Факт, удостоверяващ колко умряла в технологическо отношение е комунистическата подлога Русия

Само да видите колко умряла по технологиите си е комунистическата подлога Русия:

В света работят 435 ядрени реактора: най-много в САЩ (100), Франция (58), Япония (48) и Русия (33) по данни на Международната агенция по атомна енергия.

Значи една малка страна като Франция има 2 пъти повече реактори от мижавия СССР…

Смèтай само ква промивка на мозъка е на бълхарското население с това Белене и великата Рус!

На снимката (Gas Oil) са шефовете на Газпром и Роснефт – вероятно са mega-мултимилионери теa две нагли прасета с Остап Бендеровски вид… (Времето ми е твърде ценно, за да го губя да им видя имената…)

Просто да имаш зрителна представа кой се опитва да яхне хем света, че BG ли?!

А. (българин, живущ в Америка)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Путинска Русия е фашистка държава и тя носи война

Споделям тезата на Е.Дайнов, че днешна путинска Русия е фашистка държава, сиреч, е опасна експанзионистична държава – защото фашизмът значи война, ето неговите думи:

„Тази случка (в с. Розово, бел. моя, А.Г.) не ме изненада, но ме разгневи. Село Розово е опозорено. Тези хора не само опозориха себе си, но и българската нация. Като част от тази нация, те лепнаха позор и върху мен. От много години казвам, че в България се развива битов фашизъм, който е на основата на ксенофобията… Страната ни може да стигне до положението, в което се намира Русия – ако не бъде спрян този фашизъм… Русия е фашистка държава и тя носи война, която е неизбежна.”

Ако тенденцията в нашета развитие не се обърне, има опасност и България да заприлича на Русия, сиреч и у нас фашизмът и фашизоидщината напредват по подобие на Русия. Само дето на мен лично думата „фашизъм“ ми се вижда не съвсем уместна: това, дето господства в путинска Русия, е по-скоро национал-социализъм от хитлеристки тип, отколкото фашизъм от типа на Мусолини.

Термините „национал-социализъм“ и „национал-комунизъм“ са значително по-подходящи за обозначаване на случващото се в путинска Русия – и в все повече дезинтегриращата се от Европа днешна национал-социализираща се или национал-комунизираща България. Нашият фашизоид Сидеров си е чисто и просто национал-комунист или националсоциалист, разликата между двата термина е нищожна…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Едно разумно разбиране за същината на актуалната българска политика, което изцяло споделям

Историята на българската демократична общност – и по-късно на българската десница от последния четвърт век, е история на преобладаващо вътрешно-видови войни и омраза… Това даде възможност на червената имперска пета колона и нейните политически производни да овладеят икономическата власт, да установят контрол върху крехките демократични институции и да се превърнат в господстваща пост-комунистическа олигархия на България. Като започнем от войните в ранния СДС, довели до разцепление и пряка зависимост от Ахмед Доган на първото демократично правителство, като минем през разцеплението на западащата демократична общност на СДС и ДСБ, като стигнем до упоритата война между ГЕРБ и „старата десница“ и до днешната самоубийствена омраза между „костовисти“ и „куневисти“ вътре в Реформаторския блок.
Да, съгласен съм, Кунева и Кънев трябваше да отчетат вътрешните разделения и да сложат начело на листата непартиен водач, който да обединява, а не да разединява гласоподавателите на РФ. Но – станалото-станало. Сега кое е по-важно? Да обсъждаме без край кой кога кого е нарекъл „червена кукувица“ или да спрем похода на червената олигархия от Европа към Евразия? Кое е по-важно – да ровим биографията на Меглена Кунева или да победим на евро-изборите корпоративно-търговската тройна коалиция, към която се присъединява и един нагъл Дудук?
Изборните правила позволяват преференциално гласуване и това е добре за гласоподавателите на РФ – стига преференцията да не се използва за вътрешна война и неизбежно следващо я разцепление, а за решаване на основната и приоритетна задача – изхвърляне от властта на про-кремълската анти-европейска коалиция зад сцената и на нейната политическа прислуга на сцената. Тази задача е много трудна и тя изисква не само вътрешно единство на РБ, но и упорити усилия за единство на партиите от семейството на ЕНП.
Зная, че ГЕРБ има много грехове в скритите си отношения с корпоративно-търговската шайка по време на кабинета Борисов! Но политиката е преди всичко изкуство за избор на по-малкото зло. Ако някой смята, че нецензурирания Дудук, Пеевски, Станишев и господарите им са за предпочитане пред ГЕРБ – то за мен този някой е от другата страна на бариерата. Аз съм от тази страна.
Написа: Ognyan Minchev
КРАТЪК КОМЕНТАР: Това е демократично, в духа на дясномислещите хора – сами ще решим кой да влезе в Парламента: Малинов или Кунева? Пък и двамата да влязат няма лошо, нали така? И повече да влязат, пак няма лошо. Аз не мога да разбера защо толкова претенции има срещу Кунева при положение, че всичко в този момент, което е прозападно и проевропейско, трябва да се обедини, щото иначе като едното нищо предателите на българския интерес ще ни натикат в лапите на руската мечка, Русия отново ще ни „освободи“ и ще ни направи Задунайская губерния на Евроазиатската путинска империя, а тогава има ли значение кой е първи и кой е втори в листата на десните за евроизборите?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Николай Бареков и Росен Петров са еманация на всичко най-гнусно в българската политика!

Росен Петров и Николай Бареков са еманация на всичко гнусно в българската политика – липса на компетентност, простащина, наглост, безочие, никаква, дори най-елементарна класа и всичко това се компенсира с невъзпитано и бикоборско говорене. Аз съм пристрастен тъмносин човек и моля да бъда извинен, но някога да сте чули Иван Костов да се изразява така? Или Веселин Методиев? Или Екатерина Михайлова? Или Иван Иванов? Някога да сте чули политик от днешния Реформаторски блок, за когото и ще гласувам, да използва такива изразни средства, да сипе простащина?! Няма и да чуете…
Аз много бих искал да видя резултатите след 25 май. И процентите на Бареков ще са барометър за състоянието на интелектуалния капацитет на българския народ.
Написа: Dimitar Stoyanov

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Не мога да се съглася, че и ние сме кой знае колко различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме

Emil Jassim, историк, написа на своята страница във Фейсбук един хубав коментар, по повод на който моя милост реши да задене няколко неудобни въпроса, касаещи всички нас, българите, дето от всичко се оплакваме и срещу всичко мърморим, но в същото време сме способни всичко да понесем и всичко да изтърпим; ето и двата въпросни коментара в тяхната последователност, който иска, да заповяда да каже и своята позиция:
Emil Jassim каза: Ако българската политическа сцена беше сериал, щеше да е много тъп сериал – нещо средно между турски, индийски и колумбийски римейк на „Игра на тронове“, но с повече фрийкове. Абе, сериал, в който участват:
– Дебелото момче, дето е бивш следовател;
– властната му (и дебела) майка, дето държи всички гарвани и бивша шефка на държавния хазарт;
– Мустакатият банкер, който е бивш не-олигарх;
– лудото беловласо джудже, което друса много, и е бивш редактор на в-к „Демокрация“;
– депресиран „бивш“ политик, който има сараи и очила;
– Нов политик, който пече кебапчета лично и вдига 2 тона от лежанка, бивш журналист;
– обезобразен фрийк, който е уж бивш офицер, ама е и бивш журналист, а понастоящем е солта*ак на Новия политик;
– бивш пожарникар и охранител, който е и бивш министър-председател;
– още един бивш министър-председател, който преди това не е работил нищо извън партията си;
– госпожа, която е бивш еврокомисар, бивш министър и бивша другарка
– няколко политически джуджета, които уж трябва да са добрите, но това не се разбира в този сезон;
– няколко ку*ви, които плетат интриги с „опорни точки“, слухове и високо вдигнати крака.
Към това добавете цялото фрийк правителство, в което не виждам един нормален министър. Правителство, което изглежда като зле нарисуван хорор комикс. Проблемът е, че и ние участваме в този сериал, но по задължение и като статисти.
Ангел Грънчаров каза: А това, че е българската политика е такова пошло чалга-шоу какво говори за нас самите, дето, така или иначе, сме „социалната база“ на тая отвратителна политическа психопатология? Щом ги търпим да ни се качват на главата – какво говори това за нас самите: колко струваме ние самите, щом не правим нужното да изтикаме тая измет на боклука?! Защо сме се примирили да играем само ролята на статисти?! Докато не направим нужното да се отървем от тая пошлост и да въведем ред и чистота в нашия български дом, не мога да се съглася, че и ние сме много различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.