Моята позиция по така мътната и объркана политическа ситуация у нас, изразена вкратце и съвсем ясно

Една дама, зъболекарка по професия, написа тия дни Отворено писмо до Бойко Борисов, Радан Кънев и Евгени Михайлов и им каза някои неща, която в общи линии ми харесаха, които одобрявам. Около това писмо се появиха някои коментари, и на мен се наложи да се включа в тях, ето какво написах на едно място във Фейсбук – то отразява моята позиция по тази така мътна и объркана политическа ситуация у нас; публикувам коментара си с плахата надежда ако мога да помогна поне малко на ония съвсем объркани и отчаяни хора, които вече не знаят какво да мислят, на кого да вярват; та ето и коментара ми:

Бойко Борисовата партия беше създадена, за да олицетвори „доброто дясно“, сиреч, „приемливото дясно“, „послушното дясно“, за разлика от „лошото“, от „непоносимото“ дясно, символизирано от Иван Костов и от т.н. „костовисти“, именно от всичко онова най-добро, идеалистично и свястно, което остана от „старото дясно“, именно от някогашното СДС (което беше същински турлюгювеч дълги години, особено при създаването му). Като Костов беше принуден да се оттегли от ръководството на ДСБ, новият председател Р.Кънев изглежда видя задачата си в това да направи образа на тази партия „общоприемлив“, тъй като върху нея лежеше клеймото „костовисти“, а пък продажните олигархично-мафиотски медии и медийните мерзавци-ченгета (да не изброявам имената им, щото те се знаят) срещу солидно заплащане се бяха погрижили от години да създадат някакъв сатанински, злодейски образ и на Костов, и на последователите му, именно „костовистите“.

И Радан Кънев се захвана да прави също така „ново“ и пак „добро“ и „общоприемливо“, или поне търпимо, поносимо „дясно“, щото Костов и онова традиционно дясно изобщо не се търпеше. Не се търпеше, щот дълги години разваляше игричките и рахатя на олигархичните сили и техните политически мерзавци и мекерета. Та той, Радан Кънев де, с тази цел се съюзи с Кунева и останалите, които можеха да допринесат за „добротата“ и „поносимостта“ на туй ново „дясно“, още повече, че Кунева, като министърка на тройната коалиция, нямаше начин да не е от „добрите“ политици, нали така? Следите ли ми мисълта?

Сугарев пък, заедно с Михайлов (Евгени) и още един-двама сметнаха, че простодушният ни народец няма нужда от „ново добро дясно“, щото Боко и партията му поначало са предназначени да играят таз представителна и привилегирована рол, те са приемливи за всички: ето например как хубаво Дмитрич и Боко си подават топката чрез послушните медии, имитирайки, преструвайки се, че уж наужким са нещо като „противници“, видите ли – или тъй да се рече. На оглупелия електоратец му беше подготвено едно театро, едно шоу, една политическа чалготека, та да оглупее още повече, с оглед да възникне така блаженото за олигархията и за мафията ни статукво, копиращо изцяло статуквото в Путинская Русь, в путинска Русия де (то аслъ оттам идеше вдъхновението да се реформира по такъв един начин българската политика, като се извади от нея „лошия Костов“, а пък бъдат набутани там все руски мекерета като Сидеров и останалите).

Както и да е, понеже Реформаторският блок се възприема като конкурент на „доброто дясно“ на Боко, което е и доста послушно, не се свени да изпълнява всеки каприз на кукловодите, то се наложи Сугарев („дясната икона“) и останалите да бъдат ангажирани с проповядването на илюзията, че „от Боко по-убав нема“, че „он ни стига“, че „не ни требат много десници, а сал една“, че „требе да се обединяваме пред зловещий комунистический враг“, че не требе да сме „сектанти“, че „требе да сме модерни“, че „не требе да се гнусим от милиционерите и от ченгетата“, с които бъка ГЕРБ, че требе, с оглед „да спасим отечеството от комунизъма“, да се прегърнем с ренегатите-комунисти от ГЕРБ и с „народната милиция“ и прочие, ето такива идиотизми проповядват тез „десни икони“ като Сугарев и прочие. Такива работи за морал в политиката на тях им се виждат лигавщини, ето, имате си Боко, обичайте си го, он ке ви оправи – ако не сега, по-късно и прочие.

Аз така разбирам ситуацията, такъв смисъл намирам в нея. И въпреки че имам много критики спрямо ръководството на ДСБ, което измени на идеята на тази партия, въпреки че имам много скептични преценки за морала на такива като Кунева и тайфата около нея, все пак съм длъжен да призная, че Реформаторският блок, с всичките си кусури, е по-добрият вариант, че те са все пак десни в един по-истински, по-верен смисъл, че ако не друго, реформаторите са поне по-интелигентни (и това, за разлика от Боко и от хората около него, им личи!), а нищо чудно и всичките да са проевропейски, сиреч, да не лъжат като други, че споделят ценностите на Европа, щото аз, да си призная, изобщо не вярвам Боко да е проевропеец, а имам чувството, че сърцето му го дърпа към степите на Средна Азия и към тундрата на Сибир. Щото, да не забравяме, някой отреди на Боко ролята да бъде наш, роден, български Путин и он, каквото и да мислим, се старае примерно да изпълнява таз роля, туй поне не може да му се отрече; но колкото е проевропейски оня, истинският Путин, толкова е проевропейски според мен и нашия Путин, именно Боко. Аз тия дни възнамерявам също да напиша едно открито писмо до Бойко Борисов и ребром да му задам няколко въпроса, щото той продължава да има претенцията, че е „десен“, ще ми се да разбера поне това дали сам си вярва на туй, що говори…

Това е. Длъжен бях да кажа тия неща, някой пък може и да се вслуша, с оглед да се ориентира в невъобразимата каша, която ни забъркаха кукловодите – с оглед пълното ошашавяне на многострадалния и така доверчив български народец.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Чудесен тест за нравственост и чувство за национално достойнство

Те(к)ст за патриотизъм

Иво Инджев, февруари 27, 2014 г.

Призив за становище от политическите партии

На 18 февруари 2014 г. ние от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия изпратихме писмо до политическите партии в Република България с призив за становище относно бъдещето на паметника на съветската армия. Смятаме, че е крайно време политическите организации да заявят открито своята позиция по въпроса дали подкрепят инициативата ни за демонтиране на този проблемен паметник или напротив – искат той да продължава да се извисява в центъра на столицата ни. Ето и пълния текст на писмото.

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

ВЪПРОС до политическите партии в Република България

Уважаеми дами и господа политици,

Членовете на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия (ГИДПСА) се обръщаме към вас като към хората, способни да решат проблема с този монумент. Целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на паметника на съветската армия, намиращ се в емблематичната Княжеска градина в центъра на София и неговото преместване на друго, по-подходящо място. Основните мотиви да искаме неговото премахване от сърцето на столицата ни са следните:

Въпросният монумент е издигнат в прослава на армията на чужда държава, която обявява война на България на 5 септември 1944 г. и няколко дни по-късно окупира страната ни и насилствено възкачва на власт репресивен режим, обявен със закон за престъпен от българското Народно събрание през 2000 година. Този т. наречен „паметник” е издигнат през 1954 година от точно този наложен ни отвън режим по повод унищожаването на съпротивата на българския народ, известна като „горянско движение”, с основна цел с огромната си величина и размахан шпагин да оказва на всички българи „политическо-възпитателно въздействие”. Убедени сме, че в настоящия момент, когато България вече е свободна демократична страна, член на Европейския съюз, столицата ни не трябва да бъде доминирана от символ на насилие и заплаха.

Всички европейски и цивилизовани страни имат на ключовите места в столиците си паметници, свързани с безспорни национални ценности, показващи тяхната национална гордост. Напротив, у нас на най-централното място се издига монумент, унижаващ българското национално достойнство. Към 1946 г. от съветски войници и офицери са убити 123 български деца, жени и мъже без от другата страна да има нито една жертва. Следват десетки хиляди невинни българи, избити без съд и присъда по време на репресивния комунистически режим. За целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на окупационната Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция в огромни мащаби, както и половинвековно отклоняване от естествения път на демократично развитие и просперитет.

Понастоящем, въпреки 24-годишната демократична история на България и решението на българското Народно събрание, т. нареченият паметник продължава да популяризира пропагандната лъжа на отречения минал режим, че Съветската армия е освободител, а не окупатор на България.

На 25 февруари 1992 г., Столичният общински съвет (СОС) приема решение No 19, с което възлага на Кмета на София да предприеме действия за демонтирането на паметника. Такива действия са предприети, но впоследствие възпрепятствани и осуетени по разпореждане на Виктор Михайлов – министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров. Решението на СОС все още е в сила, но така изразената воля на жителите на София и до ден днешен не е уважена.

Убедени сме, че е крайно време политическите партии да вземат решение относно проблематичния „паметник”. Ние и нашите съмишленици като български граждани не сме съгласни чрез този монумент от наше име да се изразява „благодарност” за нещастието, причинено на българския народ, както и да се пренебрегват решения на националния и местния парламент. Както посочихме по-горе, целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на монумента на съветската армия и преместването и съхранението му на място, където наистина да изпълни мисията си да напомня за миналия несвободен период от българската история, без да компрометира съвремието ни.

Затова, имаме нужда от ясната ви позиция по въпроса:

Подкрепяте ли идеята паметникът на съветската армия да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина?

С Уважение,

Инициативен комитет на ГИДПСА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Дали пък моите интервюта пред украински медии през последните две години не повлияха така революционизиращо върху братята-украинци?

През 2012-2013 г. на няколко пъти ми бяха поискани и дадох цяла поредица интервюта пред украински медии, като всичко започна с мое писмо до Путин, публикувано в рускоезичния ми блог, благодарение на което украинците се свързаха с мен и наистина на няколко пъти ми поискаха въпросните интервюта. Тия дни се шегувам с моите хора в къщи, като им казвам: „Виждате ли какво направиха под влиянието на моите интервюта братята-украинци? Чудесии направиха! Извоюваха си свободата! А у нас хората не ме слушат – и затова нищо особено не са постигнали.“ Такива нелепици казвам на моите хора в къщи, казвам им тия неща – шегувам се с тях по този начин. Но все пак дали поредицата от мои интервюта пред украински медии през изминалите две години наистина не повлия така революционизиращо върху братята-украинци? Шегувам се като поставям този въпрос, разбира се, нека някои хора не се ядосват излишно; това е просто една малка шегичка.

Но въпреки това изводът в принципен план е: когато умните, обичащите истината народи почнат да слушат философите, много могат да постигнат! – с оглед на това сега ми хрумва да потърся някои от тия публикации на въпросните интервюта, които така силно революционизираха братята-украинци; надеждата ми е да повлияят, ако е възможно, в същата посока на развитието на нещата и у нас; ето ги тия публикации (има някои, които сега не мога да ги намеря, но и тия стигат):

Письмо к Путину: “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!”, 24 февраля 2012 года

И в Украйна публикуваха моето „Писмо до Путин“, а украинско списание ми иска интервю по темата „България-Русия“, сряда, 7 март 2012 г.

Български евродепутати-комунисти осъществиха, по заповед от Кремъл, брилянтна акция по всяване на раздор сред демократичните сили на Украйна, понеделник, 17 декември 2012 г.

Пълният текст на интервюто на „пан Гринчаров“ за руско-българските отношения излезе в сайта «Политикантроп», петък, 30 март 2012 г.

Олигархичната тирания у нас се основава на пълния контрол на олигархията над медиите, събота, 12 май 2012 г.

Демокрацията ни, уви, е власт на манипулираното, на поддаващото се на манипулации немислещо мнозинство, неделя, 20 май 2012 г.

В Украйна се интересуват каква е реалната ситуация в сферата на медийната свобода у нас, а ние обаче интересуваме ли се?!, неделя, 22 април 2012 г.

Мое интервю пред украинска медия, касаещо интеграцията ни в европейския жизнен свят на свободата, събота, 14 септември 2013 г.

Украински журналист от медия на Евромайдана поиска интервю от мен, петък, 27 декември 2013 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

За жалост ние, българите, повече приличаме на руснаците, а не на украинците

Из Почему Украина не Россия. Русский взгляд

… Итак, Киев.

Мы пока не знаем, никто из нас пока не знает, чем все это закончится. Я имею в виду, чем это закончится завтра, послезавтра. Я лишь это имею в виду – чем это закончится в исторической перспективе, как раз вполне понятно.

А понятно это потому, что сознательные и ответственные граждане Украины уже доказали, что рабами они никогда не будут. Больше никогда. И в этом глубинное отличие Украины от моей несчастной родины, при всем сходстве языков и исторических судеб. Украина и моя родина отличны друг от друга примерно в той же мере, в какой различны в понимании своего долга и предназначения украинские и российские духовные лица.

Фигура священника или монаха, вставшего посреди побоища в попытке утихомирить нарастающее насилие, трудно представима на наших площадях. Окропить водицей ракетную базу, покрасоваться в первом ряду на торжественном заседании по случаю Дня чекиста, назвать какого-нибудь особо выделившегося из них превосходительством или благословить агрессивную толпу припадочных суеверных мракобесов – это пожалуйста. А вот явить собою пример и образец бесстрашного милосердия, терпимости и человеколюбия – это вряд ли.

Если свободные и отважные граждане Украины победят в эти ближайшие дни, они сразу же столкнутся с огромным ворохом трудноразрешимых проблем, которые им предстоит решать столь же сознательно, ответственно и отважно. Потому что свобода стоит не только того, чтобы за нее сражаться на обледенелых баррикадах, но и того, чтобы оплотнять, оформлять, трансформировать ее в процесс созидания и творчества, в суету мелких, но не обидных и, главное, необходимых дел.

Если же случится так, что верх в эти ближайшие дни возьмет грубая хамская сила, то они все равно уже никогда не будут рабами. Они станут в крайнем случае военнопленными. А это совсем разные вещи. Потому что пленный в отличие от раба никогда и ни за что не смирится со своей участью.

Да и слова не могут смириться с навязанной им участью в лучшем случае музейного экспоната, старинной ржавой шпаги, пришпиленной к пыльному ковру. Они все равно будут звучать в безнадежной пугающей пустоте, пока не будут услышаны…

Лев Рубинштейн, опубликовано в издании Грани.Ру

ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието на този постинг измислих аз, А.Г., и то няма, както забелязвате, никаква връзка с текста, който препубликувам тук обаче съвсем неслучайно…

В потвърждение на това ето още един откъс от друга статия – виж Проклятая Украина – все в тази посока; в нея нещата, които ме интересуват (и съм се опитал да ги изразя в тезата, стояща във въпросното заглавие, са казани сякаш още по-ясно:

… За постсоветские годы украинцы как общество, лишенное имперской опеки, всерьез позврослели. Они готовы отвечать за себя и вершить свою судьбу сами.

Мы же остались амбициозными детьми. Которые знают только одно слово — «Дай!», обращенное к властителям, истории, географии и Господу Богу. Мысль, что надо самим что-то принести на этот алтарь, чтобы получить обратно, нам не приходит. Тотальная инфантильность застит зрение и слух.

А тут же выясняется, что Украина, которую мы по умолчанию считали младшей сестрой, переросла и стала старшей. Нет, сознание ребенка смириться с этим не может. Так что будет и дальше спасать жирафов, точно зная, что в нашей помощи даже жираф не нуждается. И еще — проклинать Украину, которая не понимает, что такое вечное счастливое детство.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Ето по чия поръчка се правят кръвопролитията в Украйна

Русия: САЩ да спрат да финансират украинските „бунтовници“

Според съветник на руския президент Владимир Путин Вашингтон шантажира Украйна в разрез с международното право

Кремъл призова САЩ да спрат да шантажират Украйна и да финансират местните „бунтовници“, предаде Франс прес.

Помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евроазиатски въпроси Виктория Нюланд пристига в Киев днес с намерението да съдейства за разрешаване на кризата, напомня агенцията. „Западът трябва да спре шантажа и сплашването, с каквито се занимаваше например Виктория Нюланд, която имаше в Киев срещи с олигарси, както и с представители на президента и на правителството“, заявява в интервю за в. „Комерсант – Украина“ Сергей Глазев, съветник на руския президент Владимир Путин.

„Доколкото знаем, на срещите тя е намекнала на тези хора, че ще бъдат сложени в черните списъци, ако президентът Виктор Янукович не отстъпи държавното управление на опозицията. Това е шантаж, нямащ нищо общо с международното право“, казва Глазев.

„По всичко личи, че Щатите са заложили на сценарий, предвиждащ насилствено сваляне на властта“, изтъква съветникът на Путин. Той твърди, че „американски източници харчат по 20 млн. долара седмично, за да финансират, включително да въоръжават опозицията и бунтовниците“. При опит за държавен преврат властта „просто няма друг вариант за действия (освен да употреби сила, бел. на „Комерсант“). Иначе страната ще потъне в хаос“, добавя Глазиев.

Той припомня, че според Будапещенския меморандум Русия и САЩ са гаранти на суверенитета и териториалната цялост на Украйна след нейния отказ от ядрени оръжия през 1994 г., съответно „са длъжни да се намесват при конфликтни ситуации от този род“.

Докато „днешната едностранна груба намеса“ на американците във вътрешните работи на Украйна „е очевидно нарушение на този договор. Спогодбата предвижда колективни гаранции и колективни действия“, заявява руският политик.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)