Актуалната нашенска политика в комикси

Докато има балъци ...  ... ще има и бюреци!

НеЦензурно

Пешо, подкрепяш ли\nБареков?  Или те сърби носа?

-Когато бях малък,се\nмолех за пари\nна Бога. \nСлед това разбрах,че\nМама е повече от Бог и започнах да се моля\nза здравето й.

Изборите са демократични, когато  ние определим, кой ще ги спечели.

Моника не се бърка в политиката. Тя само ми пише опорните точки.

-Пешо, защо мълчиш за Бареков?  -Не мълча,предпазвам се от грипни вируси.

-Пешо, искаш ли  дъвка "Свежест"?

- Вече не е толкова смешно...

- Аз първи   предложих Бареков!

По следите  на малките пироговчета...

Черна котка в тъмна стая, червен котарак.

-Имаш ли джобни? -Около милиард. -Задели ми малко!

Източник на изображенията

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Истинското образование е самообразование

Фотограф: Анелия Николова, в-к Дневник

Из Алгоритъмът от ценности и знание в домашното образование на Божидар от Смолян

Автор: Георги Марчев

„Забрана за домашното образование е най-сигурният метод да ме изкарат от България“ – казва 12-годишният Божидар Маринов от Смолян, който учи у дома заедно с майка си Златка и никога не ходил на училище. В домашната учебна стая няма черна дъска и чин, но има две лавици пълни с книги и учебници, има настолен компютър, лап топ, синтезатор… На масата е разхвърлен пъзел от хиляди части…

Началото

За момчето се разбра в началото на тази година. Останал извън образователната система, преди година печели състезание по математика и така институциите научават за съществуването му.

Златка разбира за възможността да образова детето си вкъщи от свои приятели. Първоначално идеята й звучи странно, несериозно, „как така родителите ще се занимават с подобно нещо“. След това прочела книги,статии в интернет, статистики, мнения на привърженици и противници на домашното образование.

Решила да се срещне с деца, които учат у дома. „Правеше ми впечатление колко са гостоприемни… Много приказливи. Не се притесняваха да говорят за всякакви неща“, спомня си и добавя, че е разговаряла с тях за книги, които са чели. Видяла хубавите отношения между родители и деца, което й е оставило добре впечатление. Майката установила, че децата участват активно в собственото си образование, а не са пасивни слушатели, които поемат определен обем информация от учител.

„В домашното образование всъщност родителят сяда до детето, не стои до него като лектор“, разказва Златка. Заедно с Божидар четат книги, уроци, тя му задава въпроси, с времето все по-често той учи сам, а тя само го изпитва.

Божидар показва учебниците си, които по-скоро приличат на книги и енциклопедии. Казва, че му е харесало да съчини небивалица в едно от упражненията по граматика. Изглежда доволен от историята, която е измислил. Заедно с още деца прави онлайн вестник…

Самообразованието

„Самообразованието е истинското образование“, убедена е Златка. Според нея обучението само по програма в класна стая е работило доста дълго време, но в момента вече не е единственият вариант. „По време на Възраждането родителите са събирали заедно децата и са си намалявали разходите“, дава пример тя и посочва, че в наши дни в интернет вече са достъпни и географските карти, и глобусите, има снимки, филмчета.

„Съвременните технологии правят образованието достъпно и отворено. А ние искаме децата да учат като цяло по един старовремски начин и малко да ги задължаваме да учат само по определен начин“, смята Златка. Според нея този начин на обучение няма да доведе до очакваните резултати, защото „всеки говори децата да излизат от училище с умения, да са образовани и възпитани и как ли не, а те не излизат такива“.

Божидар се обучава по американската програма Class USA. По думите на Златка това е училище, което предлага както обучение на място, така и дистанционна форма. В него предметите се изучават на английски език и са обичайните и за България – география, езици, история, биология, физика, математика, информатика, музика… „Имаше много обвинения, че той разбирал само от информатика и математика, а това не е така. Твърде много са учебниците по другите предмети“, уточнява Златка…

… „Възпитанието, освен в семейството, не става никъде другаде. Ако става, то е превъзпитание и е по-болезнено“, смята Танина. Дава за пример как Божидар помага вкъщи. В момента правят ремонт на долния етаж и момчето се учило на шпаклова, носи цимент… Не спираме децата да работят, защото всичко се случва в тоя живот, добавя Танина…

… Златка разказва, че колегите от фирмата в София, където тя работи дистанционно, събират в буркан стотинки, за да платят глобата, ако държавата я глоби. Според Закона за народната просвета това е реална опасност, защото у нас посещението на стандартно училище е задължително…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.