Аморалните, безчестните типове не могат да са умни… много е тъпо да си безчестен!

По-тъпа, по-глупава приказка от тази не бях срещал, ма на, срещнах я току-що в нета: Орешарски бил, видите ли, умен, и щял да извади България от блатото!

Ако беше поне малко умен, нямаше изобщо да се захваща за толкова унизителната роля да бъде слуга на олигархията и мафията; ако беше поне малко умен, нямаше да се нагърбва с толкова унизителната роля – и отдавна да се беше оттеглил.

Между другото, истински умните хора са и що-годе добри; умът, ако го има, върви ръка за ръка с морала. Аморални, безчестни типове не могат да са умни… много е тъпо да си безчестен!

Тъй че, таваришчи, бъдете спокойни, другарят ви Орешарски изобщо не е умен, тъй че надеждата, че ще ви оправи, е изцяло и безплодна, и неоснователна…

Затуй и аз за кой ли път ще река: ОСТАВКА!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.