От духа, от здравия, неизроден, предан на истината дух – от него зависи всичко: ако духът ни е здрав, ще надмогнем всички трудности!

Попадам в тази ранна утрин на обезпокоителни новини от Киев: виж 2 хил. протестираха в Киев, депутатите напуснаха през подземни изходи. Въоръжени активисти на радикалното движение „Десен сектор“ в Украйна атакували вчера вечерта сградата на Върховната Рада на Украйна и пр. Силно съм обезпокоен от тия събития, които са в интерес най-вече на империалистите от Москва, тропащи въоръжени до зъби в същия този миг на границите на Украйна. Рекох да напиша коментар по този повод, захванах да го пиша на български, после се сетих, че щеше да е по-добре да го бях написал на руски, та да го пратя на своите приятели в Киев, но късно; ето все пак какво написах, какво исках да кажа и на киевчани, и на украинците, но най-вече и на нас, българите, щото и ние сме застрашени от все един и същи коварен враг:

Положението е тежко. Може да се очаква, че дългата ръка на Москва (и КГБ) разполага с много начини да предизвиква безредици – с оглед уязвеният от свободолюбието на украинците Император Путин да постигне реванш. Разчитам почерка на Москва в тия събития. И затова съм много обезпокоен. Москва ще направи нужното да задържи Украйна в своята орбита – и няма мерзост, на която империалистите да не са способни за постигането на тази цел. Тепърва предстои трудното. Трябва този свободолюбив и героичен народ да устои на всички провокации на безпощадния и коварен враг. Този враг – а той е най-вече враг и на собствения си народ, ала това тепърва ще бъде разбрано от така приспания в мнозинството си руски народ – наистина не знае прошка, нищо че така грозно спекулира с православието. Православието, което е превърнато в нещо като идеологическа бухалка на режима, на путинистката диктатура.

Дано украинският народ получи Божията подкрепа – за да съхрани силата на духа си в предстоящите тежки изпитания! Дано и демократичната световна общност намери начин да помогне по-ефективно на този свободолюбив народ в неговата тежка битка със силите на реакцията, на зловещата имперска експанзия, със силите на безогледно жестокия реванш. Битката за Украйна е битка за съхраняване на този скъпоценен порив към свобода, който ако бъде прекършен в Украйна, ще доведе до ужасни последици в цяла Европа, да не говорим за такива слаби нейни звена като България, където руската имперска експанзия също е безогледна. Много ще страдаме ако силите на свободата не успеят да надмогнат ретроградните сили на ненавистта спрямо свободата, олицетворявани от съвременния руския кагебистко-имперски експанзионизъм. Положението се усложнява от това, че на съвременния свободен и свободолюбив свят са нужни смели и твърди лидери като Рейгън и Тачър, а те за момента липсват: Западът показва удивителна мекушавост, което не вещае нищо добро.

От тази личностно-лидерска слабост на Запада се възползват смешни и глупави носталгици като Путин, които са още по-опасни, щото също нямат потенциала на смислени лидери: понеже имат глупостта до водят собствените си народи към решителен провал. Неадекватността на руския государь спрямо потребностите на историята ще изиграе лоша шега на всички ония, които са опиянени от неговата така бледа и дребнаво-злобна „харизма“ – но скоро отрезвяването ще дойде. Голямата ми надежда е тази, че разумът (духът) на човешката история все пак си знае работата – и че историята ще си роди ония дейци, които са й нужни за да си постигне вътрешните цели.

Да, обаче историята си я правим пак ние, човеците; от нас зависи в крайна сметка всичко. Зависи от нашата способност да действаме разумно, според повелите на времето, в което живеем. Зависи от нашите съзнания, от предаността ни спрямо свободата – първото условие на автентично човешкото съществуване. От нашия дух зависи всичко, от твърдостта на нашия дух, от отдадеността му на свободата зависи всичко. От духа, от здравия, неизроден, предан на истината дух – от него зависи всичко. Ако духът ни е здрав, ще надмогнем всички трудности.

Тъй че, хора, съвременници, българи – дайте да правим всичко, което е потребно, за да укрепваме духа си! Дайте да работим, за да правим нужното болестта да отстъпи! Това исках да ви кажа в ранната утрин. Ако духът ни е здрав, всичко останало ще си дойде на точното място. Но болният дух е предпоставка за много злини. Болният дух е страшна зараза. Е нещо като проказа. Болният дух е изворът на всички беди на човека и човечеството. Болестта на духа е главното, срещу което следва да се борим. Ако сме безпощадни срещу симптомите на болестта на своя дух, това ще ни спаси. Оздравяване на духа – тук е разковничето. И тъй, оздравявайте духа си, търсете и насърчавайте всекидневно здравината на своя дух! Не се оставайте на болестта! Този е верният път! Към това си позволявам да ви призова! И това искам да ви пожелая.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Философията много помага на ония, които искат да се предпазят от един много разпространен недъг: да бъдат „коне с капаци“!

По публикацията от вчера със заглавие Истината винаги излиза наяве и тържествува: но за това се иска време – и много работа се проведе кратка, но съдържателна дискусия. В тази сутрин намерих време да се включа и аз; ето какво си казахме по едни съвсем немаловажни проблеми, взети от живия живот:

Анонимен каза: Ти ще видиш какво те чака скоро ще почнеш да си говориш сам и ще обикаляш като гладно куче около оградата на училището и ще се влачиш по корем да просиш милост и пощада.

Мария Василева каза: Някои хора проклятие не ги хваща. Те си се връщат обратно, откъдето са дошли.

мария василева

Йордaн Бaдов каза: Господине… ЯВНО ВСЕ ОЩЕ НЕ СХВAЩAТЕ учениците от 11д НЕ СA против новото, a сa против ВAШЕТО НЕХAЙСТВО… „ПОСТAРAЙ СЕ ПОВЕЧЕ “ – обичaте дa кaзвaте, a вие дори не се стрaете дa дaдете яснa темa зa рaзисквaне… дори плaнa който дaвaте е половинчaт, нa нaшият клaс… след кaто вече не веднъж сме ви дaвaли възможност дa проведете нормaлен чaс, ЧИСТО И ПРОСТО МУ ПИСНA… a, и искaм дa ви попитaм зaщо пред родителите от другите клaсове не предстaвихте нещaтa ТAКИВA КAКВИТО СA, a се прaвите едвa ли не нa СВЕТA ВОДA НЕНAПИТA…

ВЯРВAМ ЧЕ И НA ВAС КAКТО НA НAС ВИ ПИСНA ОТ ЦЕЛИЯ ТОЗИ ФAРС… Вие сте УЧИТЕЛ… „Фaр в мрaкa нa незнaнието“, aко щете но не мислите ли че тъй кaто вие сте този „фaр“ вие трябвa дa ни нaсочвaте в прaвилнaтa посокa?!

И зa дa не кaжете пaк че aнонимносттa билa… неспособност дa изрaзиш и стоиш зaд мнението си ще ви кaжa име:

Aз съм Йордaн Бaдов, ученик от тaкa известния 11 д, И НЕ МЕ РAЗБИРAЙТЕ ПОГРЕШНО, не кaзвaм че учителя трябвa едвa ли не дa е звероукротител, но при достатъчно добро желaние преподaвaтелят ще нaмери подход, нaчин aко щете дa контaктувa с клaсa, дa привлече внимaнието му… ДAДОХМЕ ВИ НЯКОЛКО възможности дa нaпрaвите този контaкт, след кaто не нaмерихте нaчинa нaпрежението ескaлирa… a кaкво ще се случи по нaтaтък… вече нa всички им писнa дa седят и дa си трaят. Вярвaм че вие въпреки всичко сте рaзумен и ще обърнете внимaние нa кaзaното…

Александър Лютов каза: Г-н Грънчаров, играете сложна игра, но аз съм на Ваша страна. Знаете отлично, че поколението, което обучавате, е „изпуснато“, учителят не може да се справи сам, ако на негова страна не са родителите. Просто пошлостта стигна до там. Вече я няма Татяна (Отдала бих сега с наслада/аз пошлостта на маскарада/ за тоя шум и дим/ за рафта с книги в кът любим.

Вие залагате на „свободата“ в образованието, но те това не могат да разберат. За тях образованието е бреме (ученици и родители) или просто кетап) ценностите са променени (примерно бащата е „мангизлия“ и синът твърди, че баща му може да купи училището и Вас), директорите се свиват, за да няма проблеми, няма нито един повтарящ, идеята е да има спонсори, за да оцелее училището.

Системата е порочна, а децата са жертва на нея. И така се превръщат в миниатюрни диктатори.

Помислете върху Либертарианството, което ражда тези проблеми, въпреки Вашето добро намерение.

Желая успех!

Мария Василева каза: До ученика Йордан Бадов. Харесва ми това че търсите „мир“. С Вас следователно може да се разговаря.

Казали ли сте някога ясно и кротко на учителя че не ви е ясна темата за разискване и че планът, който ви дава искате да бъде по-подробен?

Какво разбирате под „нормален“ час? Споделете това с Грънчаров, а той ще сподели какъв час е нормален според него във вашия клас.

Какво означава „дадохме ви възможност“, та вие не сте ли длъжни да се държите прилично и да не уронвате достойнството на учителя във всеки час, според онази част от правилника, касаеща ученика? Учителят е този, който управлява в часа, не може всички да управляват! Не искате ли в случая вие да управлявате в часа, а и не само в часа, влияете на здравето и желаете да изгоните позорно от училището вашия учител.

Бадов, как сте сигурен че в другите класове е същото като при вас? Вярвате ли че когато обиждате и освирквате някого, той е длъжен да търси контакт с вас?

Ако желаете, може да ми отговорите. По-важното обаче е да говорите цивилизовано с учителя ви, защото той ще остане ваш учител, няма причина да не остане „вашият“ учител.Затова излезте от този инат, управлявайте емоциите си и бъдете благодарни че сте още деца, на които сме готови всичко да простим и които обичаме, колкото й да ни ядосват. А който не е дете, ще си понесе отговорността, в случая вашата директорка, която вместо да разрешава конфликтите, ги раздухва. Не аз, тя трябваше да ви каже тези неща. Бъдете спокойни за оценките си, трябва само да почетете от учебника, който й да е той,да преодолеете злобата и ..това е!

Мария Василева

Мария Василева каза: Господин Лютов, човешките ценности остават неизменни във времето, само приоритетите се променят с отрицателен знак. Ако в училище не се ценят, показват и създават общочовешките ценности, къде другаде?

Не искайте от Грънчаров да прави компромиси с това, точно той не би го направил никога дори с цената на поста си учител в това училище. Според мен той не е за това училище, тук не го разбират, жалко – за тях.

Мария Василева

Анонимен каза: Като ви знам, Грънчаров, как обичате да послъгвате, по всяка вероятност и тези разговори с родители сте си ги изсмукали от пръстите.

Йордaн Бaдов каза: Здрaвейте, бих искaл дa отговоря нa постaвените ми по горе въпроси. Лично aз не съм че темaтa ми е неяснa тъй кaто не искaх дa повтaрям със съучениците ми. Под нормaлен чaс рaзбирaм товa… учителят дa нaмери подход, нaчин, дa нaпрaви предметa интересен зa учениците, дори зa мен би било удоволствие дa водим смислени диaлози по някaквa темa, но не и поредният чaс в който се получaвa нещо кaто кръг, всеки път дa говорим едно и също и дa нямa мир и от двете стрaни.

Колкото до изрaзa „дaдохме ви възможност“, той е свързaн с дрaзгите още от 9-ти клaс. Ознaчaвa че въпреки нескритото ни нежелaние господин Грънчaров дa ни преподaвa, ние все пaк положихме нa няколко пъти усилието дa видим дaли нещо в него се е променило. МОГA СЪВСЕМ ОТКРИТО ДA ЗAЯВЯ че aз не съм изрaзил кaквото и дa е желaние зa контрол.

A зa случкaтa с подсвирквaниятa aз не го нaмирaх зa прaвилно и зaтовa не се включих. Питaте ме кaк знaм кaкво е положението в други клaсове… aми имaм приятели и от други клaсове… и кaто нормaлните хорa си говорим. A нa въпросa „Вярвате ли че когато обиждате и освирквате някого, той е длъжен да търси контакт с вас?“ бих отговорил – Aко ме познaвaхте бихте знaли че aз дaлеч не съм човек който освирквa и обиждa, съвсем нормaлно е зa дa получиш нормaлно отношение от някого и ти първо дa покaжеш тaковa, не всички мислят кaто мен, но товa е моето мнение. A зa учебникa господинa дори не е посочил тaкъв, въпреки че преподaвa по своя. Но не е кaзaл нaпример „ще учим по този учебник“. Бих искaл сaмо дa добaвя че не всички сa кaкто се изрaзихте „изпуснaти“, въпреки че не е лъжa че достa сa тaкивa, не всички сa. Много зaвиси нa кaкви ценности се възпитaвa в семейството.

Йордaн Бaдов

Ангел Грънчаров каза: Много се радвам, че е започнал някакъв дебат – под формата на коментари. И то с участието на неанонимен ученик, който има смелостта и достойнството да пише от свое име – а не от името на „всички“. Такова нещо, такова чудо, такова същество като „всички“ няма, а ако има, то ще е някакво отвратително многоглаво и многоръко чудовище. Но затова пък е съвсем естествено и нормално всеки да говори или пише от свое име. То също така е и човешко. Та ако ми позволите, ще се включа и аз, „подсъдимият“, в започналия се вече дебат, който, както казах, приветствам изцяло, от цялата си душа. Така разговарят нормалните хора. Тъй че: поздравявам Ви за проявеното достойнство, г-н Бадов! Вие успяхте да надмогнете така позорното малодушие, браво на Вас! Знам, че това нещо в нашите условия е рисковано, затова именно и Ви поздравявам!

Ще кажа становището си повдигнатите от г-н Бадов въпроси. Първо бих си позволил да го посъветвам наистина да пише от свое име без да се опитва да угажда никому, даже и на т.н. „мнозинство“ в класа. Щото ако човек много мисли за това как другите възприемат мислите му, и особено ако се старае да се хареса някому, той попада под контрола на този някой, сиреч, губи свободата си. Със зомбирани, овладени от някакви зли чувства и и поради това несвободни хора аз не бих желал да разговарям. С такива е невъзможно да се разговаря. Глупаво е човек да се опитва да разговаря с такива, щото няма да се получи. Но, уви, често ни се налага да разговаряме и с крайно предубедени хора, виждащи всичко – именно заради своята предубеденост – в съвсем изкривена, превратна светлина. Или картина. Щото светлината няма как да бъде „изкривена“. Думата е неточна. Както и да е.

Обвинен съм в… нехайство. Това как да го разбирам: искате да кажете, че ме… „мързи“ да преподавам? Би било добре да се уточните какво имате предвид. Може би имате предвид това, че „не мога“ да преподавам? Или нещо друго, наистина не разбирам? А какво ще кажете за това: че аз просто не искам да преподавам. Че съм убеден противник на пре-по-даването. Знанията не са „вещи“, за да могат да се дават или по-даряват някому. Знанията, а още повече пък ценностите (идеите, убежденията, мирогледът и пр., за каквито най-вече става дума във философията) са нещо, което никой друг, повтарям, никой не може да ви го даде. Даже и да иска, няма как да ви го даде. Даже и да е овладян от глупавото желание да ви дава каквото и да било в тази сфера, той не може да го стори. Няма как да го стори. Щото това си е лична работа, да, то е е също и лична грижа на самия отделно взет и суверенен индивид. Имайте ми доверие: много добре зная какво говоря, добре съм ги премислил тия неща. Неслучайно съм заел тази позиция. Тя, виждате, влиза в рязък дисонанс, в коренно противоречие с разпространените представи за пре-по-даването, на които Вие, г-н Бадов, смея да заявя, сте една жертва. Аз пък, допуснете това, съм стране човек, който не ще да ви се меси в тази толкова лична сфера и ето, е решил да ви остави сами да се погрижите за своите ценности, идеи и убеждения – и сами да решавате какви да са те. Вашите идеи и убеждения следва да са си изцяло ваше достижение, достижение и постижение на всеки един от вас, младите хора. От учениците, дето им се налага да се занимават „покрай другото“ и с философия. Философията е предмет, коренно различаващ се от всички други, от всички добре познати ви други учебни предмети. Няма как това, което се случва при обучението ви по другите предмети, да се случи и по този предмет. Аз не бих го допуснал да се случи – и то по принципни причини. По ценностни подбуди правя това. Аз, не знам доколко сте схванал това, съм принципен привърженик на ценността, наречена свобода. Това поне осъзнал ли сте го?

Позволете ми да забележа, че от тази гледна точка това, което на Вас лично Ви изглежда „нехайство“, се оказва, че е нещо съвсем различно, нали така? Много добре схващам какво Вие искате, е, направете и Вие известен опит да схванете и проумеете аз какво пък мисля. И аз как виждам нещата. Къде е доказано, че Вашата представа следва да е меродавна? това че сте много, аз съм един, нищо не значи. За истината не се гласува. Мнозинствата обикновено винаги грешат. Истината първо става достояние на отделно взети съзнания, души и човеци.

Това, което аз правя и искам от вас, учениците, а ваше добро. Това, че вие не го осъзнавате, е отделна работа. Може би не е дошло времето да го осъзнаете. А може би не полагате усилия да го осъзнаете. А може би ви липсва потребното съзнание за да го признаете? Това си е ваш проблем. Вие трябва да намерите начин да се справите с него.

Добре знам, че ви поставих в сложна, необичайно ситуация. Аз в такава ситуация поставям не само вас, учениците от XI Д клас, аз в същата ситуация поставям всичките ученици, на които помагам в обучението по философия. Или по философските предмети. Всеки ученик, на който „преподавам“, е поставен в абсолютно същата ситуация. Едни от нея излизат с чест, държат се достойно, намират достоен изход, други се опозоряват. Това е съвсем естествено. Ние, хората, сме различни. Няма как да сме еднакви. Твърдите, че не сте бил против новото, но ето, факт е, че нещо ново и различно го приехте „на нож“ – как тогава ще ме убедите, че не сте против новото? Няма как да стане това. Простете, но няма как да повярвам на твърдението Ви, че не сте против новото, след като на дело, на практика, с поведението си, показахте и доказахте, че сте против новото. нека да не се лъжем – нека и да не се опитваме да извъртаме истината.

Напътствия от моя страна, които Ви звучат така странно, от рода на „Постарай се повече!“, „Помисли сам!“, „Ти можеш сам да се справиш?“, „Опитай да разбереш сам, помъчи се да осмислиш проблема сам!“ и пр. само илюстрират моето доверие във Вашата способност да се справите сам. Това, че Ви звучат така странно тия мои думи, дотам, че вече си позволявате да се хилите неистово и неудържимо като ги чуете, един вид Ви напушва смях, това, простете, показва, че в рамките на господстващия стереотип към Вас никога не са се отнасяли с доверие. Винаги са Ви подценявали, вероятно фактически са Ви казвали: „Чакай да ти обясня всичко, щото ти, ясно е, си малоумен, че не можеш да го разбереш сам!“, ала Вие, странно защо, не сте успявали да схванете, да почувствате обидата. И сега се обиждате когато някой „чудат индивид“ като мен идва и Ви казва: „Постарай се повече!“, „Помисли сам!“, „Ти можеш сам да се справиш?“, „Опитай да разбереш сам, помъчи се да осмислиш проблема сам!“. Не само се обиждате, не само си позволявате да възприемете този човек като „нехаен“, „мързелив“, „некадърен“ и пр., но и дори си позволявате да организирате, видите ли, бунт срещу него! С едно-едничко искане: този там, дето ни смущава душевния мир, опитвайки се да ни разглежда като личности, нека да бъде отстранен от преподаване! Щото не можем повече да го издържаме, не можем повече да го търпим! Правилно ли съм усетил душевната емоция, която подхранва Вашата неприязън към мен? Аз така усещам нещата, така ги възприемам, затова и така ги категоризирам.

А що се отнася до твърдението Ви, че сте били проявили „търпение“ и дори „великодушие“, представяте ли си, с оглед на това да сте ми били „дадели шанс“, това Ваше твърдение, позволете ми, ще се въздържа от коментар. То само по себе си говори много, то казва всичко, излишно е аз до го коментирам. По презумпция вие като ученици сте просто задължени да осигурявате винаги нормални условия за учебен процес. И това не е израз на някакво ваше „великодушие“ към този или онзи преподавател, а това е условие, свързано с вашия собствен интерес. Като не осигурявате условия, като не благоволявате да ги осигурите и да „дадете шанс“ някому, то тогава вие – помислете добре за да схванете поне това! – сами себе си ощетявате! Вие не на преподавателя пречите, а пречите на себе си. Пет месеца си позволявахте да правите какви ли не простотии, е, сега имайте добрината да поемете отговорността за това. Имайте достойнството да признаете какво постигнахте: ощетихте единствено себе си. Вие сте тези, дето сте ощетените. Вашето „великодушие“ доведе до такъв плачевен резултат. Щото вие можехте в моите часове много да постигнете, ала сами се отказахте от това. Проблемът си е изцяло ваш. Нарочно пиша така предизвикателно – за да ви помогна да осъзнаете по-ясно истината за това, което всъщност и фактически направихте. И какво постигнахте. Сами се отказахте да постигнете – е, и не постигнахте. А аз през цялото време бях на ваше разположение.

Да, на мен ми писна от глупостите и простотиите, които се случиха в часовете по философия за тия пет месеца. На мен ми писна от тия глупости още в първия час, в който вие решихте да се държите така. Прочее, класът се остави да стане марионетка в ръцете на някои хора от класа, които по свои най-глупави причини бяха решили да обявят „лична война“ срещу толкова дразнещия ги преподавател. Ала има нещо, което би следвало да сте научили, нещо фундаментално, учи се по предмета етика и право, по който аз не съм ви преподавал: всяка личност е суверенна и има безусловното право да бъде себе си. Никой няма право да ми казва аз какъв следвало да бъда. Аз сам решавам това. Никой не може да ми се меси. Никой! Нито министър, нито чиновник, нито властник, нито директор, никой. Нито вие, учениците, можете да ми кажете аз какъв трябвало било да бъда. Аз решавам това. И поемам пълната отговорност за своя избор. Няма да позволя никой да наруши моята личностна автономия и свобода. И да накърни по този начин достойнството ми. Вие пищете колкото си искате, че аз „било трябвало да бъда като другите учители“, е, знайте, това няма как да стане. Това няма да стане. Аз не ща да съм като никой друг. Аз ще бъда себе си. Аз решавам суверенно какъв да бъда. Вие бъдете себе си, аз – себе си. Това устройва ли Ви? нито аз ще Ви се меся, нито Вие на мен. Ето, че постигнахме съгласие по този толкова елементарен въпрос. Имам чувството, че през миналата година нищичко не сте научили по предмета „етика и право“ щом сега ни се налага да обсъждаме такива елементарни, саморазбиращи се за що-годе образования в тази област човек въпроси.

Какво аз мисля го заявявам смело и открито. Точно затова, предполагам, толкова успешно дразня много хора. Това е, така да се каже, моят специалитет. Такъв съм си. Обичам да съм такъв. И процедирайки по този начин всеки ден с поведението си преподавам безценни уроци на толкова много хора. Някои ще ме разберат. Други – не. По света има всякакви хора. Има и много глупави хора. Вместо да са ти благодарни за благодеянията, които им правиш, те почват да те мразят. Човешката глупост е така многолика и неизтребима. Тъй че нямате право да ме обвинявате, че пред родителите от другите класове не съм бил казал истината. Това, простете, са глупости. Аз винаги казвам каквото мисля. Това, което казвам, на вас може да ви изглежда някак, но дали е така е спорен въпрос. Има хора, за които тъкмо истината е най-нежеланото – и най-неприятното. И най-дразнещото. Има хора, пристрастени към лъжата. Е, аз правя нужното на тези хора да им покажа поне това: така не бива да се живее. Нека да ме мразят за това колкото си искат.

Темите, които поставям, не били „ясни“. Ами ако се ясни още преди да са обсъдени, тогава какъв е смисълът от самото обсъждане. Аз поставям „неясни“ теми, които именно да ви подтикнат към търсене на яснота. Да, аз поставям темите и въпросите по ярко провокиращ начин. Някои ученици, предполагам, са силно объркани, вероятно съвсем не могат да схванат смисъла. И това е добре. То е предпоставка да изпитат потребност да си го изяснят. Ако обсъждаме все съвършено ясни въпроси, по които има съвсем ясни отговори, то тогава всички се обезсмисля. Ето една новина за вас: във областта на философията нищо не е ясно. Всичко подлежи на изясняване. Всичко се поставя под въпрос. Всичко е проблематично, всичко е проблем. Всичко следва да се проблематизира. Аз това правя с тия мои пословично „неясни“ и „странни“ въпроси. Те само ви изглеждат такива. Ако се позамислите, ако направите своите опити да разберете, ще престанат да са такива. Толкоз по този въпрос. Правя това, което трябва да правя. Все пак аз съм специалистът в тази област. Няма да допусна представите на хора, които са, простете, съвсем боси в тази област, да станат водещи и меродавни. Няма да допусна в моите часове да тече нещо като „чалга-философия“ или поне като упражняване в някаква чудата и отвратителна „менте-философия“. Това, че комай всичко у нас е все менте и чалга, не значи, че и философията трябва да стане менте и чалга. Философията, за ваше сведение, е най-върл противник на простащината, сиреч, на ментетата от всеки род – и на чалгариите от веси вид. Простете, а Вие лично падате ли си по чалгата? Как възприемате идола Азис? 🙂

Ще се задоволя с това. Темата е голяма, но казах предостатъчно, да не се разпростирам повече. Помислете над казаното. Нещата не са точно такива, каквито ни изглеждат гледани от нашия ъгъл. Те са доста по-различни. Който иска да разбере истината, умее да се вглежда в нещата от позицията и на „другата страна“ – и така се предпазва от опасността да стане „кон с капаци“. На някои, предполагам, си им е добре да си бъдат коне с капаци, нека да си бъдат, изборът е техен. Философията обаче много помага на ония, които искат да се предпазят от такъв един много разпространен недъг. Желая Ви успехи в това отношение!

Спирам дотук. Поздравления за това, че намерихте сили да се държите достойно – и казахте в смислена, незлобна форма това, което мислите. Ако имате известно чувство за достойнство бе следвало да признаете, че в час през тия пет месеца нямаше условия за най-нормален разговор тъкмо заради усилията на групичка хулиганстващи ученици, които взеха надмощие и успяха да поставят под контрол и диктат вашия иначе нелош клас. Да, моята диагноза като психолог е тази: във вашия клас има диктат на една доста непристойно държаща се групичка ученици. Заради усилията на тази групичка и заради упражнения от нея диктат класът се остави да стигне до плачевното положение в часовете по философия. И други фактори имат заслуга за това, примерно администрацията, която не пожела да упражни своята власт така, че да има ефект и тия ученици отдавна да се бяха вразумили – та да не нанасят на класа пораженията, които сега успяха да нанесат. Аз ще изисквам на педагогически съвет най-старателно да бъде проучена ситуацията във вашия клас с оглед да се установи кои именно ученици упражняват диктат и терор върху класа – и го подтикнаха към този решителен нравствен и психологически провал. Тия неща не са безобидни и за такива деяния трябва да се поеме пълната отговорност. Вие, жертвите на този диктат и произвол, следва да сте най-заинтересовани диктатът и произволът да спрат. И щетите по този начин ще спрат. Това е най-вече във ваш интерес. Помислете повечко, вярвам ще успеете да осъзнаете тези прости истини. И тогава часовете по философия ще потръгнат.

Макар че времето застрашително лети. Ако учебната година по този предмет бъде провалена – последиците ще бъдат големи. И за тия, дето са го позволили това, и за тия, дето са най-много допринесли за провала. Но всички ще бъдат оценени – имам предвид учениците. А тия пет месеца, дето минаха общо взето в простотии – ще трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Примерно с вземането на една поредица от извънредни часове за компенсиране на пропуските. Аз от моя страна съм готов да проявя благородството и да приема да водя една такава поредица от извънредни часове по философия за компенсиране на пропуснатото. Има още време за това, ако учителският съвет реши това, не пречи да го осъществим. И тогава ще научите още един безценен урок. Кой – опитайте да разберете сами.

Толкоз. Всичко добро! Приятна ваканция!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…