Опитваща да мисли дама каза: Много ясно, че свободата не съществува… Това е толкоз просто и логично…
Ангел Грънчаров каза: Свобода не съществува само за робите… това е толкоз просто и логично! 🙂 Истински роб е оня, който хем не съзнава че е роб, хем съвсем не знае що е свобода, хем искрено мрази свободата…
Друга дама каза: Дали пък има хора, които мразят свободата?… И то-искрено?!
Опитваща да мисли дама каза: Свободен може да бъде само тоз, който няма абсолютно нищо на тоя свят и отгоре на всичка да не желае да има… Освен за Христос и за светците… за друг не се сещам… Всички предпочитаме да притежаваме вместо да сме свободни…
Затова тя – така възпяваната свобода – просто не съществува…
Ангел Грънчаров каза: За даден човек не съществува само онова, което не го е преживял…
Без свобода всичко в живота ни се обезсмисля. Всичко получава своя смисъл благодарение на свободата. „Човекът е осъден да бъде свободен“, това са думи на Жан-Пол Сартр. Да, осъден да е свободен – стига да иска да е човек. Да живее както подобава за човека. У нас мнозина мърморковци постоянно като че ли в несвяст повтарят: „Няма свобода, не си струва усилието да я търсим, такова нещо като свобода не съществува, не го търсете…“.
Което и показва, че процесът на обезчовечаване на човека в български условия, който така мощно беше стимулиран при комунизма, все още не е спрял. Той ще спре когато мнозинството от хората у нас повярват в свободата и се влюбят в нея; когато осъзнаят, че без свобода не си струва да се живее.
Едва тогава постепенно ще почнем да се „оправяме“…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 