Тежки глупости, които кантарът на тъпомера не хваща, ръси Ники Цензурата

Бареков без цензура Автор: Иво Инджев
Уж е нов политик, а Ники Цензурата продава стари номера. По времето, когато Бареков беше Laffka за обслужване на ГЕРБ, културният министър Рашидов мереше значението на книгите в сантиметри. Вдъхновен от това дебелашко новаторство Ники Цензурата тегли сега значимостта на политиците в килограми, като взима себе си за важен, защото тежал 120 кила (спрямо друг, който бил само 50 килца).

Това намирисва на явно подмазвачество на един двойно по-тежък депутат, който на 14 юни миналата година цопна в центъра на общественото внимание и разлюля протеста на гражданското блато. Впрочем Ники Цензурата се разграничи от двойно по-тежкия депутат, като ни увери в нещо, в което вярваме и без това: че не му бил приятел. Кой твърди обратното? Ники може да му е само слуга на великия тежкар!

Тежки глупости, които кантарът на тъпомера не хваща, ръси Ники. Направо ги сипе като самосвал по площади, предизборни сбирки и телевизионни студиа. От екрана на БиТиВи днес той успя да въздъхне по времето на Тодор Живков, като същевременно декларира принадлежност към дясното (щото бил предприемач, учил бил на запад). Явно идеята му да връща на България съкращението НРБ, както и казарменият строй изобщо, не е само плод на моментна предизборна полюцинация, а е отчаян апел към откритите от него напоследък пролетарии, с който вече страстно желае да се обединява, надвиквайки конкуренцията на себеподобните.

Бившият „политически журналист” (така се самоопредели) не се посвени да приватизира за кампанията си образа на Левски, който си е пльоснал на тениската сякаш е някакъв долнопробен Че Гевара. Само още не е сложил знак на равенство между Апостола и своята физиономия, която също щампова на блузки, за да навлича с тях дечица за групови снимки. Но да не подсказвам, защото неговият конкурент на популисткото поприще Сидеров и без това го води в това отношение, къпейки се в комплиментите на своите следовници като „новия Левски”.

Къде ти свян обаче у човек, който се полива с френско шампанско на милионерски курорт и се хвали с това в поверената му от олигархията телевизия, комбинирайки този цинизъм с опит да се просълзи театрално в ефира, когато говори за бедните.

Същият припяваше пиянски сексуални закани към части от женския детероден орган в пловдивска кръчма за забавление на почерпени лелки и чичковци, изпадайки в ролята на втори домашен любимец покрай една друга маймунка (доста по-лека, някъде около две-три килца само).

Ники Цензурата се бори стръвно да докаже, че може да купи (почти) всеки нашенец с известно име, когото си поиска. Този народен човек си има вече собствени народни представители (нарича подмамените от спонсорите му парламентарни дезертьори „мои депутати”). Но той най-вече си има пари. Много пари. И смята, че като назове банката, в която си ги държи, това е някакво доказателство за „прозрачност” на произхода им.

За Ники няма цензура- плаща си човекът! Появява се в домовете на хората чрез телевизионния екран в най-скъпия рекламен пояс по времето, докато семействата вечерят, за да им говори за враговете си като за „хлебарки”, които щял да смаже- „пльок”, представя си нещастният зрител смазването на хлебарката Борисов под желязната пета на Ники. Той обаче разчита на онези, които не са много гнусливи.

А уж телевизиите бяха обещали, че нямало да показват клозетни реклами по време на вечеря!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s