Толерантността към нетолерантността ни доведе дотук

Из Имунитетът няма значение, Сидеров вече победи

… За осем години и половина в българския парламент лидерът на „Атака“ Волен Сидеров може да се похвали с какви ли не „подвизи“. Предвождана от него група нападна молещи се мюсюлмани пред софийската джамия Баня баши; самият той нарече известна актриса „проститутка“; изкърти бравата на вратата на Министерския съвет; крещя на президента и провали заседание на Съвета по национална сигурност; появи се с полицейска палка в сградата на парламента; разхожда се въоръжен по улиците; преследва и заплашва всеки несимпатичен му журналист; депутатите му нахлуха и в трите национални телевизии; компанията му замерва с тапи сервитьори в Брюксел; обграден от мутри, притиска за извинение когото си избере; използва думи, от които всеки друг би се срамувал; посяга на стюардесите на борда на самолет на „Луфтханза“; вдигна скандал на френски дипломат; удари в лицето полицай във Варна.

Широко затворени очи

Да, събрани накуп „подвизите“ на този човек изглеждат стряскащи. Сега вече има опашка от възмутени. Но нима всеки отделен инцидент беше по-малко стряскащ? Когато Сидеров започна наказателните си акции срещу отделни журналисти и медии, не видяхме прeдставителите на абсолютно всички медии да протестират задружно пред парламента. Когато нападна мюсюлманите пред джамията, не видяхме хиляди мюсюлмани да настояват за гарантиране на правото на вероизповедание. Не видяхме и политическото им представителство да е загрижено. Когато се разхождаше въоръжен и нападаше полици, нямаше реакция от достойните български офицери, които продължиха да пазят него, а не нападаните от него. Когато прекъсна заседанието на Съвета по национална сигурност, не видяхме президента да го помоли да напусне, но видяхме как лидерите на БСП и ДПС изкривиха вратовете си, само и само да не виждат какво се случва.

Толерантността към нетолерантността ни доведе дотук…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s