Цялата истина за миналото трябва да се знае

Из Какво празнуват на 9 май българските съветофили, Автор: Иво Инджев

Без да влизам в някакъв задочен диалог по безспорната тема за Втората световна война като огромна травма за руския народ (експлоатирана за великоруски цели от режима на Путин ), мога също да разкажа първото си лично травматично впечатление от травмирани съветски граждани. Като казвам, че бяха травмирани, имам предвид това в най-буквалния смисъл на думата. Защото бяха инвалиди.

Беше краят на горещото лято на 1975-та. Влакът с поредната голяма група български студенти пътуваше към Москва – метрополията на васална България, която пращаше хиляди свои чеда за обучение по съветски образец. Ние, 18-20 годишните българчета, в огромната си част не бяхме напускали нашия земен рай и очаквахме да видим превъзходната му степен, СССР. Панорамата на бедните селца по пътя към столицата на първата в света държава на работниците и селяните не сломи нашите оптимистични очаквания. Те обаче бяха брутално прекършени от човешката трагедия, с която се сблъскахме в движение…

Така и не разбрахме как хора с липсващи крайници успяха да „превземат” на абордаж в движение вагоните. Но инвалидите се появиха изведнъж в купето ни на подстъпите към Москва. Подобно нещо ни се беше случило преди това на гарата на братския Букурещ, където нахлуха купувачи на всичко, което бихме им продали. Румънските братя по комунизъм обаче питаха най-вече за цигари и дънки (както у нас наричаме джинсите). Тук обаче ставаше дума за съвсем друго нещо…

Коридорът се изпълни с инвалиди от войната, някои от тях с опърпани остатъци от военни униформи. Просеха на тълпи. За да удостоверят, че са именно военни инвалиди, държаха в ръце разтворени военните си книжки и сочеха енергично мизерните суми, които са им отпуснати като пенсия.

Такова „посрещане” в метрополията не бяхме очаквали. Не си спомням кой от нас какво е дал, но в нашето купе събрахме в пликове цялата налична българска храна, с която ни бяха изпроводили нашите близки за двудневното пътуване и я връчихме смутено на тези жалки подобия на човешки същества.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s