Чудесен тест за нравственост и чувство за национално достойнство

Те(к)ст за патриотизъм

Иво Инджев, февруари 27, 2014 г.

Призив за становище от политическите партии

На 18 февруари 2014 г. ние от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия изпратихме писмо до политическите партии в Република България с призив за становище относно бъдещето на паметника на съветската армия. Смятаме, че е крайно време политическите организации да заявят открито своята позиция по въпроса дали подкрепят инициативата ни за демонтиране на този проблемен паметник или напротив – искат той да продължава да се извисява в центъра на столицата ни. Ето и пълния текст на писмото.

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

ВЪПРОС до политическите партии в Република България

Уважаеми дами и господа политици,

Членовете на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия (ГИДПСА) се обръщаме към вас като към хората, способни да решат проблема с този монумент. Целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на паметника на съветската армия, намиращ се в емблематичната Княжеска градина в центъра на София и неговото преместване на друго, по-подходящо място. Основните мотиви да искаме неговото премахване от сърцето на столицата ни са следните:

Въпросният монумент е издигнат в прослава на армията на чужда държава, която обявява война на България на 5 септември 1944 г. и няколко дни по-късно окупира страната ни и насилствено възкачва на власт репресивен режим, обявен със закон за престъпен от българското Народно събрание през 2000 година. Този т. наречен „паметник” е издигнат през 1954 година от точно този наложен ни отвън режим по повод унищожаването на съпротивата на българския народ, известна като „горянско движение”, с основна цел с огромната си величина и размахан шпагин да оказва на всички българи „политическо-възпитателно въздействие”. Убедени сме, че в настоящия момент, когато България вече е свободна демократична страна, член на Европейския съюз, столицата ни не трябва да бъде доминирана от символ на насилие и заплаха.

Всички европейски и цивилизовани страни имат на ключовите места в столиците си паметници, свързани с безспорни национални ценности, показващи тяхната национална гордост. Напротив, у нас на най-централното място се издига монумент, унижаващ българското национално достойнство. Към 1946 г. от съветски войници и офицери са убити 123 български деца, жени и мъже без от другата страна да има нито една жертва. Следват десетки хиляди невинни българи, избити без съд и присъда по време на репресивния комунистически режим. За целия период на окупацията (от септември 1944 г. – до декември 1947 г.) издръжката на окупационната Червената армия е струвала на българския народ 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция в огромни мащаби, както и половинвековно отклоняване от естествения път на демократично развитие и просперитет.

Понастоящем, въпреки 24-годишната демократична история на България и решението на българското Народно събрание, т. нареченият паметник продължава да популяризира пропагандната лъжа на отречения минал режим, че Съветската армия е освободител, а не окупатор на България.

На 25 февруари 1992 г., Столичният общински съвет (СОС) приема решение No 19, с което възлага на Кмета на София да предприеме действия за демонтирането на паметника. Такива действия са предприети, но впоследствие възпрепятствани и осуетени по разпореждане на Виктор Михайлов – министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров. Решението на СОС все още е в сила, но така изразената воля на жителите на София и до ден днешен не е уважена.

Убедени сме, че е крайно време политическите партии да вземат решение относно проблематичния „паметник”. Ние и нашите съмишленици като български граждани не сме съгласни чрез този монумент от наше име да се изразява „благодарност” за нещастието, причинено на българския народ, както и да се пренебрегват решения на националния и местния парламент. Както посочихме по-горе, целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на монумента на съветската армия и преместването и съхранението му на място, където наистина да изпълни мисията си да напомня за миналия несвободен период от българската история, без да компрометира съвремието ни.

Затова, имаме нужда от ясната ви позиция по въпроса:

Подкрепяте ли идеята паметникът на съветската армия да бъде демонтиран и преместен от Княжеската градина?

С Уважение,

Инициативен комитет на ГИДПСА

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s