Темата за следващата сбирка на ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ, която ще се проведе на 16 януари 2014 г.

Доведе до тотален провал на самата образователна сфера, до какво друго да доведе?! И също така доведе до тотален срив на качеството на образованието, което получават младите – и до това доведе. Да не говорим пък за тоталната катастрофа, до която стигнахме в сферата на нравственото и личностното израстване и заякчаване на духа на младите – там упадъкът е направо ужасен и страшен!

Всичко това нима е малко? Нима то не е достатъчно за да се откажем най-решително от този наистина тотално провалил се и анахроничен, т.е. изцяло несъвременен модел на тоталитарно, антидемократично, несвободно държавно образование? Какво още трябва да се случи, та да осъзнаем простата истина, че нямаме друг изход освен да се откажем от него?

Тази е моята основна теза, която ще аргументирам в изложението си на самата сбирка на Клуба.

Заповядайте и вие, включете се в дискусията, не бъдете апатични и безразлични! Тия въпроси съвсем не са маловажни – и не заслужават подценяване! Нека да не се държим малодушно пред лицето на предизвикателствата, пред които времето ни изправя!

Нека всички ние – ученици, родители, учители, граждани направим онова, за което сме призвани – за да не се опозорим!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Човечната политика – политиката с човечно и нравствено лице – с щемпъл за качество „Иван Костов“

„Много злоба има в българското общество, колосална злоба, страшно нещо. И знаете ли, тъжното при мен е, че аз осъзнавам и като обективен човек се опитвам да си обясня откъде извира. Знаете ли, тя има обективен източник тази озлобеност. Това е отчаянието на умираща и загиваща нация.

… Децата са избягали… демографска криза или риск, ние там още спорим. Детето ти е в чужбина, завело е внучето, ти си останал тук сам или брат ти те е напуснал, непрекъснато те вика, или семейството се е разпаднало – единият е там, другият е тука. Стотици хиляди българи вече не живеят в България, работят в европейските страни. Тази нация няма как да е оптимистично настроена, няма как да е добра. Ако питате от гледна точка на инстинкта й за оцеляване, тя няма как да има положителни емоции. Кризата е толкова страховита, особено в определени райони на страната, че просто е страшно да се описва.

Това са огромни политически предизвикателства. Държавата и политиците й са изправени пред много тежки изпитания.“

Подготви: Капка Вачева

ЗАБЕЛЕЖКА: Вижте в тази връзка и това: Днес определено бих заложил на Иван Костов във в-к БАНКЕРЪ

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Смешниците Бареков и Сидеровский в неудобна поза

Виж: Сидеров се скара с Бареков за новата програма на цирк Балкански

Ролята на следваща властова патерица скара Николай Бареков и Волен Сидеров, които доскоро демонстрираха приятелство. Връхна точка на напрежението станала новата програма на цирк „Балкански“, която един от двамата трябвало да напише.

„Аз имам по-дългогодишен опит! Зная две и зная двеста! Номера с тапи от шампанско, лъвове, болни от детски паралич, акробати под маса! Имам и опит в писането на програми!“ – крещял Сидеров, наподобявайки онези чихуа-хуата, дето са толкова досадни с безспирния си лай, че не ги настъпваш единствено защото са собственост на жена, изглеждаща като гадже на мутра.

„Аз имам ресурс, мога да облека всички клоуни с фанелки с моя лик, да сложа илюзионисти, които да направят цялата публика със златни зъби! Нужен е размах!“ – кълнял се в способностите си Бареков, сниман от 20 камери, снимащи под нисък ъгъл тримата му спътници, за да се създава илюзията на всенародна подкрепа.

Все още не е ясно кой ще подготви новата сценична програма на цирковия спектакъл Балкански, като е възможно организацията да бъде дадена и на съдебни магистрати, които да превърнат всичко в имоти и имотни заменки.

Междувременно Яне Янев си биеше лицето с длани и се чудеше докъде сме го докарали – щом дори той изглежда някак си читав на фона на тия…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.