Каква е тази нашенска ненаситна лакомия спрямо фарсовете, водевилите, цирковете, чалга-шоутата, сеирищата и прочие?

Един досаден въпрос-съмнение се върти в съзнанието ми напоследък – ще си позволя да го представя в писмен вид. Мисля, че ще е поучително. Ето за какво става дума.

Историята се била повтаряла два пъти само: първо като трагедия, а после като фарс. Написани са тия думи по повод на съотнасянето на историята на император Наполеон Първи (генерал Бонапарт) и Наполеон Трети, именно Шарл Луи Наполеон Бонапарт, който пък е син на брата на първия Наполеон – Луи. Този Наполеон Трети е доста куриозен, смешен и жалък в сравнение с първия, с великия, с истинския, с гениалния Наполеон. Нека сега да приложим тази идея спрямо нашите, тукашните, българските реалности и събития.

Та се питам: каква е тази нашенска ненаситна лакомия спрямо фарсовете, водевилите, цирковете, оперетите, чалга-шоутата, сеирищата и прочие; няма ли някога да се наситим спрямо пустите му фарсове, щото при нас те се повтарят сякаш безкрайно?! Пиша това, имайки предвид следното:

Извикаха ченгетата от ДС Симеон Втори, „Царо“ – да ни оправи веднъж-завинаги: щото имаше съвсем реална опасност тоя злодей Иван Костов да вземе втори мандат – и България завинаги да стане нормална, просперираща, достойна държава с доволни и благоденстващи граждани; тая грозна опасност беше предотвратена с идването на власт на недоразумението Симеон Сакскобурготски. Симеон се издъни, нищо че обеща на малоумниците да ги оправи за 800 дена само.

Народът не верваше на дъртата и лъжлива вавилонска блудница БСП (комунисти), след издънването на Симеон кукловодите временно закърпиха положението с тройната коалиция на Гоце Първанов. После изобретиха в лабораториите нов „оправяч на нацията“ – клоуна Сидеров. За кратко заложиха на него, ала се видя, че е толкова жалък, че за нищо не става. Да предположим, че фарсът вече е бил разигран с възхода на Сидеров. Да обаче историята продължава, у нас тя е способна да изобрети безброй фарсове, няма да се излагаме само с един фарс я?!

След това започна възхода на „българския Путин“, който с твърда ръка щял вече несъмнено да ни оправи, и то завинаги и окончателно: имам предвид възхода на бодигарда на Т.Живков и на Симеонча, имам предвид възхода на пожарникаря от Банкя. Луди пари заложиха кукловодите в този „политически“, а иначе фактически ченгесаро-милиционерски проект; такива като Бареков доста добре загладиха косъма – щото наистина добри парички се разпределяха в „проекта генерал Борисов“. Боко се представи дори за „десен“, успя да измести като същински бай Ганя в купето на трена (дет бай Ганю уж за малко само иска да поседне, а пък след това постепенно вдига всички от седалката – за да полегне, за да се разпищоли и да си тури дори и краката да му почиват!) та значи Боко успя да измести и разгони от политиката истинските реформатори и демократи, народът за кратко време сякаш обезумя и се влюби в своя кумир и несъмнен окончателен оправяч. Знаем до какви висини стигна Борисов: взе цялата власт, прави каквото му дойде на акъла, то не бяха шоута, то не бяха сеирища, то не бяха чалгарии от класа! Управлението на Борисов ако не беше фарс в цялото му великолепие – какво беше тогава ако смея да запитам?!

Междувременно фарсовете продължаваха с разните му там Янета и прочие „проектчета“, които имаха за задача да лапат гласове на наивниците; даже Светлю Витков направи партия и сега, казват, се чудел как да изпие държавната субсидия от 50 000 лева на месец!

Боко се издъни; спешно ни е нужен нов „оправяч“. Сега напоследък ни тикат в очите нов славен, „пословично честен“, „народолюбив“, приказен направо „оправяч“, същински бабаит, с мускули като бат ви Боко, при това дори можел да мине комай и за „ентелегентен“: имам предвид дудучето Бареков! Е, мама му стара, на фона на случващото се безобразие как да не възкликне човек ето как:

Абе докога, драги кукловоди, ще ни предлагате тия пошли фарсове, театра, циркове, водевили и не знам си какво още?! Вий нас за хептен малоумни ли ни смятате?! Ето, само два пъти се били повтаряли събитията, първият път като трагедия, втория пък като фарс: вие обаче не ни щадите и искате да ни ги повтаряте до безкрайност ли?! Спрете се поне малко де?! До гуша ни дойде от фарсовете, дето ни предлагате без умора?

Вие нима смятате, че няма да ни писне в един момент?! А? Помислете и върху такава една възможност?! Щото кипне ли ни от гаврите няма да се видят не само разните му там Барековчета и Росен-Петровчета, ами и вие ще я отнесете здравата, давате ли си сметка за една така грозна за вас евентуалност?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Мое предложение за текст на Обръщение до главния мениджър на bTV Media Group

До г-н Павел Станчев, Главен изпълнителен директор на bTV Media Group

ОБРЪЩЕНИЕ

на група български граждани

Уважаеми г-н Станчев,

Позволяваме си да се обърнем към Вас, движени от чисти морални или нравствени подбуди и основания. Въпросът, който искаме да поставим пред Вас като ръководител на телевизия bTV, е изцяло нравствен, той също така опира до нашите реакции спрямо една несправедливост, извършена преди време от ръководената от Вас медия. Ето за какво става дума.

Преди доста години за поставяне на неудобен въпрос към тогавашния Президент на България Георги Първанов известният журналист г-н Иво Инджев беше уволнен, беше принуден да напусне bTV; спряно беше и воденото от него предаване “В десетката с Иво Инджев”. Този срамен угоднически акт в полза на една арогантна властваща особа, крепителка на олигархичното статукво, допринесе за крещящата деморализация на медийния живот у нас, на която станахме свидетели през последното десетилетие. Донякъде медията bTV може да очисти своето лице ако, макар и с голямо закъснение, даде нравствен реванш на дискриминирания по този начин уважаван журналист. Това може да стане – предвид острия дефицит на стойностни журналистически и публицистични предавания не само в телевизия bTV, но и изобщо в българските медии! – като отново поканите г-н Инджев да възстанови своето предаване, което беше любимо предаване на немалка част от зрителската аудитория. Смятаме, че дължите този нравствен реванш не само на популярния водещ, но и на нас, зрителите на неговото незабравимо и толкова авторитетно предаване.

Разбира се, bTV е частна комерсиална медия и никой не може да й диктува редакционната политика, примерно какви предавания да има, какво да прави, как да се държи в нелеката ситуация и пр. Но въпреки това обстоятелство или тъкмо заради него смятаме, че една държаща на авторитета си частна медия не може да игнорира изцяло общественото мнение, позицията на зрителите, на своите потребители, на гражданите – и да си позволява такива унизителни угоднически действия в полза на временни властелини и самозабравили се арогантни управници. Ако пък го е сторила, ако вече е допуснала такова крещящо нарушение на справедливостта чрез притесняването на един достоен журналист, то нищо не пречи отчасти да възвърне доверието си – като възстанови предаването, което в някакъв смисъл беше станало модел или еталон на принципна, честна, смела журналистическа и публицистична позиция.

Поставяме този въпрос понеже сме дълбоко убедени, че игнорирането на моралната, на нравствената страна в медийния живот до добро не води, нещо повече, такива прояви са в дълбоко противоречие с истинския смисъл от съществуването на медиите, с тяхното призвание да бъдат нравствен коректив на склонните да се деморализират и да се корумпират власти и властници. Нашето предложение за възстановяване на предаването “В десетката с Иво Инджев” е в интерес и на самата медия, то също така е в интерес и на оздравяването на медийната среда у нас, която от години е деморализирана в крайна степен. Нищо няма да загуби ръководената от Вас медия ако по чисти морални подбуди възстанови въпросното авторитетно предаване, напротив, много ще спечели, от това също така ще спечели най-вече и медийната среда у нас, която отдавна страда от липса на ценностен и идеен плурализъм, на многообразие на гледните точки, от крещящ дефицит на стойностна, на качествена, на принципна, на нравствено отговорна журналистика и публицистика.

Уважаеми г-н Станчев, пишейки Ви това отворено писмо или обръщение много се вълнуваме от това каква ще бъде Вашата реакция. За нас тя много ще означава – и много ще ни покаже. Ще ни се да вярваме, че ще осъзнаете важността на един такъв въпрос, а именно доколко медиите у нас са способни да се вдъхновяват не само от чисто комерсиални, а и от едни значително по-чисти нравствени подбуди и основания – според коренния и същностен интерес на обществото, на нацията ни.

Желаем Ви здраве, лични, а също така и професионални успехи и постижения!

11 февруари 2014 г.

Подписали писмото-обръщение:

1. Ангел Иванов Грънчаров – философ, писател, главен редактор на философското списание ИДЕИ
2. …
3. …
4. …

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.