Не мога да се съглася, че и ние сме кой знае колко различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме

Emil Jassim, историк, написа на своята страница във Фейсбук един хубав коментар, по повод на който моя милост реши да задене няколко неудобни въпроса, касаещи всички нас, българите, дето от всичко се оплакваме и срещу всичко мърморим, но в същото време сме способни всичко да понесем и всичко да изтърпим; ето и двата въпросни коментара в тяхната последователност, който иска, да заповяда да каже и своята позиция:
Emil Jassim каза: Ако българската политическа сцена беше сериал, щеше да е много тъп сериал – нещо средно между турски, индийски и колумбийски римейк на „Игра на тронове“, но с повече фрийкове. Абе, сериал, в който участват:
– Дебелото момче, дето е бивш следовател;
– властната му (и дебела) майка, дето държи всички гарвани и бивша шефка на държавния хазарт;
– Мустакатият банкер, който е бивш не-олигарх;
– лудото беловласо джудже, което друса много, и е бивш редактор на в-к „Демокрация“;
– депресиран „бивш“ политик, който има сараи и очила;
– Нов политик, който пече кебапчета лично и вдига 2 тона от лежанка, бивш журналист;
– обезобразен фрийк, който е уж бивш офицер, ама е и бивш журналист, а понастоящем е солта*ак на Новия политик;
– бивш пожарникар и охранител, който е и бивш министър-председател;
– още един бивш министър-председател, който преди това не е работил нищо извън партията си;
– госпожа, която е бивш еврокомисар, бивш министър и бивша другарка
– няколко политически джуджета, които уж трябва да са добрите, но това не се разбира в този сезон;
– няколко ку*ви, които плетат интриги с „опорни точки“, слухове и високо вдигнати крака.
Към това добавете цялото фрийк правителство, в което не виждам един нормален министър. Правителство, което изглежда като зле нарисуван хорор комикс. Проблемът е, че и ние участваме в този сериал, но по задължение и като статисти.
Ангел Грънчаров каза: А това, че е българската политика е такова пошло чалга-шоу какво говори за нас самите, дето, така или иначе, сме „социалната база“ на тая отвратителна политическа психопатология? Щом ги търпим да ни се качват на главата – какво говори това за нас самите: колко струваме ние самите, щом не правим нужното да изтикаме тая измет на боклука?! Защо сме се примирили да играем само ролята на статисти?! Докато не направим нужното да се отървем от тая пошлост и да въведем ред и чистота в нашия български дом, не мога да се съглася, че и ние сме много различни от тия, дето ни тъпчат, а пък ние ги понасяме…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s