By Иво Инджев
Пропага(н)ден филм за\срещу България, с автор Дария Асламова, продуциран от „Комсомолская газета” и наречен „България умира тихо”, съобщава на желаещите да чуят и видят българската пета колона в персонализиран вид основните г(л)адни тези на съветско-руския реванш, застъпвани от петата колона в България.
Във филма липсва само емблематичният за петата колона главен символ на имперското доминиране и раболепната му местна подчиненост, декларирана във фундамента на паметника с позлатените думи на благодарност към съветската окупация, обграден в момента с телена ограда срещу „народната любов” в центъра на София. Този пропуск е толкова невероятен, за да е случаен, че чак поражда близката до фантастиката надежда в Кремъл да са решили да жертват невъзможната защита на стърчащия стилизиран Сталин в центъра на една (все пак) европейска столица. Паметникът също толкова знаково НЕ беше посетен от Путин през януари 2008-ма, когато той поднесе цветя на други, близки до този агресивен символ на СССР и неговата „победа” над коленичилата пред Червената армия България исторически места в столичния център в радиус от стотици метри.
Филмът започва с отвратителното позоваване на авторитета на един покойник като символ на днешна българска драма, който няма как да се защити от злоупотребата с неговото име, защото изгоря в буквалния смисъл на думата. На гърба на Пламен Горанов, лумнал преди близо година в пламъци пред общината във Варна, авторката гради грамадата от внушения за нещастията на „някога проспериращата” (като съветска колония) днешна прозападна България, „пропускайки” да каже, че тъкмо алпинистът Пламен Горанов, като форма на протест срещу политиката на Кремъл, е българинът, наденал цветни качулки на главите на съветските каменни войници в града.
Надарена с торба фактологически оборими лъжи, наследени от съветско време, Дария, мимоходом (за кой ли път!) умножава повече от десет пъти жертвите на руската армия във войната с Турция 1877-78 г., обявявайки ги за 200 000 хиляди (т.е. за приблизително толкова, колкото е бил съставът на цялата воюваща императорска войска).
Тази грозна хипербола, противоречаща на претенциите за благороден освободител жест, висеше и на входа на храма „Ал. Невски” в София. След развенчаването й (от руски учени, цитирани в книгата ми „Течна дружба”!) беше премахната без много шум и там сега можете да прочетете уклончивата истина за благодарността към „хилядите” руски воини.
За по-автентично, съветско-руските пропагандни тези са артикулирани във филма единствено и само от говорители с българско гражданство. Нито един руснак няма в кадър (освен авторката, застанала на фона на „Ал. Невски”, където вече я няма претенцията за надписаните като в пиянска кръчмарска сметка 200 хиляди жертви, но кой да чете, когато има комсомолска задача да лъже)!
Няма да назова нито едно име на говорителите на руския интерес с българско гражданство, за да не бъда обвинен, че съставям „списъци” на типичните представители на петата колона. Но е факт, че в 28 минутния филм няма нито една опонираща гледна точка – нито една. Не е дадена думата на нито един намек за някаква друга истина, освен застъпената от застъпниците на петата колона.
От екрана, ту сълзливо, ту с гняв, ту с подигравка (срещу днешна „прозападна” България) се леят заклеймяващо познатите ни антизападни опорни точки, които в най-чист и откровен вид познаваме от изстъпленията на „Атака”. В случая поотделно и в дует те се леят от устите на известни личности с подобни разбирания, но с други роли, за да формират общата картина: България е поробена от Запада, от САЩ най-вече и по тази причина си няма вече нищо свое, тъй като всичко й е отнето от „гладния капитал” (по израза на Дария Асламова).
Естествено, нито един от говорителите на руския интерес не споменава интересния факт, че тъкмо Русия източва от десетилетия смъртоносно България чрез една търговия, в рамките на която гигантската страна продава стоки за десет пъти повече пари на малка България, отколкото някогашният съветски сателит е обречен да предложи на не особено дружелюбния руски пазар. Той, също като българския, е залят от чужди, предимно западни стоки за потребление, но пропагандата на Кремъл не смее да вмени този факт като злодеяние на Путин и режима му, неспособен да нахрани най-богата на природни ресурси страна в света със собствено производство. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога на автора)
