Днес е тъжен ден за българската демокрация

Днес е тъжен ден за българската демокрация.

Доскоро се считаше, че старото поколение е достатъчно компрометирано и вече не може да излъчи добро политическо представителство заради неуспешния преход. С падането на окупацията в СУ обаче се даде тревожен знак – че може би и младото поколение не може да излъчи такова.

Окупацията в СУ беше координирана от хора, някои от които познавах – определено убедени антикомунисти и хора с по-радикални виждания. Тъй като в последно време ходех отвреме-навреме в Аула Магна, аз съм убеден, че там имаше много свестни хора докрай. Но те просто не знаеха срещу какво са се изправили. Аз, като граждански активен млад човек, съм чел например досиета и архиви на Комисията по досиетата и знам, че работата по омаскаряване на една кауза далеч не се изчерпва с доносници. Има и дезинформатори, и хора, които съзнателно се внедряват… Как се получи така, че свестните хора в окупацията бяха изтласкани и на тяхно място мнение започнаха да налагат други? Това са стари комунистически похвати.

Днес Офнюз най-накрая оповести следните имена – Румен Стоев, Ангел Златков и Константин Голев. Моля, запомнете ги… ЗАПОМНЕТЕ ГИ НА ВСЯКА ЦЕНА и следете дали някой ден няма да влезнат в някоя партия и дали няма да имат политически амбиции. Запомнете ги, че ако ги забравите, ще стане страшно.

Лично за себе си, аз съм сигурен, че протестите ще продължат, но те ще станат още по-хаотични, хората ще са още по-недоверчиви и още по-подозрителни към всеки wannabe лидер.

Написа: Svetoslav Alexandrov

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.