Едно разумно разбиране за същината на актуалната българска политика, което изцяло споделям

Историята на българската демократична общност – и по-късно на българската десница от последния четвърт век, е история на преобладаващо вътрешно-видови войни и омраза… Това даде възможност на червената имперска пета колона и нейните политически производни да овладеят икономическата власт, да установят контрол върху крехките демократични институции и да се превърнат в господстваща пост-комунистическа олигархия на България. Като започнем от войните в ранния СДС, довели до разцепление и пряка зависимост от Ахмед Доган на първото демократично правителство, като минем през разцеплението на западащата демократична общност на СДС и ДСБ, като стигнем до упоритата война между ГЕРБ и „старата десница“ и до днешната самоубийствена омраза между „костовисти“ и „куневисти“ вътре в Реформаторския блок.
Да, съгласен съм, Кунева и Кънев трябваше да отчетат вътрешните разделения и да сложат начело на листата непартиен водач, който да обединява, а не да разединява гласоподавателите на РФ. Но – станалото-станало. Сега кое е по-важно? Да обсъждаме без край кой кога кого е нарекъл „червена кукувица“ или да спрем похода на червената олигархия от Европа към Евразия? Кое е по-важно – да ровим биографията на Меглена Кунева или да победим на евро-изборите корпоративно-търговската тройна коалиция, към която се присъединява и един нагъл Дудук?
Изборните правила позволяват преференциално гласуване и това е добре за гласоподавателите на РФ – стига преференцията да не се използва за вътрешна война и неизбежно следващо я разцепление, а за решаване на основната и приоритетна задача – изхвърляне от властта на про-кремълската анти-европейска коалиция зад сцената и на нейната политическа прислуга на сцената. Тази задача е много трудна и тя изисква не само вътрешно единство на РБ, но и упорити усилия за единство на партиите от семейството на ЕНП.
Зная, че ГЕРБ има много грехове в скритите си отношения с корпоративно-търговската шайка по време на кабинета Борисов! Но политиката е преди всичко изкуство за избор на по-малкото зло. Ако някой смята, че нецензурирания Дудук, Пеевски, Станишев и господарите им са за предпочитане пред ГЕРБ – то за мен този някой е от другата страна на бариерата. Аз съм от тази страна.
Написа: Ognyan Minchev
КРАТЪК КОМЕНТАР: Това е демократично, в духа на дясномислещите хора – сами ще решим кой да влезе в Парламента: Малинов или Кунева? Пък и двамата да влязат няма лошо, нали така? И повече да влязат, пак няма лошо. Аз не мога да разбера защо толкова претенции има срещу Кунева при положение, че всичко в този момент, което е прозападно и проевропейско, трябва да се обедини, щото иначе като едното нищо предателите на българския интерес ще ни натикат в лапите на руската мечка, Русия отново ще ни „освободи“ и ще ни направи Задунайская губерния на Евроазиатската путинска империя, а тогава има ли значение кой е първи и кой е втори в листата на десните за евроизборите?

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Николай Бареков и Росен Петров са еманация на всичко най-гнусно в българската политика!

Росен Петров и Николай Бареков са еманация на всичко гнусно в българската политика – липса на компетентност, простащина, наглост, безочие, никаква, дори най-елементарна класа и всичко това се компенсира с невъзпитано и бикоборско говорене. Аз съм пристрастен тъмносин човек и моля да бъда извинен, но някога да сте чули Иван Костов да се изразява така? Или Веселин Методиев? Или Екатерина Михайлова? Или Иван Иванов? Някога да сте чули политик от днешния Реформаторски блок, за когото и ще гласувам, да използва такива изразни средства, да сипе простащина?! Няма и да чуете…
Аз много бих искал да видя резултатите след 25 май. И процентите на Бареков ще са барометър за състоянието на интелектуалния капацитет на българския народ.
Написа: Dimitar Stoyanov

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Не мога да се съглася, че и ние сме кой знае колко различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме

Emil Jassim, историк, написа на своята страница във Фейсбук един хубав коментар, по повод на който моя милост реши да задене няколко неудобни въпроса, касаещи всички нас, българите, дето от всичко се оплакваме и срещу всичко мърморим, но в същото време сме способни всичко да понесем и всичко да изтърпим; ето и двата въпросни коментара в тяхната последователност, който иска, да заповяда да каже и своята позиция:
Emil Jassim каза: Ако българската политическа сцена беше сериал, щеше да е много тъп сериал – нещо средно между турски, индийски и колумбийски римейк на „Игра на тронове“, но с повече фрийкове. Абе, сериал, в който участват:
– Дебелото момче, дето е бивш следовател;
– властната му (и дебела) майка, дето държи всички гарвани и бивша шефка на държавния хазарт;
– Мустакатият банкер, който е бивш не-олигарх;
– лудото беловласо джудже, което друса много, и е бивш редактор на в-к „Демокрация“;
– депресиран „бивш“ политик, който има сараи и очила;
– Нов политик, който пече кебапчета лично и вдига 2 тона от лежанка, бивш журналист;
– обезобразен фрийк, който е уж бивш офицер, ама е и бивш журналист, а понастоящем е солта*ак на Новия политик;
– бивш пожарникар и охранител, който е и бивш министър-председател;
– още един бивш министър-председател, който преди това не е работил нищо извън партията си;
– госпожа, която е бивш еврокомисар, бивш министър и бивша другарка
– няколко политически джуджета, които уж трябва да са добрите, но това не се разбира в този сезон;
– няколко ку*ви, които плетат интриги с „опорни точки“, слухове и високо вдигнати крака.
Към това добавете цялото фрийк правителство, в което не виждам един нормален министър. Правителство, което изглежда като зле нарисуван хорор комикс. Проблемът е, че и ние участваме в този сериал, но по задължение и като статисти.
Ангел Грънчаров каза: А това, че е българската политика е такова пошло чалга-шоу какво говори за нас самите, дето, така или иначе, сме „социалната база“ на тая отвратителна политическа психопатология? Щом ги търпим да ни се качват на главата – какво говори това за нас самите: колко струваме ние самите, щом не правим нужното да изтикаме тая измет на боклука?! Защо сме се примирили да играем само ролята на статисти?! Докато не направим нужното да се отървем от тая пошлост и да въведем ред и чистота в нашия български дом, не мога да се съглася, че и ние сме много различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

И защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-унизени и най-бедни?!

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ:
Не зная дали сте забелязали, но е пълно с лицемери около нас, даже аз лично забелязвам и такава тенденция: колкото по-фалшив и лъжлив е даден човек, колкото той повече лицемери и бълва лъжи, толкова повече сякаш го уважават, а пък правдолюбивите у нас са най-мразени, не зная дали това сте го забелязали, но аз го виждам всеки ден. Не зная защо така силно напоследък ме впечатлява лицемерието, но наистина ми е крайно гнусно от стелещото се наоколо като гъста мъгла лицемерие, от стелещия се наоколо фалш.
„Истината ражда ненавист, а угодничеството – приятели“, древните римляни пък са забелязали ето това и са го фиксирали в своята знаменита поговорка. Аз лично пък смятам и си позволявам да твърдя, че докато не се разделим и то най-решително със склонността си да се примиряваме с неистината, с лъжата, с лъжците, с лицемерите, с демагозите, с популистите и пр., сиреч, докато не почнем всекидневно да разобличаваме като такъв всеки лъжец, лицемер, демагог и популист, не само че няма да видим добро, но и напредък никакъв няма да видим, а ще продължаваме да се намираме все в туй най-жалко и унизително положение, от което сме вече толкова десетилетия (аз водя началото на българските беди не от 1989 г. насам, както правят това съвсем немислещите и най-изпечените лъжци, а от доста време преди това, примерно от 1944 година поне, а защо не и от 1878-ма, или дори и от времето преди прословутото „турско робство“, т.е. от древни времена, от средните векове поне).
Дори и си позволявам в тази връзка да изтъкна една закономерност, която съм забелязал и ми се ще да формулирам пределно ясно: колкото сред един народ почитанието към истината или правдолюбието е разпространено, колкото един народ има доблестта да гледа истината право в лицето и очите, толкова повече този народ е напреднал, е по-проспериращ, развит, културен и благоденстващ.
А народи като нашия и като руския, които нямат тая смелост на духа и това достойнство да мислят и да живеят съобразно истината, такива народи не само че понасят какви ли не беди и злоупотреби, но и са също така и най-бедни, и най-недостойни, и най-унизени, и най-нещастни. Погледнете, да речем, едни германци какви чудеса постигнаха, същото се отнася и за англичаните, за американците, за японците, за кого ли не другиго: а ние какво постигнахме – и защо, позволете да запитам, постигнахме позора да сме най-бедни?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.