Путинска Русия е фашистка държава и тя носи война

Споделям тезата на Е.Дайнов, че днешна путинска Русия е фашистка държава, сиреч, е опасна експанзионистична държава – защото фашизмът значи война, ето неговите думи:

„Тази случка (в с. Розово, бел. моя, А.Г.) не ме изненада, но ме разгневи. Село Розово е опозорено. Тези хора не само опозориха себе си, но и българската нация. Като част от тази нация, те лепнаха позор и върху мен. От много години казвам, че в България се развива битов фашизъм, който е на основата на ксенофобията… Страната ни може да стигне до положението, в което се намира Русия – ако не бъде спрян този фашизъм… Русия е фашистка държава и тя носи война, която е неизбежна.”

Ако тенденцията в нашета развитие не се обърне, има опасност и България да заприлича на Русия, сиреч и у нас фашизмът и фашизоидщината напредват по подобие на Русия. Само дето на мен лично думата „фашизъм“ ми се вижда не съвсем уместна: това, дето господства в путинска Русия, е по-скоро национал-социализъм от хитлеристки тип, отколкото фашизъм от типа на Мусолини.

Термините „национал-социализъм“ и „национал-комунизъм“ са значително по-подходящи за обозначаване на случващото се в путинска Русия – и в все повече дезинтегриращата се от Европа днешна национал-социализираща се или национал-комунизираща България. Нашият фашизоид Сидеров си е чисто и просто национал-комунист или националсоциалист, разликата между двата термина е нищожна…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.