное не заслуживает считать его жизнью. Истина, добро, свобода, разцвет личности – все это взаимосвязанное и именно оно одухотворяет нашей жизни, заслуживающей считать ее человеческой. Я уверен, что нет на земле силы, что может противостоят человеческому стремлению к свободе и достойной жизни, потому что сам Бог создал нас такими – и сам Он хочет чтобы мы остались такими. Силы зла и мракобесия не имеют онтологическое превозходство над самим Богом, это и незыблемая гарантия, что ничего не может удержать наше стремление к свободе – даже ракеты господина Путина ничего в сравнений с непомерной мощи самого Бога, нашего Создателя!

У нас теперь праздник Рождество Христово, желаю Вам встретить того же праздника по вашем религиозном календаре с верой в своей правоте, в правильность того пути, по котором идете вы, дорогие украинские борьцы за свободы! Удачи, личного счастья, любви вам желаю наконец, потому что «если вы любви не имеете, ничего не имеете»…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.