Дали пък моите интервюта пред украински медии през последните две години не повлияха така революционизиращо върху братята-украинци?

През 2012-2013 г. на няколко пъти ми бяха поискани и дадох цяла поредица интервюта пред украински медии, като всичко започна с мое писмо до Путин, публикувано в рускоезичния ми блог, благодарение на което украинците се свързаха с мен и наистина на няколко пъти ми поискаха въпросните интервюта. Тия дни се шегувам с моите хора в къщи, като им казвам: „Виждате ли какво направиха под влиянието на моите интервюта братята-украинци? Чудесии направиха! Извоюваха си свободата! А у нас хората не ме слушат – и затова нищо особено не са постигнали.“ Такива нелепици казвам на моите хора в къщи, казвам им тия неща – шегувам се с тях по този начин. Но все пак дали поредицата от мои интервюта пред украински медии през изминалите две години наистина не повлия така революционизиращо върху братята-украинци? Шегувам се като поставям този въпрос, разбира се, нека някои хора не се ядосват излишно; това е просто една малка шегичка.

Но въпреки това изводът в принципен план е: когато умните, обичащите истината народи почнат да слушат философите, много могат да постигнат! – с оглед на това сега ми хрумва да потърся някои от тия публикации на въпросните интервюта, които така силно революционизираха братята-украинци; надеждата ми е да повлияят, ако е възможно, в същата посока на развитието на нещата и у нас; ето ги тия публикации (има някои, които сега не мога да ги намеря, но и тия стигат):

Письмо к Путину: “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!”, 24 февраля 2012 года

И в Украйна публикуваха моето „Писмо до Путин“, а украинско списание ми иска интервю по темата „България-Русия“, сряда, 7 март 2012 г.

Български евродепутати-комунисти осъществиха, по заповед от Кремъл, брилянтна акция по всяване на раздор сред демократичните сили на Украйна, понеделник, 17 декември 2012 г.

Пълният текст на интервюто на „пан Гринчаров“ за руско-българските отношения излезе в сайта «Политикантроп», петък, 30 март 2012 г.

Олигархичната тирания у нас се основава на пълния контрол на олигархията над медиите, събота, 12 май 2012 г.

Демокрацията ни, уви, е власт на манипулираното, на поддаващото се на манипулации немислещо мнозинство, неделя, 20 май 2012 г.

В Украйна се интересуват каква е реалната ситуация в сферата на медийната свобода у нас, а ние обаче интересуваме ли се?!, неделя, 22 април 2012 г.

Мое интервю пред украинска медия, касаещо интеграцията ни в европейския жизнен свят на свободата, събота, 14 септември 2013 г.

Украински журналист от медия на Евромайдана поиска интервю от мен, петък, 27 декември 2013 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.