В Деня на мозъка – за предимствата на мислещите

Наздраве, по случай Деня на мозъка! Ще ви разкажа една забавна, любопитна и поучителна история:

Един цар си имал царство. Разделил го, половината за него, другата дал на синовете си. Един ден ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:

– Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството.

Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:

– Я сега опитайте да късате лист по лист.

Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.

– Запомнете – рекъл царят, – три поуки от тази история: което не става наведнъж може да стане постепенно. Което не можеш сам можеш с приятели. Което не става със сила става с хитрост. Разбрахте ли?

– Разбрахме.

– Нищо не сте разбрали. Току-що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя!

Huk OK

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ало, драги рублофили, какво чакате още бре: молете се и вие на бащицата си император Путин да освободи България от „европейско робство“?!

Ще започна по необичаен и чудат начин своя тазсутрешен политически коментар.Радвам се на цъфналите сливи, на пролетното слънце, което така приятно топли не само лицата и тялото, но – по някакъв странен, непонятен начин – дори и душата, та значи радвам се на придошлото преображение на живота, седейки на една пейка в парка, и изведнъж забелязвам, че сред наобиколилите ме гълъби, на които подхвърлям трохи, има само две-три врабчета; хрумва ми нещо, за което съм чел, а именно, че пчелите опасно намалявали, впервам поглед в цъфналата на близо слива и установявам, че в нея не жужи нито една пчела – нищо че е така хубаво, слънчево, пролетно време и пчелите вече трябва да се събудили – или не са се събудили още, щото тази година пролетта май идва цял един месец по-рано от обикновеното, а пък зимата изобщо не дойде?! Та установявайки, че пчели наоколо няма (е, видях после няколко апатично движещи се пчели, които съвсем не излъчваха радост от пролетта!), а също така, че врабчетата много са намалели, долавям, че в съзнанието ми почва да се върти ето този досаден въпрос:

Мама му стара – какво ще става с тази природа и с този свят, ето, пчели вече почти няма, врабчетата много са намалели?! Наистина, какво става най-вече с тази наша страна, та нима излиза, че пчели и врабчета може вече и да нямаме, но за сметка на това комунисти и русофили („рублофили“) имаме в изобилие, толкова са много, че ако започнем ускорен износ на русофили-рублофили за някои съседни страни (империи), намиращи се на североизток от нас, нищо чудно с получените капитали да се позамогнем, да започнем най-сетне да просперираме и да заживеем човешки?!

Да, ето, това е идея: най-бедни сме вероятно тъкмо затова, че имаме такава голяма и продажна рублофилска напаст, която нищо чудно съвсем скоро, вдъхновена от примера на Крим, да поиска най-официално и България да стане Задунайская губерния на Российская империя, та какво им пречи на Сидеров и на други такива платени руски мекерета и у нас да устроят фалшификацията, която се случи в Крим, а именно да поискат и България да влезе като органична част от Российская империя?!

Наистина, имам чувството – тръгнах от пчелите и врабчетата, дето намаляват, а стигнах до комунистите и рублофилите, дето така усилено у нас се размножават! – та значи, имам чувството, че във връзка с анексията на Крим и у нас в съвсем скоро русофило-рублофилската напаст може като едното нищо да получи приказ от Москва, а именно, щото сме били, видите ли, „застрашени“ от Европейския съюз и НАТО, които ни тормозят като ни принуждават у нас да започнат се спазват законите, да не се краде, бандитизмът и престъпността да бъдат ограничени, правосъдието да заработи ефективно и справедливо, значи, тормозят ни, дето се казва, да се откажем от своите традиции, от българщината ни, та какво му пречи по причина на този непоносим тормоз от Запада да поискаме и ний зарила от бащицата-император таваришч Путин, именно, да го помолим и България да приеме под своя кагебистски скиптър, сиреч, да станем и ний част от Российская империя?

Врабчета и пчели може вече и да нямаме, ала за сметка на това мерзавци, продажници и предатели у нас колкото щеш, бол, с лопата да ги ринеш! Много сме я загазили с тази напаст, а ето, сега им подхвърлям: не чакайте, таваришчи русофили, „желязото се кове докато е топло“, почвайте да искате България тоже да влезе в Руската империя, ало, Сидерович, ало, Гоце, ало, Бареков, що спите, не се ли сещате да инициирате един „референдум“ за присъединяване на България към Матушката ви? Сидеровский, какво, да не те е страх руските си субсидии да си загубиш, заради това ли мълчиш по тоя повод, де гиди мерзавецо?! Или парите, дето ти набутаха, не можеш да ги изхарчиш и се чудиш сега на кой остров в Тихия океан да идеш да погуляеш, ама така, че компрометиращи снимки да не се появят в медиите. Горкият той, има сума ти пари, доста пари спечели от государите си, а не може да си ги харчи свободно и спокойно, – и неговата хич не е лесна!

Хайде чао, че нещо ми се развали настроението, а пък виждате, че почнах с такива прекрасни преживявания, именно, с блаженството да седиш на пейката в парка, слънчевите лъчи да те галят, а пък дробовете ти да са пълни с омаята и мириса, дето побелелите като булки цъфнали сливи излъчват в простора наоколо! Явно чудното, чистото, прекрасното, от една страна, и долното, гнусното, мръснишкото – от друга, в този живот са примесени така, че в крайна сметка горката ни душа се принудена да се мята от крайност в крайност: бленувайки за спасителна хармония и умиротвореност.

И какво излезе сега? Получи се следното: започнах да пиша нещо като възторжена пролетна импресия, но тя се примеси с немалки дози крайно нечиста политическа злободневност. Но иначе си струва да подхвърля: ало, „националисти“, ало, рублофили, ало, щатни мерзавци, какво чакате бре, хайде, действайте, хайде и вие давайте молба Путин също като Крим да приеме и България в състава на Империята си! Покажете и вий какво можете де, на какво сте способни – как така ще се оставяте някакви си там кримски рублофили да ви надцакват?! Ало, драги рублофили, какво чакате още бре: молете се и вие на бащицата си император Путин да освободи България от „европейско робство“?! Ало, Сидеровский, що спиш, действай бре, нещастни ми бодри мерзавецо?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Любимото занимание на руския идиот е да се сравнява с Америка

Направих си труда да преведа на български език един текст, написан от руснак за руснаците, който ме впечатли. На руски го публикувах ето тук – виж Наистина, а къде процентно са повече идиотите: в Русия или в България? – но понеже има усещането, че много хора няма да разберат руския текст, а ми се ще особено младите непременно да го разберат, то седнах и преведох въпросния абзац на български – щото ми се струва, че има голяма истина в него; ето този текст:

Навярно поради много важни работи, които аз не разбирам, на Бог са нужни не само умни хора, но и глупаци. Затова за умните хора Бог е създал Америка, Израел и Украйна, а за идиотите Той е създал Русия. Тя е голям резерват за размножаване на идиотите. От идиотизъм, като медицинска диагноза, в Русия са болни някъде към 85% от възрастното население. Именно такъв е общият рейтинг на Путин, Зюганов (водача на комунистическата партия на Русия, бел моя, А.Г.) и на Жириновски (руският Сидеров, по-скоро нашият идиот Сидеров е българската имитация на въпросния руски идиот Жириновски). В Украйна действаща власт никога не е имала повече от 25% рейтинг и за мен това се явява неоспоримо доказателство, че украинците са три пъти по-умни от руснаците.

Нито в една страна на света няма такава гнус в коментарите към интернет-публикациите както в Русия, така и при хората, които са ориентирани положително към Русия. Техният език е тъпа и воняща гнус. Ни една умна мисъл тяхната глава не може да роди. Единствено само проклятия и тонове злобна жлъч навсякъде наоколо. След четене на руските коментари остава усещане, че в Русия тече шампионат по идиотизъм и че всички жители на тази страна упорито се борят да го спечелят!

Любима тема на руския идиот е Украйна. Щом стане дума за ненавистните хохли потокът на руското безсъзнателно не може да бъде спрян. Цялата същност на черната руска душа се оставя да бъде разорана. Мегатонове мръсотия изхвърлят върху народа, когото считат за братски.

Руският идиот много обича съревнованията. Любимото занимание на руския идиот е да се сравнява с Америка. Доколкото да се съревновава с Америка с мозъка си руският идиот не може, по причина на липсата на такъв, то той се съревновава с Америка с това, което той има, именно по наличието на идиоти. Само в това отношение Русия категорично побеждава Америка, поне в това отношение спор няма!

Victorr

ЗАБЕЛЕЖКА: За верността на този текст ето едно много силно доказателство: Добро пожаловать, Крым!; текстът обяснява как хубаво се самопрецакаха рускоезичните идиоти в Крим, искайки присъединяването на Крим към Русия. Когато Украйна влезе в Европейския съюз, тия същите идиоти, предполагам, нищо чудно да си изядат от яд партенките – щото още по-ясно ще осъзнаят какво са направили!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…