Прецакахте ли се хубаво, драги рускоезични кримляни?!

Кримляни, добре дошли у дома!, Автор: Аркадий Бабченко

Е, здравейте, драги кримляни! Радвам се да се срещнем. И в първите редове на писмото си, ако ми позволите, ще ви поздравя с това, че проведохте последния референдум в живота си. За вас вече няма да има повече „волеизявления“. Вече няма да избирате – нищо и никога, даже цвета на бордюрите в родната ви къща. Запомнете това, като начало.

Второ, можете да се простите и със своята телевизия. Сбогом, предавания на живо, токшоута и дебати. Приветствайте мракобесието, политпросветата, тоалетния хумор и откровената дебилщина. Само Киселев, само хардкор! Е, ще имате „преки линии с Путин“.

Кримляни, добре дошли у дома! Трето, насадихте се на наборна армия. Това е много обширна тема. За двадесет и три години окупация, вие, разбира се, забравихте какво е да отвличат децата ви за войници. Е, нищо. Ще си спомните! А особено ясно ще си спомните, когато вашите деца в нашата армия – пардон, вече няма наша, тя сега е и ваша – започнат да измират от болести, от които в света са престанали да умират от сто години насам. От пневмония, да речем. След като сте свикнали с климата на Крим, ще видим как ще ви се отрази службата в Кинашир. Ще си спомните и за надписите „Сила на Кавказ“, изписани върху някои обръснати войнишки глави.

Да, сега е моментът, докато имате възможност, да си запишете този адрес.

Това е уебсайтът на Фондация „Майчино право“. Там вече двадесет години се занимават с набирания на помощи за семействата на загинали военнослужещи. Само за миналата година Фондацията е помогнала на 2465 такива семейства. Смъртните случаи на войници [за тази година] са както следва: двадесет процента – самоубийства („по лични мотиви“); двадесет процента – самоубийства („заради проблеми в казармата“); петнадесет процента – различни заболявания; пет процента – смърт след побоища (от стари войници и офицери, както и след разни извращения)…

Накратко – „недей да плачеш, девойче!“ (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Радан Кънев получава пълната ми подкрепа, замислям се дали и аз да не се захвана с политика предвид тежката ситуация в страната

Вчера случайно попаднах на интервю на Радан Кънев по една телевизия, мисля че беше Нова ТВ. Изслушах го внимателно и съм възхитен от това, което каза: този млад човек има голям растеж в последно време, вече успява да бъде много убедителен, тия, които ме познават, знаят, че аз по принцип имам доста високи изисквания в това отношение и в минало време съм си позволявал да бъда доста придирчив към г-н Кънев, а и не само към него, към повечето десни политици. Но сега приемам с чисто сърце, че този наш политически деец в моите очи е израснал до ниво, в което вече заслужава да получи пълната ми подкрепа. Независимо от това че дръзна да предприеме някои доста рисковани стъпки, но се справя, признавам, добре.

Да, той получава подкрепата ми от този момент нататък, нещо повече, започнах да се замислям дали, предвид тежката ситуация в страната не е дошло време да преборя някои свои скрупули и да взема сам да се захвана непосредствено с политика, в смисъл да направя постъпки да вляза в партията ДСБ, на която симпатизирам и която съм подкрепял от години. Ще мисля по този въпрос още малко, но натам отиват нещата, ситуацията в страната го налага, всичко, що е годно, трябва да помага работите да се променят към по-добро, не може да се стои настрана и само да се имат претенции, а трябва да се работи, кой с каквото може. Е, аз ще вляза в ДСБ и ще помогам с каквото мога. И като блогър, като ангажиран гражданин, разбира се, ще помагам на коалицията РЕФОРМАТОРСКИ БЛОГ, в която ДСБ е органична част, нещо повече, има сякаш водещо, стабилизиращо и пр. значение. Излишно е да казвам, че винаги съм бил дясномислещ човек, убеден привърженик на дясно-консервативната политическа философия съм не от вчера.

(Прочее, да добавя нещо: до този момент в партия съм членувал два пъти: в Демократическата партия на Ст.Савов, Бог да го прости, в началото на демократичните промени, след това бях известно време и член на СДС когато Костов направи от СДС партия, ала в 1999 г. кариеристи вътре в СДС се обединиха и ме изключиха от СДС щото ги критикувах открито, като СДС падна от власт, новото ръководство ми се извини за случилото се и ме покани отново да се върна в СДС, върнах се, ала за кратко, след това СДС се разпадна, аз минах към хората на Костов, подкрепял съм ДСБ през всичките години, но като „свободен симпатизант“, за партийно членство не съм мислил, камо ли пък за политическа кариера. Като казах „кариера“ да не забравя нещо: в 1991 г. бях за 6 месеца временен кмет от СДС на моя роден град Долна баня, това ми е единствения пост, когото съм имал по политическа линия; на изборите обаче през октомври 1991 г. отказах да се кандидатирам за цял кметски мандат. Това е.)

Това е. Призовавам ако има хора, които що-годе ме уважават, също да преосмислят позицията си: дошъл е момент, в който трябва да забравим дребните разпри и всичко, що е годно, честно и желаещо доброто на страната, да се обедини – иначе сме загубени. Хубав ден на всички, това исках да ви кажа!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…