Защо с такова упоение ругаят единствената политическа възможност за съпротива срещу мафията и олигархията?

Оплювачите на РБ, автор: Иво Беров

Най-отблъскващото в тях е стойката на загриженост и съпричастие към Реформаторския блок. Защото те не са нито загрижени, нито съпричастни. Нито към РБ, нито към когото и да било, освен към себе си. Те не са загрижени, те са суетни.

Зад тяхната лъжлива загриженост се крие единствено и само показност. Преди всичко им се ще да се покажат. И да покажат. Колко са умни, колко са далновидни, колко са прозорливи, колко са улегнали, колко са обществено-полезни, колко са политологични, колко са социологични и колко логични.

Макар, че ако нещо липсва в умопостройката на стойките им, това е тъкмо логиката. Освен ако не приемем, че техните противоречиви и противоречащи си твърдения са израз на някакъв чуден, особен, върховен, екстраординарен (при тях нещата не са необикновени, те са екстраординарни), едва ли не екзопланетен и антропосоциополитопатологичен разум.

От който с повече или по-малко зор под прикритието на обзор на политическия кръгозор могат да се скалъпят следните опорни точки:

– Реформаторският блок подкрепя Бойко Борисов, ще да влиза в коалиция с него и това е лошо. Защото Бойко не е истински десен, освен, че е мутра и тиква, а това също е лошо. Тоест лошото е, че РБ го подкрепя Бойко и щял да влиза в коалиция с него, а не че е мутра и тиква, макар това също да е лошо.

– В същото време РБ не иска да влиза в коалиция с ГЕРБ и не подкрепя Бойко Борисов, който въобще не е мутра и тиква, а е истински десен и това е лошо. Тоест лошото не е, че е истински десен, а че РБ не го подкрепя и че не иска да влиза в коалиция с него.

– Реформаторският Блок трябва да е истински десен, а той не е истински десен, защото обединява разни всякакви, а това е лошо.

– Реформаторският блок в никакъв случай не трябва да е десен, защото хората много мразят някой да е десен, а РБ е десен, макар да не обединява всички десни, а това е лошо.

– Ония в Реформаторският блок са едностранчиви талибани и коне с капаци, защото отхвърлиха различни водачи (Нейнска), а това е лошо. Тоест не е лошо, че водачите са различни (Нейнска), а че Блокът ги е отхвърлил.

– Има обаче водачи, които Реформаторският блок не е отхвърлил (Меглена), а това е лошо. Даже още по-лошо.

– Освен това да си припомним, че РФ блок не се опита да оглави протестите, което е лошо, макар че се опитваше да ги оглави, което също е лошо, ако не и по-лошо даже.

– В реформаторският блок въобще нямат право да говорят за морал, защото се обединиха с Меглена Кунева, макар че ако не бяха се обединили, това несъмнено щеше да бъде поради липсата на морал, което е лошо.

– Светослав Малинов е казал някога нещо срещу Кунева, пък сега се изметна и стана неин съратник уж в името на нещо си и това е неморално, макар, че ако същият не беше се обединил със същата в името на същото нещо пак щеше да е неморално, което е лошо.

– В Реформаторския блок няма изявени политици, което е лошо, макар че ако имаше изявени политици (Костов) щеше да е още по-лошо.

– В реформаторския блок само разсъждават и дават разни предложения, а не действат, а това е лошо.

– В реформаторския блок не изказват никакви виждания, нямат никакви предложения, а имат само желание за власт, което е какво? …

А, да – лошо! (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s