Предложение за дискусия по въпроса: Наистина, кое от двете е по-опасно – хомосексуализмът или хомофобията?

Ще предложа на моите ученици от 12-ти клас, учещи предмета „Свят и личност“, една такава тема за дискусия в час, но сега ми се ще да промотирам темата и дискусията тук, във фейсбук. Та какво мислите вие по поставения въпрос, имате ли мнение, можете ли да отговорите на този въпрос – със съответните аргументи?

Темата, чини ми се, е актуална вече и у нас, след като другарят Волный Сидеровский, пълномощник на другаря Путин по управлението на Задунайская губерния Болгария, въведе в нашия „политически“ дебат въпросната тема, формулирана, според инструкциите от Москва, ето как:

„Не Европейският съюз ни освободи, а Русия! Да живее православието, долу европедерастията!“

(Този, прочее, е лозунгът, който атакуващите носеха на своето шествие на 3-ти март тази година.) Някои шегобийци се опитаха да иронизират другаря Сидерович, че с този лозунг искал да каже, че православната педерастия е по-хубава от европедерастията, ала да не им обръщаме внимание.

И тъй, какво мислите вие по темата, моля, заповядайте, кажете смело, не се страхувайте!

ЗАБЕЛЕЖКА: Что опаснее: гомосексуализм или гомофобия? Тезисы лекции

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Как се отнасяте към предложението за провеждане на референдум за отделянето на Източна Румелия със столица Пловдив?

Има една телевизия на света, която винаги гледам с удоволствие: това е Пловдивската обществена телевизия, телевизията на талантливия журналист и писател Евгений Тодоров, който всичко прави с вкус – и всяко предаване на ръководената от него телевизия също е правено с вкус. Ето тук, на сайта на ПО-ТВ можете да гледате онлайн тази забележителна телевизия – щото някои доставчици на телевизионни програми, както си у редът у нас, най-доброто не го доставят, за сметка на това ни доставят всякаква телевизионна чалга, доставят ни всякакви ментета. Та тази сутрин по тази телевизия гледах първоаприлски репортаж, в който репортер на ПО-ТВ питаше, задаваше на пловдивчани ето този въпрос:

Как гледате на предложението да се проведе референдум за отделянето от България на Източна Румелия със столица Пловдив?

Любопитни отговори чух, струваше си да гледам това предаване – забавлявах се чудесно. Ето, сега ми хрумва да попитам и читателите на своя блог, а също така и приятелите си от Фейсбук, ето, презадавам въпроса:

Наистина, как се отнасяте към предложението за провеждане на референдум за отделянето на Източна Румелия със столица Пловдив и превръщането й в самостоятелна държава, отделна от останалата част на България?

Поставям въпроса не първоаприлски, а малко по-сериозно. Защо да не опитаме да помислим повечко по този въпрос като почнем да смятаме минуси и плюсове? Да подирим келепира от цялата тази работа, а? Може пък Източна Румелия да почне да се развива по-успешно от Северна България? Знае ли се? Пък и можем да помислим коя от двете Българии да тръгне с Русия – какво ни пречи, подобно на Крим, да поискаме и ний да влезем в Руската империя, стига да има келепир?! – и коя от двете Българии да си остане в Европейския съюз. Можем да помислим и по много други моменти, за които сега не се сещам, но които ще възникнат неизбежно в разговор на една такава интересна според мен тема.

Та това е. Заповядайте, включете се в дискусията! Може пък да има смисъл, знам ли?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Смърт на толерантността и „толерастите“: наш враг е всеки, който не е космат, не мирише на чесън и не бие жена си!

Из една статия на журналиста Иван Бедров, чиято идея изцяло споделям: Кога западняците станаха гейове?

Пропагандата на диктаторите винаги е имала една цел – да посочи човека до теб за враг

Отговорът на въпроса – когато всички други лъжи се изтъркаха.

Първо Западът „биеше негрите“, а Съветският съюз ги обичаше. После се оказа, че законите срещу всякаква форма на дискриминация и правозащитният натиск дойдоха именно от Запад. И обвинението за боя се оказа неуместно.

По-късно ни казваха как хората масово умират от глад под мостовете на западните градове, докато в същото време в „най-справедливия строй“ щандовете се опразваха, хората се редяха на опашки, а дори и днес гражданите на бившите социалистически държави са в пъти по-бедни от тези в „гнилия Запад“.

После Западът се превърна в агресор и войнолюбец, който напада наред, само за да открадне ресурсите на по-малките държави. Тогава пък Путин реши с малко войска и помощ отвътре да си отчупи парченце от съседна и независима държава. Така от речника с обвиненията отпадна и „агресор“, защото все пак, нали…

Преди няколко години „загниващият“ капитализъм умря пред очите на целия свят и предизвика най-голямата финансова и икономическа криза. „Видя се, че това не е пътят“, зарадваха се пропагандаторите. Днес обаче нещастният Запад вече създава нови работни места и очевидно социализмът все още не е победил.

Сега на мода са гейовете, но само западните. Западът вече е обвинен едва ли не в насилствено налагане на нетрадиционна сексуална ориентация. Това може да го измисли само или пълен глупак, или пресметлив циник. Скоростта на разпространение на този мит навява на мисълта, че по-скоро ще е вторият.

В последната година Владимир Путин непрекъснато говори за „нашите ценности“, които не са съвместими с европейските. Под европейски ценности той разбира… еднополови бракове. Колкото по-налудно е едно обвинение, толкова по-лесно хората му вярват – нали имаше такава максима. Практиката ни го показва. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Една първоаприлска шегичка: поканили Костов да стане лидер на… БСП!

Канят Иван Костов за лидер на БСП, Economic.bg

Имаме нужда от доказал се икономист и водач, а той е именно такъв, аргументирал се Станишев, който лично отправил поканата

Бившият председател на ДСБ и създател на Лаборатория за управление на рисковете Иван Костов е поканен за най-високия пост в ръководството на Българската социалистическа партия (БСП), научи Economic.bg от няколко независими източника.

Лично сегашният председател на партията Сергей Станишев е отправил покана към тъмно-синия бивш премиер с думите: „И двамата смятаме, че ГЕРБ загуби достойнството си. Остави бялата престилка и ела да вдигнем БСП на крака“.

Според запознати рокадата ще бъде осъществена след евроизборите през май, в случай че Станишев не се откаже от мястото си в европарламента. Той търсил силен лидер, който да може да го замести и да „дръпне“ партията в правилната посока. „Каква пък толкова е разликата между дясното и лявото – няколко нули и запетаи в държавния бюджет, имаме нужда от доказал се икономист и водач, а Костов е именно такъв“, споделил соцлидерът пред приближени. „Изиграхме си пиката с Орешарски, ама не мина много гладко. Да, няма много още какво толкова да се приватизира, но да не забравяме БДЖ и НЕК, няма цял живот да взимаме пари от хората, за да пълним черни дупки“, аргументирал се Станишев.

Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разбрал за поканата и изпаднал в нервен пристъп, защото не искал „да падне по голо дупе“. „Костов?! Е, сега вече сгазихме лука“, нервничил Борисов пред приближени.

Бившият премиер в периода 2009-2013 година обаче имал също скрит коз в ръкава си. Борисов щял да покани Ахмед Доган за почетен председател на ГЕРБ, с което да неутрализира рокадите в БСП. „Доган е Меси на българската политика, а Костов да е най-много Бербатов. Като го назначим за почетен председател ще видят тия комунисти“, беснеел той пред своите.

С интерес се очаква и реакцията на Реформаторския блок, България без цензура и Атака, които според запознати били „в шах“.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Как да не бъдат мразени проклетите американци – дето все развалят игричките на кагебисто-ченгесарите и на комунисто-комуноидите?!

Здравей, г-н Грънчаров! Как мина отпразнуването на юбилея? Сигурно си бил много радостен от хубавите пожелания, които ти написаха толкова много хора!

А сега и нещо друго. Вече два пъти моят „Аваст“ ме предупреждава за вирус в „Хуманус“. Пусни някакво прочистване – ако сметнеш за необходимо.

Всичко добро и смело напред към следващия юбилей!

С най-добро чувство: П.

Здравей, г-н П.! Благодаря, ами всичко мина добре, посрещнах юбилея с най-близките си хора, а пък честитките наистина много ме зарадваха. Човек в положение като моето се радва на всеки дори и най-малък знак на подкрепа и солидарност.

За вируса не знам. Знам, че тази платформа, дето е блогът, е към Гугъл, сиреч, те самите не допускат в нея да има разни вируси: пустите американци яко чистят тия вируси. Но е възможно някоя снимка или клип или нещо друго да се възприемат от някоя антивирусна програма като „вирус“, примерно, ако снимката е взета от неблагонадежден сайт. Затова дават предупреждение.

А дали някои мои „приятели“ няма да се опитат да хакнат блога ми за да ми отмъстят, това е друга тема. Аз за това вземам мерки. Ако го погубят, аз пазя копие на целия блог и мога след това за миг да го възстановя. Проклетите американци са измислили противодействие срещу всяка напаст, застрашаваща свободата ни. Те затова и са мразени толкова много, имам предвид американците. Щото не цепят басмата на враговете на свободата – и ги преследват и до миша дупка даже.

Аз да кажа и това, щото е самата истина. Без Америка, без компютрите, без интернет какво сега щеше да е станало със свободата ни, представяш ли си? Щяхме само да четем вестник ТРУД и вестник ДУМА! Как да не бъдат мразени проклетите американци дето все развалят игричките на кагебисто-ченгесарите и на комунисто-комуноидите?!

Та въпреки всичко ти благодаря за съобщението, че при теб блогът ми се държи така – и че има проблем. Ще пусна тези две наши писма в блога, може пък да се намери някой разбирач, който да даде съвет. Ще скрия твоето име – за да не те „компрометирам“ че поддържаш връзка с мен, че си разговаряш с мен. Ще го скрия за да не ти развалям имиджа. Аз съм много „лош“ и „опасен“ човек в очите на някои високопоставени хора.

Хубав ден ти желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.