Опитваща да мисли дама каза: Много ясно, че свободата не съществува… Това е толкоз просто и логично…
Ангел Грънчаров каза: Свобода не съществува само за робите… това е толкоз просто и логично! 🙂 Истински роб е оня, който хем не съзнава че е роб, хем съвсем не знае що е свобода, хем искрено мрази свободата…
Друга дама каза: Дали пък има хора, които мразят свободата?… И то-искрено?!
Опитваща да мисли дама каза: Свободен може да бъде само тоз, който няма абсолютно нищо на тоя свят и отгоре на всичка да не желае да има… Освен за Христос и за светците… за друг не се сещам… Всички предпочитаме да притежаваме вместо да сме свободни…
Затова тя – така възпяваната свобода – просто не съществува…
Ангел Грънчаров каза: За даден човек не съществува само онова, което не го е преживял…
Без свобода всичко в живота ни се обезсмисля. Всичко получава своя смисъл благодарение на свободата. „Човекът е осъден да бъде свободен“, това са думи на Жан-Пол Сартр. Да, осъден да е свободен – стига да иска да е човек. Да живее както подобава за човека. У нас мнозина мърморковци постоянно като че ли в несвяст повтарят: „Няма свобода, не си струва усилието да я търсим, такова нещо като свобода не съществува, не го търсете…“.
Което и показва, че процесът на обезчовечаване на човека в български условия, който така мощно беше стимулиран при комунизма, все още не е спрял. Той ще спре когато мнозинството от хората у нас повярват в свободата и се влюбят в нея; когато осъзнаят, че без свобода не си струва да се живее.
Едва тогава постепенно ще почнем да се „оправяме“…
