Продължение на Откритото ми писмо до Бойко Борисов

Няма как, трябва да си допиша писмото до Бойко Борисов – виж Първата част на моето предизборно Открито писмо до Бойко Борисов – колкото и да не ми пише такова писмо тази сутрин, сядам да си довърша работата: като си се хванал на едно хора, ще рипаш докато свири музиката. А в тия предизборни дни аз се захванах с една неблагодарна работа, именно да пиша като ангажиран гражданин писма до всички политици, за да им кажа най-неприятните истини, ония истини, за които всички благоразумно мълчат – или за които само малцина дръзват нещичко да кажат. Та ми предстои много писане в оставащите дни до изборите. Но ето тази заран да си допиша писмото до Борисов; ето какво се получи:

И тъй, г-н Борисов, искам да ти кажа как аз видях, възприех случилото се по време на твоето управление. Би следвало да ти е интересно да знаеш точно как хората като мен възприеха твоето поведение по времето, когато ти беше на власт. Впрочем, един близък на мен човек заради това, което ти си позволи да правиш по време на управлението си, примерно, да се гавриш с младите като ги съветваш да стават овчари („щото в Европа много се търсело овчото месо“) или да си садим картофи ако искаме да ядем картофи и пр., той също така подхвърли и нещо за знаменитите филии, намазани с мас, които ти си бил ял навремето, та заради такива твои приказки тоя човек ми заяви твърдо, че щял бил да гласува за… БСП, дори и с риск ръката му да изсъхне! Но ето сега искам да ти изредя твоите фатални грешки, щот по време на управлението си ти се самозабрави дотам, че почна да се държиш на моменти като слон в стъкларски магазин.

Аз като философ ще ти кажа, че упражняването на властта е фина и трудна работа, а пък човек трябва много да мисли ако иска да не се изложи – или да направи някакви грешки, заради които всички плащаме. Твоята представа за това как се управлява, за това какво следва да прави във властта един десен политик, един политик, претендиращ, че е десен, признай си, е доста приблизителна и бедна. Ти явно имаш пред себе си един светъл лъчезарен пример за това как следва да се държиш във властта – и това е държането на незабравимия бай Тодор Живков; впрочем, изглежда понеже много мязаш и външно на диктатора, затуй ти успя да събудиш някакви атавистични чувства от носталгично настроения малодушен електоратец, който почна да те подкрепя. Но Т.Живков е живял в друго време, което не може да се върне; даваш ли си сметка сега как изглеждаш в очите на хора като мен, когато ти така старателно имитираш (до ден днешен) държането на правешкия простак? Абе бил хитър Т. Живков, бил голем хитрец, не знам си какво, да, ама е бил и доста голем страхливец, нали така? Доста хубаво е рипал казачок бай ти Тодар Живков пред руснаците, нали така? Едно желанийце не им е отказал, а на два пъти ги е молил да сторят това, което сега Русия стори с Крим – молил ги е да ни лапнат, тоя дърт и нагъл национален комунист-предател. Тъй че да се имитира Т.Живков в една вече европейска държава и то от нейния пръв управник е крайно тъпа работа, която при това е и пошла, и нагла, и гнусна даже. Имай го „напредвид“ туй нещо, което ти казвам, опитай се да потиснеш меланхолията си срещу „великия правешчанин“, ако изобщо искаш да продължиш да играеш някаква роля за в бъдеще. Или ще кажеш: аз ако Т.Живков спра да имитирам, аз ако дръзна да излеза от неговия светъл образ, то тогава какво изобщо ще остане от мене – и нали народът мигновено ще ме разлюби? Е, има тоя риск, но ти все пак трябва да бъдеш в някой момент себе си, да бъдеш политик със собствен характер – стига да искаш да продължиш да играеш някаква роля в бъдещата политика в България. Или ако искаш да играеш някаква роля в политиката, която има бъдеще, то е все същото.

Колкото повече, държейки се като Т.Живков, си доставял силни умилителни чувства у дадена част у електоратецо, толкова повече ти караше по този начин другата част на електората или да ти се смее, или да те мисли за циркаджия, или даже да се ядосва, щото, слава Богу, и у нас има хора с неизвратена психика. Тъй че когато човек в политиката иска да угажда на едни, той разочарова други, на всички човек няма как да угоди, ето, по тази причина, оня, който иска да бъде стойностен политик, не трябва да се опитва да угажда никому, а трябва да знае едно: интереса на държавата, интереса на народа. Ето сега идвам до най-съдбовната ти грешка във времето на твоето управление.

Ти нали се афишираше за „десен“, нали даже успя да се навреш в Европейската народна партия, е, тогава защо, като те ти стигаха гласове за самостоятелно управление не се разбра с другите десни, с партиите на старата десница, що не се разбра за общо управление със сестринските партии по ЕНП, а, що тогава не се разбра с Костов?! И що прави тия грозни пируети, що се кълчи така грозно да правиш първом мили очи на тоя клоун Сидеров, после на Янето, на кой ли не, после почна директно да си купуваш депутати с пари, а, помниш ли тия простотии, дето ги направи, само и само обаче да не разделиш властта с Костов?! Що направи тия работи, а кажи сега де, какъв беше смисълът? Аз ще ти кажа, щото няма да признаеш никога, дори и до дръвника да те довлекат, пак няма да признаеш. Ами направи го, щото така ти командваха государите, ето затова го направи, защото така ти дърпаха сиджимката твоите началници от ДС и техните началства от КГБ, ето затова го направи. А се беше съюзил с Костов, което трябваше да направиш според всяка човешка логика, а щеше да ядосаш началството си, ти тия на мен, че твой началник бил единствено… Бог, Господ, тия на мен не ги разправяй. Ти не се държа като достоен и зависещ само от съвестта и волята си управник и държавник, грижещ се единствено за интересите на нацията и на държавата, ето това ти е най-главният кусур. Ето това нещо не можем да ти го простим: щото заради твоите стари зависимости ти правеше онова, което други ти наредят, а нали един истински политик би следвало да се грижи за едно нещо: за коренните интереси на народа. Е, по тази причина ти направи разни глупости от рода на тази, че въведе мораториум върху проучванията на шистов газ у нас; много пъти се отметна за ЯЕЦ-Белене, чуди се по тоя въпрос как да шикалкавиш, накрая все пак изглежда Брюксел или от Америка те натиснаха, обяви се срещу ЯЕЦ-Белене, е, государите ти бидоха ядосани и ти скроиха набързо шапката, свалиха те от власт с режисираните февруарски протести, нали така стана цялата история?

Знаем ний как е станало, щото не сме лапнишарановци като наивния електоратец. Допусна заради упоменатите си зависимости доста неща, противоречащи на българския интерес, а пък в един момент государите ти решиха, че е по-добре да те сменят с другите си верни слуги – смениха те с комунистите, с ченгетата на Доган и с руското мекере Сидеров (като казвам това, то не значи, че и комунистите, и ченгесарите на Доган не са руски мекерета, и те са същите, ала играят разни игрички, угодни единствено на техния партиен интерес, не на държавни, не и на народния). Още много мога да пиша за грешките в управлението ти, но спирам, щото те вече не могат да бъдат поправени. Не требваше да залагаш толкова на кариеристи около теб, на оная същата мръсна кариеристична и клиентилистка напаст, дето е готова да служи на всеки господар, само и само да може да лапа колкото се може повече на държавната трапеза и т.н. Тия неща у Нашенско са си все така, даже и Костов не можа да ги удържи, въпреки че доста се бори с тях, тия същите, в единен фронт с ченгетата, скроиха шапката и на Костов. И на теб ще скроят шапката само да видят нов перспективен кандидат за властта. Нищо чудно сега тая мръсотия да се оттече у Барекова, май има такива тенденции, нали? Макара че Бареков едва ли ще повтори твоите подвизи, трудна работа е тази, липсва му акълец, да не говорим за морал колко му липсва, въпреки че наглост у него дал Бог. Далече ще стигне туй момче с тая наглост, помни ми думата, на моменти ми се чини, че даже и теб бие по наглост, виждаш ли докъде я докарахме?!

Ето сега стигам до най-главната си претенция не само до теб, но и до целия ни прословут политически елит: абе много лъжете бе, абе много сте развратни бе, абе то вашият аморализъм не се търпи бе, поспрете се поне малко бе!!! Вий нас за какви ни имате, нима си мислите, че ний не ги усещаме тия работи? Е, да, има дебелокожи, дето нищо не усещат, но има и хора като мен, които се гнусят от тая мръсотия. Както сте я подкарали, ще доведете целия народ до пълно отвращение от демокрацията, а тогава какво ще правим? Или тази ви е съкровената цел, тази ви е задачката, нали познах? А сега си признай това: дали не са ти дали тази рол, да се държиш колкото се може по-нагло, да лъжеш каквото ти дойде на акъло, да изпадаш в какви ли не перверзии, само и само народът като цяло да се отврати от цялата политическа аморална гмеж и в един глас да зареве в един момент: искаме си нашият Путин, не щем никаква демокрация, майната й на демокрацията, искаме си диктатор, искаме си управия от силната ръка на един властелин, на когото харизваме цялата власт – този ли ви е задачката, това ли искате да зареве народът? Аз друго не мога да си мисля като гледам как арогантно и нагло се държите всички вие, дето сте се наврели у Парламенто в моменто? А щом и нас демокрацията стане пълен мираж, пълна гавра и пълна извратеност, то тогава ще ни изритат с един великолепен шут и от Европейския съюз, и от НАТО, и отвсякъде ще ни изритат – и ето, ще дойде оня дългождан момент, когато пак да се фърлим у прегръдките на Матушката, когато пак ще се озовем в лапите на руската мечка, която доста ни търпя да й изневеряваме, ала ето, дето се казва, най-накрая почти доведе нещата до пълен реванш. Като едното нищо ще ни лапне на закуска руската мечка, а ти, дето се пишеш за „европеец“, без да ти мигне ще й помогнеш това да се случи, така ли излиза?

Дойдохме най-накрая до най-съдбовния момент в днешната българска политика: с Европа ли ще продължим или ще се прехвърлим у лапите и ноктите на побеснялата руска мечка? Ето сега, по този пункт, ми се ще да повярвам, че ще събереш сили и като българин, като български политик, който е успял да увлече след себе си голяма част от българския народ, в името на националния интерес на България да се държиш достойно, щото ако не го сториш, ще дойде момент, в който ще бъдеш прикован на гредата на позора – дето неминуемо ще бъдат приковани всички предатели на българската национална кауза. А каква е националната ни кауза ще разбереш като погледнеш какво е правил, да речем, един Стамболов. Запазил е България, като я е откъснал от руската мечка и я е тикнал да върви по пътищата на Европа. Е, вярно, беше съсечен с ятаган, държан от ръка, вдъхновена с руски пари, това се знае. Ще кажеш: що ме тикаш сега и мен да постигне същата съдба като Стамболовата? Е, ако си страхливец, опозори си колкото си искаш, но ако искаш да останеш в историята, ако не наложи, и живота си ще требва да пожертваш – заради България. Избирай сам. То и предател да си и да останеш в историята като мерзавец пак не е кой знае каква хубава участ. Щото предателите са като курвите, то почнеш ли да се държиш като курва, знаеш какви унижения са отредени за курвите, няма да ти обяснявам тия работи сега, щото ще отблъснем детската аудитория. Дошъл е момента да избираш: или ще бъдеш една политическа подлога – или ще се държиш като мъж. Трета възможност няма. Сам решавай.

Това е в общи линии дето исках да ти кажа. Виждаш, не ти се мазня като Сугарев или като Георги Марков, „старите седесари“, дето не се посвениха да се държат така курвински. Казвам ти как аз виждам нещата и си позволих да ти кажа онова, което явно никой не ти го е казвал в очите. Даже „смелчагата“ бай ти Вучков не му стиска да ти каже тия работи, он, дето е провъзгласен за „народен трибун“ от тъй щедрите към него (в парично отношение) курвински медии пак нема да посмее да ти каже тия приказки. Е, и за медиите требваше да поговорим, но да не отегчаваме публиката. Стана дълго туй писмо. Аз ще помисля и ако се сетя нещо най-важно, ще го добавя тия дни и ще ти пратя писмото до ден-два, не повече. Ако някой от читателите на моя блог предложи нещо, което да включим, ще го включим стига да е важно и съществено. Ето, оказва се, дойде моментът ти и ГЕРБ да докажете: дали наистина сте за европейско развитие на България или сте едно менте, което лъже че е за европейско бъдеще, а всъщност е за евроазиатско бъдеще на България в прегръдките на тъй любвеобилния напоследък таваришч-император Путин. Иво Инджев даже нарече ГЕРБ „граждани за евроазиатско бъдеще на България“, ето, сега ти поставям тест и лакмус да разбера истина ли е това, което и той, и аз мислим, или не е истина. Повече не можеш да шикалкавиш: щом си лъгал толкова много хора, че си за европейско развитие на България, имай добрината да спазваш обещанията си. Дори и с риск да ти се наложи да разлютиш кремълските ти началства. Избирай: на България ли ще служиш или на Русия, този е изборът днес не само пред теб, а пред всеки български – да, повтарям, български! – политик. За откровени руски мекерета като таваришч Сидеровский не си струва и да се говори. И комунистите от БСП са главно доказани национални предатели, чието сърце бие в ритъм със залповете на Аврора. Е, ако там има проевропейци, пажалуйста, нека да се покажат. Но те са неспасяеми лъжци, тъй че трудно на такива може да се верва. Нима на Гоце може да се верва че е проевропейски политик? Може да се верва, ама дръжки. Прочее, вий двамата с Гоце защо толкова се обичате, да не сте нещо като бойни другари по линия на ДС? А кажи нещичко и по този въпрос, той отдавна ме интересува, за малко да забравя да ти го задам.

В основни линии това е, което исках да ти кажа. Популизмът ще ви изяде главата: мазните се на незнаещото какво иска мнозинство, лъжете го, гъделичкате ней-долните му страсти, баламосвате го, като му говорите това, което то чака да чуе, вместо, както подобава за автентичния политик и държавник, да имате достойнството да му казвате цялата гола истина за ситуацията, в която се намираме – и да работите за издигане на неговото съзнание за дълг, за отговорност, за свобода. Както сте я подкарали ще доведете нещата дотам в един момент побеснелият народ да ви изгони с тояги от Парламента – и тогава никакви огради и полицейски щитове няма да ви спасят от народния гняв. Тия неща всеки, дето се е захванал с политика, трябва да ги знае: народното търпение даже и на народи като нашия, прочути с търпеливостта си, не е и не може да бъде безкрайно, на народа един ден ще му писне. И тогава – тежко ви. Не чувствате ли, че вече прекалихте с гаврите? А малко поне се вразумете де. Народът и курва да беше, пак щеше да му писне, ама на вас май и не ви пука изобщо за него. Пък и службата на разни господари, дето ви дърпат конците, също ще ви изяде главата. Слуги като вас не могат да бъдат водачи. Слугинският манталитет прозира във всяко едно ваше действие. Свестен, истински, автентичен е политикът и държавникът, който служи само на доброто, на истината, на свободата и на разума – ей-такива, духовни неща са неговият единствен господар. Щото на народа, повтарям, не може да се угоди – но народът ще бъде благодарен само на ония политици, управници и държавници, които са били честни с него – и за работили добросъвестно за интереса му. Тия, дето само се пъчат по парадите или когато режат ленти (а ти много обичаше тая пуста работа, май само това, рязането на ленти, успя да научиш от Тодор Живков!), са кухари, са плондири, са въздух под налягане, са всичко друго, но не и личности, достойни да олицетворяват единството и волята на един народ, сиреч, дълбокия интерес на народното цяло. Работата за общото благо е сърцевина на автентичната политика, работа тежка, изнурителна, непрестанна. Така за народното благо е работил Левски. Така за него е работил Стамболов. Те ще останат завинаги в историята. Те трябва да бъдат пример за ония, които дръзнат да се наричат български политици и държавници. От тях се учете. А не от шарлатани и лицемери като Тодор Живков.

Тия приказки засега смятах поне да ти кажа. Ако щеш, сърди ми се, ако щеш, мрази ме. Така аз виждам нещата, така ги споделям, надеждата ми е да помогна с нещо – поне с каквото мога. Ако нещичко зацепиш, добре, ако не, карай я както си я подкарал. Пък после ще си приказваме когато свършиш където не трябва. И както не трябва. Виждаш как свършват разните му там самозванци, вманиачени до крайност. Видя къде свърши Кадафи и други такива като него. Прошка никога няма, за всичко в този живот се плаща. Безплатни обеди нема. Виждате накъде я е подкарал Путин. Требе много да се мисли. И също така ония най-истински неща – ценности, морал, истини и пр. – не бива да се смятат по байганювски маниер за бошлаф-работа. Стига с това байганювчене в политиката бе, спрете се поне малко! Аман от тая лакомия! Тия представи за политиката като перчене по парадите и непрекъснат келепир са отдавна остарели. Политиката е тежко и отговорно служене, изтощителна работа за общото, за народното благо. Който не разбира това, да се маха докато е време. Повече няма да търпим разните му там самозабравили се политически пачаври, циркаджии и наглеци да насилват както си щат народното тяло – и да се гаврят до безкрай с народната душа, тая няма да я бъде повече! Или се вслушвайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите. Хора без съзнание за мисия не бива да се врат там, дето не им е мястото. То тия работи не стават с нахалство. Друго се иска, а какво точно се опитах да кажа донякъде.

Хайде да спра дотук, всичко добро ти желая, това беше, дано прочетеш туй писмо и дано нещичко успееш да осъзнаеш. То е за твое добро. Доведохте работите до пълен крах и тепърва душа да ви е яка как ще изваждате народната каруца от блатото, гдето я натикахте. Няма да стане тая, дето са я намислили ваште государи. Те живеят в други, отдавна отминали времена, живеят с мъртви, нежизнеспособни представи. Които водят само до гибел. Тъй че откъсвайте от зависимост от тях, щото ако не го направите, много ще съжалявате. И вас ще завлекат в небитието. А народите са доказали, че въпреки бесовщината на самозабравили се водачи пак умеят да възкръсват…

Подпис: А.Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s