Е, здравейте, драги кримляни! Радвам се да се срещнем. И в първите редове на писмото си, ако ми позволите, ще ви поздравя с това, че проведохте последния референдум в живота си. За вас вече няма да има повече „волеизявления“. Вече няма да избирате – нищо и никога, даже цвета на бордюрите в родната ви къща. Запомнете това, като начало.
Второ, можете да се простите и със своята телевизия. Сбогом, предавания на живо, токшоута и дебати. Приветствайте мракобесието, политпросветата, тоалетния хумор и откровената дебилщина. Само Киселев, само хардкор! Е, ще имате „преки линии с Путин“.
Кримляни, добре дошли у дома! Трето, насадихте се на наборна армия. Това е много обширна тема. За двадесет и три години окупация, вие, разбира се, забравихте какво е да отвличат децата ви за войници. Е, нищо. Ще си спомните! А особено ясно ще си спомните, когато вашите деца в нашата армия – пардон, вече няма наша, тя сега е и ваша – започнат да измират от болести, от които в света са престанали да умират от сто години насам. От пневмония, да речем. След като сте свикнали с климата на Крим, ще видим как ще ви се отрази службата в Кинашир. Ще си спомните и за надписите „Сила на Кавказ“, изписани върху някои обръснати войнишки глави.
Да, сега е моментът, докато имате възможност, да си запишете този адрес.
Това е уебсайтът на Фондация „Майчино право“. Там вече двадесет години се занимават с набирания на помощи за семействата на загинали военнослужещи. Само за миналата година Фондацията е помогнала на 2465 такива семейства. Смъртните случаи на войници [за тази година] са както следва: двадесет процента – самоубийства („по лични мотиви“); двадесет процента – самоубийства („заради проблеми в казармата“); петнадесет процента – различни заболявания; пет процента – смърт след побоища (от стари войници и офицери, както и след разни извращения)…
Накратко – „недей да плачеш, девойче!“ (Прочети ДО КРАЯ >>>)
