Историята се била повтаряла два пъти само: първо като трагедия, а после като фарс. Написани са тия думи по повод на съотнасянето на историята на император Наполеон Първи (генерал Бонапарт) и Наполеон Трети, именно Шарл Луи Наполеон Бонапарт, който пък е син на брата на първия Наполеон – Луи. Този Наполеон Трети е доста куриозен, смешен и жалък в сравнение с първия, с великия, с истинския, с гениалния Наполеон. Нека сега да приложим тази идея спрямо нашите, тукашните, българските реалности и събития.
Та се питам: каква е тази нашенска ненаситна лакомия спрямо фарсовете, водевилите, цирковете, оперетите, чалга-шоутата, сеирищата и прочие; няма ли някога да се наситим спрямо пустите му фарсове, щото при нас те се повтарят сякаш безкрайно?! Пиша това, имайки предвид следното:
Извикаха ченгетата от ДС Симеон Втори, „Царо“ – да ни оправи веднъж-завинаги: щото имаше съвсем реална опасност тоя злодей Иван Костов да вземе втори мандат – и България завинаги да стане нормална, просперираща, достойна държава с доволни и благоденстващи граждани; тая грозна опасност беше предотвратена с идването на власт на недоразумението Симеон Сакскобурготски. Симеон се издъни, нищо че обеща на малоумниците да ги оправи за 800 дена само.
Народът не верваше на дъртата и лъжлива вавилонска блудница БСП (комунисти), след издънването на Симеон кукловодите временно закърпиха положението с тройната коалиция на Гоце Първанов. После изобретиха в лабораториите нов „оправяч на нацията“ – клоуна Сидеров. За кратко заложиха на него, ала се видя, че е толкова жалък, че за нищо не става. Да предположим, че фарсът вече е бил разигран с възхода на Сидеров. Да обаче историята продължава, у нас тя е способна да изобрети безброй фарсове, няма да се излагаме само с един фарс я?!
След това започна възхода на „българския Путин“, който с твърда ръка щял вече несъмнено да ни оправи, и то завинаги и окончателно: имам предвид възхода на бодигарда на Т.Живков и на Симеонча, имам предвид възхода на пожарникаря от Банкя. Луди пари заложиха кукловодите в този „политически“, а иначе фактически ченгесаро-милиционерски проект; такива като Бареков доста добре загладиха косъма – щото наистина добри парички се разпределяха в „проекта генерал Борисов“. Боко се представи дори за „десен“, успя да измести като същински бай Ганя в купето на трена (дет бай Ганю уж за малко само иска да поседне, а пък след това постепенно вдига всички от седалката – за да полегне, за да се разпищоли и да си тури дори и краката да му почиват!) та значи Боко успя да измести и разгони от политиката истинските реформатори и демократи, народът за кратко време сякаш обезумя и се влюби в своя кумир и несъмнен окончателен оправяч. Знаем до какви висини стигна Борисов: взе цялата власт, прави каквото му дойде на акъла, то не бяха шоута, то не бяха сеирища, то не бяха чалгарии от класа! Управлението на Борисов ако не беше фарс в цялото му великолепие – какво беше тогава ако смея да запитам?!
Междувременно фарсовете продължаваха с разните му там Янета и прочие „проектчета“, които имаха за задача да лапат гласове на наивниците; даже Светлю Витков направи партия и сега, казват, се чудел как да изпие държавната субсидия от 50 000 лева на месец!
Боко се издъни; спешно ни е нужен нов „оправяч“. Сега напоследък ни тикат в очите нов славен, „пословично честен“, „народолюбив“, приказен направо „оправяч“, същински бабаит, с мускули като бат ви Боко, при това дори можел да мине комай и за „ентелегентен“: имам предвид дудучето Бареков! Е, мама му стара, на фона на случващото се безобразие как да не възкликне човек ето как:
Абе докога, драги кукловоди, ще ни предлагате тия пошли фарсове, театра, циркове, водевили и не знам си какво още?! Вий нас за хептен малоумни ли ни смятате?! Ето, само два пъти се били повтаряли събитията, първият път като трагедия, втория пък като фарс: вие обаче не ни щадите и искате да ни ги повтаряте до безкрайност ли?! Спрете се поне малко де?! До гуша ни дойде от фарсовете, дето ни предлагате без умора?
Вие нима смятате, че няма да ни писне в един момент?! А? Помислете и върху такава една възможност?! Щото кипне ли ни от гаврите няма да се видят не само разните му там Барековчета и Росен-Петровчета, ами и вие ще я отнесете здравата, давате ли си сметка за една така грозна за вас евентуалност?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
