Турция не ни е никакъв неприятел, имперска Русия обаче е най-големия враг и душманин на България!

Ето какви глупости ми писа един таваришч, следващ опорните точки на путинската пропаганда срещу България, а пък по-долу можете да прочете как моя милост му отговори:

„Ми ще ви окупира скоро Турция, така мисля аз, един овчи народ нима може да чака друго, а? Ти като учител на тия овце за швейцарец ли се имаш?“

А пък аз казах на този лъжец ето какво:

Нищо не разбираш от политика, нищичко! Или и ти като Сидерович просто спазваш опорните точки, спускани от вашето тъпо началство от Москва? Не Турция, а Русия се гласи да окупира България – след като се разправи с Украйна. И ако не си разбие главата вашият таваришч-государь Путин с тази Украйна, щото тя явно ще се окаже голям залък и ще се задави с нея! Особено ако се протакат работите годинка-две, та да падне тоя мухльо Обама и да дойде един мъж в Белия дом, подобен на Маккейн, който щеше да се оправи с Путинчо за пет часа таман!

Хайде чао, и помни: Турция не ни е никакъв неприятел, Турция ни е приятелска и съюзническа страна, имперска Русия обаче е най-големия враг и душманин на България. Чети нашите борци за свобода, чети какво са писали и казали по този въпрос Раковски, Ботев, Левски, Захари Стоянов, Стамболов, всички, дето са обичали България, все това са казвали и писали, предупраждавали са ни те, милите, ала кой да ги чуе или прочете. А пък вий, промосковските радиоточки, повтаряйте в захлас – Турция та Турция ни била заплаха, щяла да ни окупира, глупости на търкалета!

Нито Турция, нито Америка, нито Европа ни са враг, само Русия е наш враг и душманин, помни завещанието, дадено ни от създателите и строителите на нова България. Поняло меня, руско тъпо рублофилско мекере?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.