Винаги има смисъл да показваме и да разобличаваме неуморно мерзавщината на мерзавците

В подписката до г-н Павел Станчев, главен изпълнителен директор на bTV Media Group, в която група граждани искат с оглед на някакви морални причини или основания да бъде възстановено предаването „В десетката с Иво Инджев“ – до този момент са се подписали 192-ма човека; това наистина е малко. Ако съмишленици бяха препоръчали на своите приятели (примерно във Фейсбук) да подкрепят подписката до бТВ, вероятно щяха да се подпишат много повече; но това не се случва. У нас такива неща като солидарност в името на някакви по-възвишени, идеални подбуди, за жалост, трудно се получават. Затова и сме затънали до шия в пълната деморализация на живота ни, от която се задушаваме, в която скоро ще се изпоудавим – стига да продължаваме да се държим все по същия абсурден начин.

От друга страна си мисля, че тъй като тази инициатива има най-вече нравствен смисъл и цели да подсети ръководството на тази медия, че много е сгафило и че има шанс да поправи, пък макар и със закъснение, гафа си, т.е. ние, подписалите, просто им напомняме, че гафът им не е забравен, та с оглед на всичко това ми се струва, че бройката на подписалите все пак няма, по принцип, особено голямо значение. Щото и 1000, и 5000 човека да се подпишат, пак едва ли това ръководство на бТВ би се поддало на такъв натиск; разбира се, липсата на широка гражданска и медийна подкрепа ще им даде оправданието, че проблемът е пренебрежим, но това не е така.

Аз се замислям дали да не взема, предвид развитието на работите около подписката до бТВ, въпреки всичко на ръководството на бТВ колкото се може по-често да им бъде напомняно за този казус, примерно замислям се дали да не се обърна към подписалите петицията с призив сами да я изпратят от своите имейли на имейла на ръководството на бТВ; ако този имейл на бТВ дневно бъде затрупван, да речем, със 100-тина писма с едно и също искане за възстановяване на предаването „В десетката…“, дали това пък няма да им поне вгорчи поне малко живота? Дали да не предложа на хората, дето подписаха подписката, често, да речем, през ден-два, да повтарят изпращането на писмото си, пак да пращат все същия текст, но с добавка: „Ало, какво става, защо така гузно мълчите? Няма ли нещо да кажете за свое извинение? Не ви ли е малко неудобно да се държите като гузни мерзавци?“ И прочие.

Казват, че капката с постоянството си можела да пробие камъка, е, в такъв случай дали не е разумно и ние да пробваме такава една тактика? Моралното предимство на възмутените от поведението на бТВ граждани и моралната убогост на ръководството на бТВ, което така гузно мълчи, ако се демонстрират публично и по-настойчиво едва ли не всеки ден, може да им вгорчи живота. И все някак ще им повлияе. Тия, дето се държат недостойно и страхливо, много се плашат от това да се шуми около основанията и примерите за тяхното недостойнство. Колкото по-често обаче се напомня за недостойнството им пред колкото се може повече хора, толкова по-неприятно ще им става. А това, знае ли се, може да им повлияе в посока на някаква промяна към по-добро.

Ако те самите, имам предвид мерзавците и недостойните, не се променят, то обаче напременно ще се повлияе на самите граждани, на които често ще им бъде напомняно за подлостта на въпросните ръководни медийни мерзавци, дето за да угодят на Първанов, сториха преди време онази същата мерзост. А това все е нещо, това съвсем не е малко.

Така ми се струва, може да съм наивник, но така разсъждавам. Има все пак смисъл да се правят подобни неща, които поне показват, че нямаме намерение да се примиряваме с безчинствата на мерзавците. Че не сме се примирили и че няма да се примирим. Това изобщо не е малко. Има смисъл нещо да се прави, щото иначе, ако нищо не правим, мерзавците съвсем ще се разпищолят. Те са се и разпищолили де, въпросът е, че трябва да почнем да им напомняме, че така не може, че така няма да им позволим да продължават.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s