Ало, драги рублофили, какво чакате още бре: молете се и вие на бащицата си император Путин да освободи България от „европейско робство“?!

Ще започна по необичаен и чудат начин своя тазсутрешен политически коментар.Радвам се на цъфналите сливи, на пролетното слънце, което така приятно топли не само лицата и тялото, но – по някакъв странен, непонятен начин – дори и душата, та значи радвам се на придошлото преображение на живота, седейки на една пейка в парка, и изведнъж забелязвам, че сред наобиколилите ме гълъби, на които подхвърлям трохи, има само две-три врабчета; хрумва ми нещо, за което съм чел, а именно, че пчелите опасно намалявали, впервам поглед в цъфналата на близо слива и установявам, че в нея не жужи нито една пчела – нищо че е така хубаво, слънчево, пролетно време и пчелите вече трябва да се събудили – или не са се събудили още, щото тази година пролетта май идва цял един месец по-рано от обикновеното, а пък зимата изобщо не дойде?! Та установявайки, че пчели наоколо няма (е, видях после няколко апатично движещи се пчели, които съвсем не излъчваха радост от пролетта!), а също така, че врабчетата много са намалели, долавям, че в съзнанието ми почва да се върти ето този досаден въпрос:

Мама му стара – какво ще става с тази природа и с този свят, ето, пчели вече почти няма, врабчетата много са намалели?! Наистина, какво става най-вече с тази наша страна, та нима излиза, че пчели и врабчета може вече и да нямаме, но за сметка на това комунисти и русофили („рублофили“) имаме в изобилие, толкова са много, че ако започнем ускорен износ на русофили-рублофили за някои съседни страни (империи), намиращи се на североизток от нас, нищо чудно с получените капитали да се позамогнем, да започнем най-сетне да просперираме и да заживеем човешки?!

Да, ето, това е идея: най-бедни сме вероятно тъкмо затова, че имаме такава голяма и продажна рублофилска напаст, която нищо чудно съвсем скоро, вдъхновена от примера на Крим, да поиска най-официално и България да стане Задунайская губерния на Российская империя, та какво им пречи на Сидеров и на други такива платени руски мекерета и у нас да устроят фалшификацията, която се случи в Крим, а именно да поискат и България да влезе като органична част от Российская империя?!

Наистина, имам чувството – тръгнах от пчелите и врабчетата, дето намаляват, а стигнах до комунистите и рублофилите, дето така усилено у нас се размножават! – та значи, имам чувството, че във връзка с анексията на Крим и у нас в съвсем скоро русофило-рублофилската напаст може като едното нищо да получи приказ от Москва, а именно, щото сме били, видите ли, „застрашени“ от Европейския съюз и НАТО, които ни тормозят като ни принуждават у нас да започнат се спазват законите, да не се краде, бандитизмът и престъпността да бъдат ограничени, правосъдието да заработи ефективно и справедливо, значи, тормозят ни, дето се казва, да се откажем от своите традиции, от българщината ни, та какво му пречи по причина на този непоносим тормоз от Запада да поискаме и ний зарила от бащицата-император таваришч Путин, именно, да го помолим и България да приеме под своя кагебистски скиптър, сиреч, да станем и ний част от Российская империя?

Врабчета и пчели може вече и да нямаме, ала за сметка на това мерзавци, продажници и предатели у нас колкото щеш, бол, с лопата да ги ринеш! Много сме я загазили с тази напаст, а ето, сега им подхвърлям: не чакайте, таваришчи русофили, „желязото се кове докато е топло“, почвайте да искате България тоже да влезе в Руската империя, ало, Сидерович, ало, Гоце, ало, Бареков, що спите, не се ли сещате да инициирате един „референдум“ за присъединяване на България към Матушката ви? Сидеровский, какво, да не те е страх руските си субсидии да си загубиш, заради това ли мълчиш по тоя повод, де гиди мерзавецо?! Или парите, дето ти набутаха, не можеш да ги изхарчиш и се чудиш сега на кой остров в Тихия океан да идеш да погуляеш, ама така, че компрометиращи снимки да не се появят в медиите. Горкият той, има сума ти пари, доста пари спечели от государите си, а не може да си ги харчи свободно и спокойно, – и неговата хич не е лесна!

Хайде чао, че нещо ми се развали настроението, а пък виждате, че почнах с такива прекрасни преживявания, именно, с блаженството да седиш на пейката в парка, слънчевите лъчи да те галят, а пък дробовете ти да са пълни с омаята и мириса, дето побелелите като булки цъфнали сливи излъчват в простора наоколо! Явно чудното, чистото, прекрасното, от една страна, и долното, гнусното, мръснишкото – от друга, в този живот са примесени така, че в крайна сметка горката ни душа се принудена да се мята от крайност в крайност: бленувайки за спасителна хармония и умиротвореност.

И какво излезе сега? Получи се следното: започнах да пиша нещо като възторжена пролетна импресия, но тя се примеси с немалки дози крайно нечиста политическа злободневност. Но иначе си струва да подхвърля: ало, „националисти“, ало, рублофили, ало, щатни мерзавци, какво чакате бре, хайде, действайте, хайде и вие давайте молба Путин също като Крим да приеме и България в състава на Империята си! Покажете и вий какво можете де, на какво сте способни – как така ще се оставяте някакви си там кримски рублофили да ви надцакват?! Ало, драги рублофили, какво чакате още бре: молете се и вие на бащицата си император Путин да освободи България от „европейско робство“?! Ало, Сидеровский, що спиш, действай бре, нещастни ми бодри мерзавецо?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s