Дойде моментът и ний, българите, да се освободим най-сетне от „освободителите“ си – и да изпълним завета на Апостола на свободата!

Изображението е от страницата на Oleg-Sandro Panfilov

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Путлер си е загубил разсъдъка… азбучно правило е че мании като неговите до добро не водят. Руснаци, свалете чудовището, което ви управлява! Ако не го сторите много ще страдате! Путлер-Путин е опасен!

Има обаче и нормални – демократично мислещи, свободолюбиви – руснаци. Ето какво казват те в този тежък момент: виж Остановить агрессию России против Украины.

Путлер във всичко ли иска да следва Хитлер: първо олимпиада, после – война и т.н.?! А нали все пак знае как свършва Хитлер? Щом тръгна по пътя му, ще има и съдбата му…

Изцяло споделям ето този коментар на г-жа Maria Tanova:

Представям си че Рейган и Тачър се обръщат в гроба – и двамата посветиха живота си за да разбият империята на злото, а недоразумения като Обама и Камерън зяпат отстрани и свиват рамене докато новият СССР на путинското джудже надигне глава. Днешна Украина е déjà vu на Чехия, Унгария, Полша, Грузия, списъкът продължава… докога? Докога ще ги търпим?

Огнян Минчев: Самоубийствените жестове на умиращите империи са предвидими… Русия се готви да нахлуе в Крим…

Самоубийствените жестове на умиращите империи обаче са съпроводени с убиването, с умъртвяването на много съвсем невинни хора, ето това е най-лошото…

В светлината на случващото се – въвеждането на руски войски на територията на независимата държава Украйна, другояче казано, руската агресия срещу Украйна – не е ли съвсем разумно ние, българите, да преразгледаме празнуването на 3-ти март като наш национален празник? Такъв един акт би бил израз на чувство и съзнание за национално достойнство, а също така ще бъде и израз на солидарност със свободолюбивия народ на Украйна.

Аз само предлагам това: да се упражни натиск от гражданите за това щото официалните власти да преразгледат честването на 3-ти март като национален празник на България.

Ако това ви се вижда невъзможно, то има нещо съвсем реалистично: като гледаме сега как пулеристката армия „освобождава“ пред очите ни Украйна то не е ли такъв един момент съвсем удобен да се възползваме, та да се разделим завинаги с позорящия ни паметник на „съветската армия-освободителка“, дето се извисява в центъра на София? И с паметника на окупатора Альоша, дето се извисява като хищна птица над хилядолетния град Пловдив? Да се разделим и с всички други паметници на армията, която ни донесе на танковете си комунизма – паметници, които са във всеки един по-голям български град?

Та аз си позволявам само да попитам: не е ли дошъл най-сетне момента да се освободим от позорящата ни „признателност“ към нашите окупатори, към тия, които посекоха българската свобода и независимост за десетилетия? Не е ли удобен сегашният момент та покрай братята-украинци и ние да се освободим най-сетне окончателно от позорящите ни символи на имперско-комунистическото робство, наложено на страната ни от съветската, а след това продължено и от днешната имперска Русия?

Дойде моментът и ний, българите, да се освободим най-сетне от „освободителите“ си – и да изпълним завета на Апостола на свободата Левски! Завет, оставен ни и от другите борци за нашата национална свобода и независимост: Раковски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов, кой ли не още: всички те са смятали, че най-зъл душманин на българската свобода е тъкмо руският империализъм…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

За корена на несвършващата българска трагедия

Ще си позволя да поразсъждавам по ето каква тема, ще се опитам да подиря отговора на ето какъв въпрос: Кой е коренът на несвършващата българска криза – и на българската бедност, на българската унизеност?. Ето какво смятам за важно тук:

Руският, после съветският, а сега пак руският империализъм и неговите несвършващи аспирации да владее България, да я смята за „своя“, за неделима част от Империята, да ни нарича „Задунайская губерния“ или „16-та съветска республика“ – тук е този корен, именно тук трябва да се търси причината на несвършващата вече повече от век българска трагедия. Руснаците при комунизма ни обиждаха в очите, а ние не се усещахме; обиждаха ни примерно ето с тия думи: „Курица не птица, Болгария не заграница!“ („Кокошката не е птица, България не е чужбина!“). Даже когато арогантен руски „дипломат“ преди няколко години нарече България „руски троянски кон в Европейския съюз и НАТО“, дебелокожото българско природонаселение сякаш изобщо не усети подигравката. Е, сега руските войски под командата на кагебисткия император Путин навлязоха да „освобождават“ Украйна – да я освободят от свободата, щото Кремъл не търпи свободолюбиви народи като украинския току-до себе си, под носа си.

Нас сега-засега не се предвижда руснаците да ни „освобождават“ – знаете ли коя и причината за това? Ами защото, за разлика от украинците, ний не сме опасни: ние сами в мнозинството си сме с робски манталитет, сравним само с робския манталитет на руснаците – от какво тогава да ни „освобождават“? Прочее, те си ни владеят отдавна, те са ни владели винаги. Имат послушна „пета колона“, която държи всички властови ресурси в държавата. „Българските“, представете си, „патриоти“, вдъхновени от много рубли, непрекъснато се шибат по космясалите гърди и крещят, че пишман-патриотизмът и пишман-национализмът им се свеждал до тяхната безразделна и непресекваща любов към… Русия! Русофилщината у нас си е чисто и просто рублофилщина, това поне се знае, тъй че да говорим тук за някакви „светли чувства“ е тъпо, е извратено. България, дори и натовска, дори и европейска, не е чужбина за руския великодържавен шовинизъм-империализъм. За какво тогава да ни „освобождават“ – та ние и без това в мнозинството си сме роби? Но ако и ние като украинците в един прекрасен момент покажем, че не сме вече роби, че обичаме свободата – колко му е и нас тогава да „освободят“?!

Всичко в тази наша несвършваща садисто-мазохистична национална трагедия започва с идеята, вдъхновявала нашия Апостол на свободата Васил Левски, който, изправен пред ужасното българско малодушие и тогава – свеждащо се до това безропотно да чакаме нашата свобода да ни бъде поднесена на тепсия от „дядо Иван“, от „братята-руснаци“ – е водил титанична борба да пречупи някак това българско малодушие: призовавайки да направим нужното да се освободим сами. И, знайно е, е повтарял ето тия думи, които трябва да бъдат изписани със златни букви върху бъдещия пантеон на непостигнатата още българска свобода и чест: „Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!“; написал е с ръката си също и ето тия думи: „Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!“. Тук е коренът на българското малодушие, на това се дължи несвършващата българска трагедия, която ние умилително наричаме в наши дни „криза“.

В това се корени и потресаващата българска унизеност: продължаваме да наричаме завоевателите си „братя-освободители“, продължаваме да търпим паметниците на своите съветско-руско-комунистически окупатори, продължаваме да поднасяме цветя пред символите на своята робска унизеност! Не съзнавайки, че народ без чест не заслужава да живее човешки. Сега схващате ли защо сме такива – и защо сами подхранваме своята незавидна участ? Всеки народ е достоен за своята съдба, националният ни характер е коренът на нашата национална прокоба и орисия. Говоря за мнозинството от народа, не за целия ни народ, щото има и свободолюбиви българи, има и свободолюбиви руснаци – ала за жалост и у тях, и при нас, сме много малко. Тази е причината да страдаме толкова много. От това си патим.

Какво е било от 1878 г. до 1944-та, а после и до 1989 г. аз тук не ща да пиша, това би следвало да се знае от всички, макар че българската история е фалшифицирана до неузнаваемост от въпросната русофилско-рублофилска лъжлива митология за „така силно обичащия ни Голям Брат“. Но какво стана съвсем наскоро ми се ще да припомня, щото у нас е пълно с хора с крайно къса памет – да не говоря за това пък акълът колко им е къс.

Какво да крием, и от комунизма ни освободи… Горбачов, това е факт, историческа истина. Е, Рейгън, папа Йоан Павел Втори и Тачър го подпомогнаха, и това не може да се отрече: но комунизмът рухна. Ала комунистите не се изпариха, не анихилираха, ДС и КГБ си останаха по живо, по здраво. И запретнаха ръкави да стават „капиталисти“: за едно нощ от комунисти се преобразиха в „капиталисти“. Крадоха така, както никога в историята не е било крадено, даже и в най-злите исторически епохи на завоевания така не е било крадено. Трудно ние, българите, вървяхме по открилите се пред нас пътища на свободата: щото по начало в мнозинството си не знаем що е това свобода, тя нали не става за ядене, защо ли пък ни е една такава коварна вятърничава измишльотина: българинът държи само „реалното“: дето става за ядене, на него предимно вярва. А свободата наистина е страшно и опасно нещо. Мнозинството от българите бяха свикнали да чакат държавата, „Майка-Закрилница“, „грижовна майка“, да ни носи на ръце все едно сме малки деца – и да ни „оправя“. Мнозинството от българите в тия години все чакаха митичния исполин-оправяч, дето да ни оправи – чакаха Месията. Чакаха Филанкишията. Такава една психология е сърцевина на комунистическия мироглед – и на широката руска – „славянска“ – душевност. Ето причината да не можем толкова години да се оправим, да заживеем нормално и човешки. Щото други славяни – чехите, поляците, словаците, словенците примерно – се оправиха сами. Ний обаче все чакаме някой да ни оправи. Е, не стават така тия работи.

Няколко пъти тръгвахме напред уж твърдо, и при първите трудности се отказвахме. Така стана в 1991-1992 г., така стана в периода 1997-2001 г., само ето в тия години са ни управлявали „западнофили“, демократи, в останалото време са ни управлявали все руски мекерета, комунисти, ченгета и продукти на ченгетата, именно ментета като „царо“ и прочие мераклии-оправячи, всички знаят кои са те. Нашите ченгета са под пряката команда на кегебистите, които в 2000-та година дори успяха кагебист да сложат на трона на Руската империя. Те именно домъкнаха Симеон да предотврати така грозната за мафията евентуалност Иван Костов да вземе втори мандат, която в 2000-та година беше съвсем реална. Е, предотвратиха я. За годините от 2001-ва досега руските кагебисти, в тясно сътрудничество с рубладжиите и с нашенските ченгета, подпомаганите от платените медийни мерзавци успяха да изградят мафиотско-олигархично и ченгесарско политическо статукво, което до последно копира „политическия модел“ на кагебиста император Путин. Всичко, до последно, е изкопирано от богатия руски опит. Всичко.

Да не повтарям онова, което съм писал толкова отдавна, още в 2006 г.: виж Путинизацията на България. Или това: Начало на путинизацията на България. Или това. Ето и текстът на мое интервю, дадено пред украинска медия, в неговия превод на български език: Част първа, а ето тук е Част втора. Изразът „путинизация на България“ го употребих още в 2006-та година, след това беше взаимстван и от политолозите. Днес България е путинизирана изцяло, само дето си нямаме все още своя безспорен български Путин: мераклиите за тази титла, както и подобава за нашенските специфични родни условия, са много: и „царо“ опита, Гоце Първанов се пробва, и Б.Борисов сякаш успя най-много да постигне в тази посока да ни стане наш роден български Путин, и Дмитрич (Станишев) се напъна, ето, сега недоразумението Бареков май ще опита късметя си; имаме си дори своя Жириновски: таваришч Сидеровский. Всичко си имаме. Путинизирани сме дотам, че остава само в Евроазиатския съюз на Путин да влезем, та да цъфнем и да вържем, заедно с всички сатрапии, тирании и деспотии от Средна Азия: той лично, имам предвид император Путин, се погаври с нас като собственоръчно („собственоустно“) ни покани там, в новата си евентуална империя. Сега Украйна с оръжие ще я тика там. Да се готвят други непослушни. Ний обаче сме послушни. От най-послушните сме ние.

Това е. Сега у нас – ако някой не знае да го информирам за това – се води титанична битка на прозападните, свободолюбиви, автентично демократични и европейски български сили с мафиотско-олигархичното статукво, което изградиха дирижираните от Москва и от КГБ рубладжийско-рублофилски мафиотско-олигархични сили – като залогът е един: България, нейното бъдеще, нейната съдба. В това е сърцевината на съвременния български въпрос, тук е коренът на несвършващата българска трагедия. Който не е разбрал това да го разбере най-сетне. Крайно време е. И нека всеки да се определи най-накрая за какво е: дали ще бъдем вечни презрени роби, слуги и угодници на един чужда арогантен имперски интерес – или най-накрая ще станем истински и достойни български патриоти, защитници на коренния, на автентичния български интерес.

Интересът на България, автентичният български интерес, ако не знаете кой е да ви информирам и за това, е един: да станем най-сетне народ, който не допуска проституиране с честта и със съдбата си, не ще да ги подарява някому другиму, а е успял да вземе най-сетне своето бъдеще в собствените ръце, сиреч, е постигнал най-накрая човешкото достойнство, неделимо от свободата. Само в семейството на свободните, демократични, достойни и проспериращи европейски народи ще можем да постигнем и защитим онова бъдеще, за което мечтаем. И за което са мечтали нашите деди. Това е разгадаването на всички загадки на българския живот, тук е основанието и гаранцията за просперитет, за достоен живот, за реализация на мечтаното бъдеще – нашето, на нашите деца, на нашите внуци и т.н.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.