Точният лакмус за разпознаване на истинските антикомунисти и дясномислещи хора

Забелязвам, че този Орбан в Унгария предизвиква големи симпатии у нас в средите, определящи се като „антикомунистически“ или дори, представете си, като „десни“, въпреки че стилът му на управление наподобява путиновия в Русия; освен това разбирам, че той бил, както и може да се очаква, в твърде топли отношения с Путин, стигащи дотам, че бил позволил на Путин да строи руска атомна централа на унгарска територия.

В тази връзка държа да кажа, че за мен критерий за същинско дясно мислене и за същински антикомунизъм е недопускането на никакви концесии пред такова уродливо посткомунистическо и комуноидно явление каквото е путиновият кагебистки авторитаризъм. Който има симпатии към Путин и путинова Русия не може да е десен човек или антикомунист – щото такива симпатии почиват на крайно объркани и неверни представи и ценности. Автентичните антикомунисти и десни хора са твърди и безкомпромисни противници на кагебистко-комуноидната имперска путинщина – и са приятели, разбира се, на дясна Америка. Толкоз. Това бях длъжен да кажа. Смятам го за важно.

Наш Боко също е нечисто явление – с оглед на току-що казаното. Примерно Боко сега заедно с комунистите и с ченгетата от ДПС и АТАКА, дето са на руска служба, напоследък в хор повтаря, че срещу Русия не трябвало да има санкции заради имперската й политика спрямо Украйна; това е красноречив факт, демаскиращ го тотално: десните хора няма как да допуснат да са слуги или марионетки на Путин или на Русия.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Европейският съюз прие България за да я спаси от Русия

Барозу: Приехме България в ЕС, за да я спасим от Русия

Европейският съюз не е готов да приеме Украйна

Ако България и Румъния не бяха част от Европейския съюз, те най-вероятно щяха да са под натиска на Москва. Това заяви председателят на Европейската комисия Жозе Барозу пред германския вестник „Берлинер цайтунг“.

„Давам си сметка, че в двете страни много неща не са както трябва. Затова наблюдаваме положението там много отблизо в рамките на специално създадения за това Механизъм за сътрудничество и проверка“, коментира Барозу. Според него, ако двете страни не се бяха присъединили към ЕС през 2007 г., те щяха да се превърнат в нестабилни общества, подобно на случващото се в Украйна.

„Каква би била алтернативата? Да оставим България и Румъния в междинната зона, в ничията земя?“, допълни Барозу.

Кризата в Украйна е най-голямото предизвикателство за сигурността на ЕС след вдигането на Желязната завеса, посочи европолитикът. Той подчерта, че ЕС трябва да подкрепи Украйна по най-добрия възможен начин по пътя ѝ към демокрация и стабилност.

Барозу каза още, че според него Европейският съюз не е готов да приеме Украйна.

„Украйна не е готова нито днес, нито ще бъде готова в близко бъдеще за такава стъпка. Също и Европейският съюз не е готов да приеме такава страна като Украйна”, подчерта председателят на Европейската комисия.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.