Спомен за Зоран Джинджич, сръбски проевропейски политик и философ, убит от мафията на 12 март 2003 г.

Zorane, počivaj u miru!

In the spring of 2002, Serbian Prime Minister Dr. Zoran Djindjic visited all major cities in Serbia and, in meetings with citizens, talked about his views, their concerns and the position of Serbia overall. From the documentary materials we made this half-hour program, an exciting collage reflecting the energetic prime minister’s own personality. This film was made to mark the first anniversary of the assassination of the Prime Minister on the 12th of March 2004. Soon thereafter, a spontaneous grassroots movement called „Copy & Get It!“ spread across the country and beyond – consisting of young adults whose goal is to pursue Djindjic’s vision of Serbia, the movement spread the film far and wide through DVD distribution and the internet. Film by Aleksandar Mandic.

Препоръчвам да прочетете непременно и това: Зоран Джинджич, текстът е написан от блогъра Божидар Божанов

(Погребалната процесия на Джинджич. Източник: zorandjindjic.org)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

В Украйна си имат „ръка на Москва“ със златен часовник, а ний си имаме „златния пръст“ на руското мекере Сидеровский, какво съвпадение само, а?!

„Рука Москвы“ в Верховной Раде?

Когда наручные часы не просто аксессуар

Богдан Бортаков

Многие помнят „руку Чечетова“. Да, ту самую, правую, которой он несколько лет дирижировал голосованием депутатов фракции Партии регионов. После смены власти в феврале, она почти не поднималась. Но обратите внимание на его левую руку. На снимке, который был сделан сегодня, отчетливо виден герб столицы России на золотом циферблате его часов. Как я уже сказал, власть сменилась, но, как видно, „рука Москвы“ из ВР никуда не делась…). Или все таки это „рука Киева“?

КРАТЪК КОМЕНТАР: Забележително: в Украинския парламент си имат „ръка на Москва“, снабдена със златен часовник с руския герб на циферблата, а в нашето Народно събрание си имаме „златния пръст“ на фюрера Сидеров, прилежно руско мекере, което подкрепи мафиотско-олигархичното проруско правителство, а сега пък се изявява по телевизиите да пропагандира руската позиция по въпроса за Крим и за Украйна! Вчера попаднах на едно телевизионно предаване, в което Вольный Сидеровский дума по дума повтори руската позиция, а именно как в Украйна бил направен „държавен преврат“, ръководен от „евро-американския империализъм и колониализъм“, а пък Русия трябвало било да се намеси, та да спаси клетите руснаци в Крим и в Източна Украйна от „проклетата демокрация“, от свободата, санким, от „колонизиране“. Такива глупости пелтечеше без капка неудобство арогантното руско мекере, срещу щедро заплащане, разбира се, Сидеровский не е прост, той си осигури бъдещето, за него не се безпокойте, малоумници, дето гласувате за тоя клоун!

Но и една друга „мислъ“ ми навява тази снимка на златния часовник с руския герб на циферблата: че у нас имаме още една прочута ръка със скъпоценен часовник, това именно е ръката на пловдивския мутрополит Николай, пак тясно свързан с интересите на Матушката. Драги журналисти, някой от вас дали би проверил има ли руския герб на циферблата на и дядо ви николаевия часовник, бихте ли проверили? А някой ще ми съобщи ли какво е видял? Благодаря предварително!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Мое интервю беше публикувано на сайта на Евромайдана – с пожелания към смелите украински свободолюбци!

Сега влизам в имейла си и прочитам следното писмо от г-н Виктор Каспрук, украински журналист, на когото преди няколко дни дадох интервю, т.е. отговорих на пет зададени от него въпроса във връзка със събитията в Украйна, по-специално във връзка с агресията на Русия спрямо украинския народ; ето какво ми пише той днес:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Интервью напечатано. Оно уже на сайте «Третя Українська Республіка»: посмотрите здесь: Духовный ресурс украинцев более мощный, чем сила атомной бомбы Путина. Большое спасибо Вам за Вашу дружественную помощь нам.

Благодаря Вам мы лучше стали понимать ситуацию не только в Болгарии, но и в Украине. Ведь много того, что уже прошла Болгария, нам еще только предстоит пройти.

Очень надеюсь на продолжение сотрудничества с Вами.

С уважением,

Виктор Каспрук

Отвърнах на г-н Каспрук ето как:

Здравствуйте, уважаемый господин Каспрук,

Спасибо за информацию! Всегда можете расчитывать на меня, всегда готов помочь чем могу Вам и братскому народу Украины, коготорого так уважаю – и перед которым прекланяюсь. Буду молится Богу чтобы Ваш народ перешел через все испытания – и чтобы сумел постичь в конечном счете свою мечту!

Буду рад сотрудничать с Вами и в будущем времени!

С уважением: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Лекцията на Иван Костов за рисковете от украинската криза

Цитат на деня: Не искаме кораб да спре срещу Поморие и да каже: „Тук има много руснаци“

Украинското правителство не беше готово да затвори въздушното си пространство и през него влязоха в окупираното летище. Виждате, не е имало никакви планове за защита. Никакви! Нулеви.

За съжаление, ние не искаме да изпадаме в подобна ситуация – един кораб да спре срещу Поморие и да каже „Тук има много руснаци“. Шегувам се горчиво, защото тези неща са се случвали много пъти.

Така, като даде за пример руския десант в Крим, бившият премиер Иван Костов аргументира необходимостта България да поиска НАТО да разработи планове за отбрана на България в случай на нова студена война заради украинската криза.

В лекция, посветена на кризата и рисковете за България, Костов даде за пример собственото си управление, когато при конфликта в Косово не дал коридор на руски самолети, за да кацнат на летището в косовската столица Прищина.

„Ние бяхме готови за този момент и отказахме категорично, което попречи Русия да заеме своята така наречена оперативна зона в Прищина. Ако там бяха кацнали войниците, които сега са в Симферопол, 2-3-4 хиляди, след това 5-6 хиляди души, представете си накъде щеше да тръгне съдбата на Западните Балкани“, обобщи Костов историческата си роля.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

За християнина истината трябва да има най-голямо значение

Svetoslav Alexandrov е споделил във Фейсбук впечатленията си от вчерашната лекция на тема „Християнство и тоталитаризъм“ с гост лектор д-р Момчил Методиев и организатор – проф. Калин Янакиев. Мен лично ме впечатли следният пасаж, по повод на който си позволих да напиша свой коментар, ето какво бил казал проф. Янакиев, а по-долу можете да прочетете и моята задочна реплика:

Няма данни патриарх Максим да е бил агент. Даже е имало период, когато всички са донасяли много за него. Коментарът беше – „Макар и да не мога да се закълна 100%, че Максим никога не е бил агент, сигурен съм, че вероятността да е чист е много голяма“.

Моят коментар:

Това, че Максим не е бил агент на ДС съвсем не променя обстоятелството, че може да е бил агент директно на КГБ. Той е бил доста време на служба в Москва – нима мислите, първо, че КГБ ще пропусне този сгоден случай да го направи свой човек и, второ, нима можете да обясните по-сетнешния му възход чак до патриаршеския трон без мощното покровителство на една задкулисна сила като КГБ? Трето: нима българските комунисти ще допуснат начело на БПЦ да застане нетехен човек?

Да ме прощава проф. Янакиев, но все пак за християнина истината трябва да има най-голямо значение. А иначе аз разбирам добре защо той е така снизходителен за Максим. Прочее, излъчването на този човек, именно Максим, не ми внушаваше доверие, не знам, това е твърде субективно, но за мен такива неща имат значение. Излъчването му не беше християнско. По същия начин и излъчването на сегашния пловдивски мутрополит не просто че не е християнско, то е съвсем нехристинско, бих казал дори бесовско или сатанинско…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.