Поклон пред Илия Минев, мъченик и герой от борбата срещу комунизма

Из Забравеният Илия Минев

Възрастен мъж, получил топла храна в близкия храм „Преображение Господне”, се е спрял случайно и чете надписа на паметника на Илия Минев в София в деня на 14-годишнината от смъртта му | Фотограф: Христо Христов.

Днес, 6 януари 2014 г., се навършват 14 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-дълъг престой зад решетките по време на комунистическия режим.

Годишнината от неговата кончина не се отбелязва по никакъв начин. Само случайни минувачи се спираха пред паметника му в София, видя desebg.com. Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека по времето на комунизма днес е забравен, точно толкова, колкото през 2000 г., когато почина, оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.

Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.

Роденият през 1917 г. Илия Минев е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Грозна политическа злоупотреба с ритуала по хвърлянето на кръста в Пловдив

Бареков опорочи Богоявление

Новият политик използва хвърлянето на кръста за агитация

Николай Бареков вече е величина, но не в политиката, а в пошлите изпълнения. Бившият телевизионер очевидно е готов на всичко, за да се натрапи на хората, като не се свени да оклепа дори най-чисти традиции и празници. Днес Новият политик опорочи Богоявление. Организира партийна агитация и странна пропаганда по време на хвърлянето на кръста в Марица навръх Йордановден. Изявяващият се като месия пионер на чака-рака движението в Пловдив цъфна на ритуала край моста на панаира днес, обграден от част от актива на политическото движение, което оглавява. Единствените знамена, които се вееха край Марица, бяха националните трибагреници и тези на партията на кръга около Бареков. Чинно около него маршируваха всички бивши партийни функционери на куп други политически движения, които с охота и нескрит апетит се вляха в новия проект.

Бе тия няма ли кой да ги цензурира, защо си веят знамената тук, възнегодуваха несвикнали на подобни гледки навръх Богоявление хора, дошли да си пожелаят здраве и късмет през годината, а се надянаха на партийна манифестация. Около Новия политик мускулести тела движеха и станалите традиционни за всяка негова поява ММА бойци, много от които носеха тениски с лика му. Поне десетина от тях се запътиха към брега на Марица, за да се хвърлят за кръста. Явно искаха да хванат разпятието от името или за името на този, който носеха щампован на гърдите си. Неколцина от тях обаче се отказаха от мръзненето в ледените води и останаха на брега. Други самопожертвователно се гмурнаха след кръста, но бяха изненадани от студента Росен Петров. Разпятието само отплува до 21-годишният младеж, все едно засрамено от начина, по който се опитваха да го използват.

Каква беше тази пародия! Възмутен съм! Скачам за кръста от много години. Правил съм го къде ли не. Няколко пъти съм бил на това място, но подобно опорочаване на този ритуал не бях виждал. Тези момчета сякаш бяха инструктирани да се докопат до разпятието и да го доближат до лицето от тениските си. Този абсурден начин на реклама обиди и мен, и много от момчетата, дошли с чисти помисли да скачат за кръста, и хората, които ни гледаха, и военните, и самите духовници. Днес не бе Богоявление, Бареявление бе, отбеляза един от традиционните участници в ритуала. Здравите момчета с белите тийшъртки пък отказаха да коментират дали са скачали за здраве във водата, дали са просто симпатизанти на Новия политик или само си падат по модната линия на „Безцензурните”.

По всичко личи, че благословия за пропагандата е дал Николай Пловдивски, чийто отношения с лицето от белите тениски е всеизвестно. Самият Бареков, вървейки към Марица, сигурно си спомни как биха камбаните, когато митрополитът го венча за Евгения Дякова преди няколко години. По същия начин, по който звучаха мощно и празнично и днес, за Богоявление. Само дето днес Евгения я нямаше край него, на Бареявление.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.