Възрастен мъж, получил топла храна в близкия храм „Преображение Господне”, се е спрял случайно и чете надписа на паметника на Илия Минев в София в деня на 14-годишнината от смъртта му | Фотограф: Христо Христов.
Днес, 6 януари 2014 г., се навършват 14 години от смъртта на Илия Минев, политическият затворник с най-дълъг престой зад решетките по време на комунистическия режим.
Годишнината от неговата кончина не се отбелязва по никакъв начин. Само случайни минувачи се спираха пред паметника му в София, видя desebg.com. Основателят на Независимото дружество за защита на правата на човека по времето на комунизма днес е забравен, точно толкова, колкото през 2000 г., когато почина, оставен в мизерия в старчески дом в Пазарджик.
Както и други известни антикомунисти и борци за свобода и демокрация по време на тоталитарното комунистическо управление и Илия Минев е забравен, а неговото дело не е известно на младите поколения, въпреки че той е пример за непримиримост и несломим дух по време на комунизма.
Роденият през 1917 г. Илия Минев е арестуван като активист на легионерите още на 10 септември 1944 г. от Държавна сигурност. Освободен е, но през 1946 г. отново по обвинение, че „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет — Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
