Предложение за написване на писмо до ръководството на bTV с искане за възстановяване на предаването „В десетката с Иво Инджев“

Г-н Иво Инджев е написал в блога си чудесен текст под заглавие България с цензур(л)а, който си заслужава да се прочете; в него той коментира ситуацията в медиите след последните изяви на „журналистите“, провъзгласили се, преобразили се в „политици“, санким, в оправячи на нацията ни, именно обръща внимание на последните изяви на недоразуменията Бареков и Росен Петров. Има много и то значими моменти в този текст, но сега няма да цитирам от него, а искам да публикувам тук свой коментар в блога на г-н Инджев, в който се обръщам към читателите му; предлагам им заедно да опитаме да осъществим една полезна според мен идея, именно, да напишем писмо до ръководството на bTV с искане да възстанови предаването на г-н Инджев, именно предаването „В десетката с Иво Инджев“; та ето какво написах там в тази връзка:

Аз не зная как ще прозвучи в ушите на многоуважаваната аудитория на този блог едно такова предложение: да се предложи на bTV под формата на петиция и с оглед възстановяване на баланса на гледните точки, плурализма и правото на нас, зрителите, да не бъдем манипулирани така грубо, та да се предложи с оглед на всичкото това на ръководството на bTV да възстанови предаването на г-н Инджев, именно на предаването „В десетката с Иво Инджев“. Какво ще кажете за една такава идея – защо пък да не го предложим, ето, тук, в блога, бихме могли да измислим подходящ текст на някакво писмо или на петиция, а пък след това да го подпишем и да го изпратим на това ръководство bTV, а, какво ще кажете? Аз лично смятам, че с оглед ужасното положение на медийния терен, където се подвизават предимно открито подкупни „журналистически“, с извинение за думата, медийни пачаври и мерзавци, които открито се гаврят с емоциите на зрителя, е много необходимо да има в българските медии все пак едно предаване, в което журналистиката да е на длъжната висота, да отговоря на призванието и на мисията си, а това г-н Инджев го е доказал, че го може. Неговият пример е достатъчно красноречив, от години му отказват достъп до медиите, в смисъл, че нито една медия не желае да му предложи да води свое предаване – което прекрасно илюстрира тежката ситуация в българските медии: медийните мерзавци, пачаври и проститутки се вихрят и продължават да се гаврят със зрителите и с читателите, а пък за честна, стойностна и качествена журналистика няма място, нейните представители биват подлагани на страшен остракизъм. Това положение трябва да се промени.

Разбира се, че на частна медия никой не може да диктува политиката освен тия, които плащат, но пък ний, зрителите, като потребители, имаме правото поне да кажем как възприемаме ситуацията – и какво смятаме, че е нужно да се промени. Ако не се съобразят с нашия глас, нека, това е техен избор, но ний според мен сме длъжни да не мълчим, а ясно и на висок глас да заявим какво мислим. И да предложим каквото е потребно. Та това исках да предложа. Интересна ми е, не крия, реакцията на редовните коментиращи в този авторитетен блог. А блогът е авторитетен заради автора си, заради собственика си. Авторитетните и достойни журналисти у нас трябва да имат поле за изява в масовите все още медии като телевизиите; недопустимо е да бъдат гонени, преследвани, потискани, обиждани. А ний, зрителите и читателите, не бива да мълчим когато това се прави пред очите ни. И то не от вчера, а с години. Това исках да ви кажа. Бъдете здрави!

П.П. Предложението ми за написване на писмо до ръководството на bTV с искане за възстановяване на предаването „В десетката с Иво Инджев“ съдържа момент на нравствен реванш, на реванш, който има висок нравствен смисъл. И именно с оглед нравственото оздравяване и очистване на тежката, нечиста и опорочена ситуация в българските медии сме длъжни да го направим, да сторим онова, което сме длъжни – стига да не ни харесва да продължаваме да живеем в толкова мръсна откъм нравственост медийна среда. Тъй че предложението ми има характера на изпълнение на един нравствен дълг. Това исках да допълня само. И от нас, зрителите (читателите и пр.) би следвало да зависи нещо, и ние трябва да извоюваме да сме значим и действен фактор на медийното поле, в противен случай ако се оставим в позицията на грубо манипулирано „народно стадо“, добро няма да видим не само ние, но и страната като цяло; пък и демокрацията ни също, щото тия неща са все свързани.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.