Това е положението, от нищо не бих се учудил у Нашенско: да умира човек на улицата едва ли някой ще се притече на помощ!

С колегата Р.Радев, философ от Перник, си обменихме по няколко мисли тази сутрин; решавам да публикувам какво си казахме – щото ми се струва, че си заслужава и други хора да се опитат да вникнат малко по-надълбоко в създалата се у нас крайно нездравословна в нравствено отношение ситуация – имам предвид най-основната, водещата ситуация на нашия български живот; та ето какво си казахме:

Здравей, приятелю,

Решил съм да сваля всички адреси на НПО-та, свързани с образованието и да изпратя обръщението. Вече съм го изпратил на групата от Диалог за бъдещето, Новото образование, Форума и др., но не съм разбрал да има отзвук. Писна ми от това безразличие към съдбата ти. Може да си им странен или да си прекален индивидуалист, но си един от малкото работещи активно за реална промяна на образованието към по-добро. А е и налице крещяща несправедливост в оценките на системата за твоята личност, дейност, професионална работа.

Направи необходимото да съхраниш здравето си!

Райчо

Здравей, Райчо, приятелю,

Благодаря ти много за това, което правиш! Прав си, така е, няма отзвук, пълно безразличие цари, а уж сме единомишленици – с тия от НПО-тата за образование и пр. Смятат, че не бива да се месят в такива личностни „конфликти“ и „разпри“, пък и ми нямат доверие. Не съм някаква си там „звезда“, няма келепир в това някой да ме подкрепи, а има само опасност да си навлечеш главоболия. Или кефа поне да си развалиш. Такива сме, такъв е манталитета ни: голяма работа, че някъде си мачкат някаква си там личност, ами да мре, майната й, аз нали съм си добре! Жалко е, че така се мисли, но е така. Преобладаващо така мислят повечето сред нас, българите.

Затова и сме на това дередже. Неспособни сме за съпричастност, за единодействие, всички са се атомизирали, всеки се е свил в дупката си и се мисли за най-велик – на другиму ръка да подаде ли? Може, ама само и само ако трябва да го налегне да потъне и той дълбоко в мръсотията. Нали знаеш оная приказка защо на българския казан в Ада било нямало дежурен дявол, дето да ръга с вилата ония, които си подадат главите отгоре? Знаеш я, как да не я знаеш. Това е положението.

Скъсах се от работа и от главоболия пред последните години, а отвсякъде – мълчание, безразличие, тишина. Само ти и г-жа Василева откликнахте на тия недопустимо скандални истории (от гилдията, от средите на учителството) – тя вече на няколко пъти. И от Украйна реагираха колегите-философи, с които издаваме научно-теоретичното приложение на сп. ИДЕИ. И толкоз. Всичко друго упорито мълчи. Само оплювателите ми не мълчат де, те своето си го правят най-усърдно.

Когато в една група за учители във Фейсбук преди време се опитах да провокирам интерес към тия случки около моето битие, които са доста показателни за действителната ситуация в образователната ни система, едва ме изтърпяха около месец, то не бяха подигравки, то не бяха плювни върху мен (от колеги!), е, имаше и неколцина, дето проявиха известна съпричастност, а най-накрая бях изгонен от тази група – щото съм бил нарушавал идилията! Представяш ли си?!

Това е положението. От нищо не бих се учудил у Нашенско. Да умира човек на улицата едва ли някой ще се притече на помощ. Това е страшно! Както и да е.

Мерси, ще гледам да се пазя – да поиздържа още малко. Здравето а най-важно. Утре съм пак на ТЕЛК, мина едната година, в която бях инвалидизиран. Ще видим какво ще стане. И от вторник пак съм на работа. Ще видим какво са измислили да ми сервират като начало в новата година. Ще видим. Имам надежда да настъпи вразумяване, дано, ама надали…

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Виж във връзка с горното ето това видео: Улицата: Даскала

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s