Дали и Пловдивската телевизия да не се премести в… Канада?

Сайтът „Взаимно“ се премести в Канада, ПОТВ си стяга багажа

Преди близо 4 години се появи сайтът“VZAIMNO.COM“. Той бе съвместен проект на Сдружение „медии с човешко лице“, Пловдивската телевизия и „Отворено общество“. Неговата информация бе адресирана към най-ощетената категория хора от нашето общество – инвалиди, пенсионери, социално слаби. В него се включваха новините на ПОТВ направени така, че да бъдат възприемани възможно най-лесно от нечуващите.

През последните две години екипът на сайта работи без пари. Някой път по цели нощи. Броят на посетителите растеше. Въпреки успеха и очевидната необходимост от такъв сайт никой не се притече на помощ. Последната надежда беше конкурс на фондация „Пловдив 2019“ за медиен проект, обявен миналата година. Компетентното жури обаче финансира един единствен медиен (??) проект – на едно читалище, което в чест на кандидатурата на Пловдив за културна столица изплете 2019 мартенчки?? Проектът ВЗАИМНО бе отстранен и средствата – макар и скромни, бяха върнати обратно в общинския бюджет.

Скоро след това в студиото на ПОТВ се появи екип на канадска специализирана телевизия – за да покаже на своите зрители, че и в България има телевизии, които излъчват новини с жесгтомимичен превод. Опитът на Пловдивската телевизия в тази област е над 10 години. Без никаква финансова подкрепа. Наложи се и тази дейност да се преустанови, но кой ли обърна внимание.

Канадския екип се запозна и с екипа на сайта, направи репортаж за него и скоро след това дойде покана от Канада.

Сега пловдивският сайт ВЗАИМНО се администрира от… Торонто. В онази далечна страна се намериха хора, които оцениха нуждата на нечуващи, инвалиди, пенсионери да имат своя медия. Намериха и средства. Сайтът вече е и с нова визия.

Дали и Пловдивската телевизия да не се премести в Канада?

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Основният проблем днес на България не е икономически, а етически

Моето възражение на една лява душа, която се оплаква в блога ми, че било нямало у нас „читава лява партия“; тя пише ето как, а пък по-долу е моето възражение:

„Хората с леви убеждения сме вкарани в ъгъла – поради липса на читава лява партия ще се наложи да избираме между БСП и АБВ.“

Ангел Грънчаров каза: Нима Гоце не е читав ляв бе, Колю? Откъдето да го погледнеш, все е ляв! Същото важи и за Серьожка Дмитрич. Това е положението. Друго ляво не може да има. Лявото е все аморално, все е извратено. Ний затуй сме десни хора…

Й. Й. каза: Партийните „ляво“, „дясно“, „център“ не висят във въздуха, а са реални ориентири в политическото пространство на съвременната демокрация; фундаментът на това пространство обаче е гражданското общество. Та у нас понастоящем не само че няма читава лява партия, но няма дори възможност за каквато и да било читава партия (и политически живот): защото отсъства фундаментът: властващо гражданско общество, чието достатъчно основание е прословутият морал в политиката. И ето как кръгът на самообуславянето на демокрацията се затваря. Т. е. демократичният импулс следва да дойде изотвътре, изот самите нас, самото общество. А по-горе г-н Грънчаров употребява термините „ляво“ и „дясно“ в по-широк смисъл: дясно мислене = гражданствено мислене; ляво мислене = тоталитаристко мислене…

Под „власт на гражданско общество“ не се разбира количествена, т. е. плебисцитна, изборна власт, а качествена, сиреч власт на моралното обществено (и респ. лично) съзнание срещу сдушваческия, уреденческия манталитет. Плебисцитната власт днес у нас е тъкмо на „лява“ основа (по смисъла, който г-н Грънчаров влага) – аз бих я нарекъл скотска…

От БСП нагло и умело спекулират върху този факт: че 85% от българските граждани били леви – вярно, ала само дето не иде реч относно граждани, а относно люде (народ), които „се водят“ граждани. Слагаческата, „лявата“, хрантутническата социология (Райчев, Колев, Пиргова и пр., отврат) тържествено и демагогски отговаря: ами българският народ е суверенът, няма по-голям от него! Българският народ, казвам аз, ТРЯБВА да бъде суверенът и се състои в заветите на нашите възрожденци, не в комунистическите и безродни пастири и тяхното народоподобно стадо!

Не Господ е категоризирал – в широк смисъл – политиката за лява или дясна. Кои през XII-XIII в. в Италия са леви или десни – гвелфите или гибелините? Аз бих казал, че гибелините са протогражданствени, а гвелфите – ретрофеодални. Партиите (на съвременната демокрация) не са измислени (от „дявола“): пораждат се в съдбовния ход на развитие на Новото време. Самата гражданствена доктрина (Хобс, Лок, Русо, Кант и т. н.) бива израз на същия ход…

Човешкото (обществено) съществуване е несъстоятелно без аксиология (та аксиологията е гарантът на вечността в историята); а с Новото време естетиката отстъпва място на етиката (за добро и/или лошо: и дотолкова Ницшевата естетика се обявява отдъд добро и зло, назовавайки борджианската политика за „велико напразно“, изпусната възможност)…

Основният проблем днес на България не е икономически, а етически (и съм напълно солидарен тук с г-н Грънчаров). Останалото би било нищо повече от марксизъм, идеологическо израждане, социалистическо (в широк смисъл) кланяне към икономическия господ…

Гениалният социолог Макс Вебер показателно озаглавява своята велика книга ето как: „Протестантската етика и духът на капитализма“. Не може да има капитализъм без етика. Нашето не е капитализъм, а посткомунизъм, скотщина. Отсъства въобще политическо пространство и затова „ляво“ и „дясно“ са взаимозаменяеми като етикети върху бутилки с фалшив алкохол…

Живковистката наивна теза на (иначе искрения) Велизар Енчев „БСП и едрият капитал“ се снема в етатистката (и също живковистка) трактовка на политолога Иво Христов (дълбочината на Христов се обезценява в отсъствието на гражданска визия): виж Бездарието на политическия елит: Защо мразим политиците на прехода?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Още веднъж за „колективистките“ олимпийски нужници в Сочи

Andro Gabisonia: Вообще хочу обратить ваше внимание на какую-то сакральную теплоту московских захватчиков к унитазам. Помните в 2008-ом когда русские забирали грузинские унитазы? Там всё-же проверьте, случайно не наши унитазы стоят сейчас в Сочи?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Шмекерии от мащаб, достоен за широката руска душа – и за необятните простори на руските корупционни практики

Из Мутрьошките лъжат и мижат

Автор: Иво Инджев

Пропагандната война на властта и нейните медийни протежета срещу гражданската опозиция наскоро припламна с нова сила с пренасяне на руския огън у нас – почти като олимпийския. По почина на Путин неправителствени организации бяха подгонени да се чувстват виновни, че са получавали финансова подкрепа от чужда фондация – американска на всичко отгоре!

Няма да говоря от името на „виновните”, подредени в списък със съответните суми, които са получили по разни проекти от „Америка за България”. А и това не е първият път, когато воюващите срещу гражданския сектор защитници на властта се опитват да превърнат в новина рутинния факт, че западните фондации са прозрачни в своите разходи.

Позовавайки се на френска журналистка, членът на Националното ръководство на БСП Велислава Дърева вече се изяви в заклеймяването на гадните западняци, които подкрепят финансово неправителствения сектор в бивши комунистически държави. По този повод попитах (и отговор не чакам от правещи се на умрели червени лисици) дали някога ще научим какви суми инвестира у нас Путин в безбройните русофилски организации и „мероприятия”, като сборището на десетки хиляди (по преценка на организаторите) поклонници на СССР и Русия край язовир „Копринка”, организирано всяка година (с безплатния му транспорт за извозваните пилигрими и другите платени салтанати).

Твърдя, че само за целите на пропагандата в полза на АЕЦ „Белене”, при това еднократно в края на 2010-та и началото на 2011-та, в България са били раздадени под масата (от добре известна пиар агенция) цели 20 милиона евро – огромна сума за изпосталялата ни медийна трапеза, на която има блъсканица от гладни за подкупи журналисти с протегната шепа.

С разследването на подобни легализирани от ядреното лоби шмекерии от мащаб, достоен за широката руска душа и за необятните простори на руските корупционни практики, в България няма сила, която да се заеме.

Периодичните нападки с камъните на западаната прозрачност срещу западното финансиране наистина не са новина най-малкото поради това, че не са тайна, каквато ревниво крият в пазвата разните форуми, дружества, движения и прочее инструменти за налагане на руското влияние в България. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.